Града..

Сериен гневно присви очи, но не ги възпламени... Останаха в сивия си, безразличен и непроницаем цвят. Тя погледна Айдоу и скочи, озовавайки се на дясната редица от покриви. Замахна срещу съществото там и докато прибираше ножа си, то се разпраши... После надзърна над ръба надолу и тръгна по покривите след Сунако... "Може да избяга..." - Помисли си тя и за момент се наслади на свежия вятър. "Но не усеща опасността докато не се вкопчи със зъби и нокти в гърба й..."
Сериен отново скочи и безшумно, като котка, се приземи на отсрещната редица покриви...

Айдоу избърза за да настигне Сунако.
- Да не надяваме Сериен да не ни следва навсякъде - каза й той като от време на време обръщаше глава назад. В мислите му беше единствено дали има начин да се измъкнат от нея. Не биваше Сериен да разбира къде и за какво са тръгнали.

Сериен ги виждаше през цялото време и знаеше, че те не я виждат. Чу какво каза Айдоу, както и какво му отговори Сунако. Ядоса се... Никой не я беше пратил тук, бе дошла, защото се притесняваше за Айдоу. Поведението му й изглеждаше странно от известно време, а след изчезването на Куран, бе се влошил значително. А и Такума й бе казал за "близнака на чистокръвните" преди да отиде в Съвета. Бе я помолил да наглежда нещата в Академията...
Сви дясната си ръка в юмрук ощоло един нож за мятане и се приготви за действие... Когато поредното същество се превърна в прах и тя си прибра ножа, вече бе убедила себе си, че трябва да иде с тях. Досега си мислеше да ги остави по някое време, но те бяха слепи и глухи... Сериен се спусна долу в уличката и тръгна след Айдоу и Сунако ненатрапващо се с готовност да се бие, ако се налага...

Мълчание... Тягостно мълчание... Айдоу наведе глава - усещаше Сериен наблизо. Виждаше и, че Сунако е леко бясна. Чувстваше се като буфер и това не му харесваше... Затова реши да каже нещо - голяма грешка:
-Хайде да играем на нещо! - Ухили се той глуповато.




Сериен се сепна и спря за момент. Знаеше, че Айдоу е способен на подобни изказвания, но този път успя да изненада дори нея...

-Да, така е, но можем да играем на нещо докато вървим, нали? - Той леко изкриви усмивката си и отпусна нещастно рамене.




Сериен замълча, а вниманието й бе привлечено от нещо, размърдало се зад тях. Тя погледна с присвити очи през рамо... Нямаше нищо тревожно този път...

Айдоу въздъхна и тръгна напред без да говори. Гледаше над главата на Сунако и се обръщаше да проверява за Сериен... Просто вървеше....




Сериен закопча всичките копчета на палтото си и си сложи ръкавиците. После скочи и се изгуби нед покривите.