Града..

Града беше мрачен и странен. Повечето жители (да не кажа почти всички) бяха прикрити вампири и само очакваха своята нова плячка.

И Ловците, и Вампирите от по-висшите нива следяха зорко за всеки паднал до ниво Е... И се надпреварваха да го премахнат...

Ден 3 - събота
Сае не говореше, а само вървеше. От време на време се спираше пред някоя витрина за по няколко секудни, но не се задържаше. Усмихна се и махна с ръка за поздрав на няколко жени, но не се заприказва с никоя от тях. Стигнаха до централното площадче и Сае сви надясно в една тясна уличка. След около стотина метра излязоха на разширение и момичето влезе в една ужасно оранжева сграда от лявата страна...
Това беше фризьорски салон...

През целия път Юки гледаше странно тесните улички и мрачките сгради пограй които минаваха. Тя не обели нито дума, но щом стигнаха фризиорския салон Юки усмихната каза:
- Сае ще се чакам отвън - Сае й кимна с глава и после влезе. Юки се обърна и усмивката й веднага замръзна. Уплашено тя гледаше всеки минувач, който минаваше покрай нея. Юки чакаше с нетърпение Сае да излезе, защото от това място я побиваха тръпки. Представяше си го по друг начин, който й се виждаше много по-приветлив.

Ден 3 - събота

Сае влезе и пое дълбоко дъх. За разлика от отвън, вътре беше чисто и много уюутно. Почти като у дома... А и тези вкусни сладкиши, които винаги получаваше тук... Сае постоя зад витрината и погледа как Юки подскачаше при всеки по-подозрителен минаващ човек. А в този град всички бяха подозрителни. Тя отвори вратата:
-Юки-сан, убедена съм, че ще искаш да ми направиш още една услуга... - Сае й се усмихна заговорнически. - Моля те, влез и се прави, че слушаш леля Лио.
-Някой повика ли ме? - Прозвуча писклив глос отвътре.
-Довери ми се... Вътре е по-добре... А и ще получиш мелба. - Сае й намигна и се прибра вътре.

Фризьорският салон на леля ви Лио

Юки се огледа и реши че наистина е по-добре да влезе със Сае. Вътре й се стори много приятно и уютно местенце всравнение с вън. Тя стоеше зад Сае и очакваше да види леля Лио. Сае беше спокойна, а Юки не спираше да се оглежда и да си мисли че някой я наблюдава.

Ден 3 - събота - по обяд


Сае сякаш играеше на гоненица... Точно както са играли всички деца някога, някъде. Тя въвлече Юки в играта си, но макар и да тичаше и да се смееше... Просто не можеше да не забележи как Мисаки запуши ушите си и се огледа стреснато... Но реши да не прави нищо, тук не беше момента да пита каквото и да е. В тази част на града и стените имаха уши... Особено стените!
На края на улицата и се обърна към Мисаки и Юки:
-Ето там. - Тя простря ръката си леко наляво. В далечината се виждаше прилично голяма, но леко мрачна къща. - Това е домът ми. Трябва да се срещна с адвоката на Мико, а предполагам, че и Тора-кун е там. Вие трябва да решите дали ще дойтете с мен...
Тя се усмихна мило. Неясно за самата нея, Мисаки и Юки бяха станали една солидна опора в този нов свят. Разкъсваше се между това да ги помоли да дойдат с нея и да ги помоли да не идват... Затова просто ги остави да решат без да казва мнението си. Сае се познаваше - за нея това щеше да е по-лесно...

Ден 3 - събота - по обяд


Сае се усмихна широко и премести няколко пъти поглед от Мисаки на Юки и обратно. Вътрешно беше благодарна за тези думи. Но имаше и друго - тя беше гледала твърде често виолетовите очи в последните... дни. Дори твърде често. И сега улови нещо различно. Не можеше да го определи, но имаше нещо странно. А още по-странно бе, че премина за няколко секунди - в един момент го имаше, в следващия - вече не.
Сае се стрелна към тях, хвана ги за по една ръка и ги помъкна към къщата, като се смееше...

Юки се засмя и стисна ръката на Сае. Тя най-накрая разбра какво е да имаш приятели и да мислиш за тях. Чувстваше се някак различно щом е със Сае, определено щастлива.

Ден 3 - събота - по обяд


Щом стигнаха до малката градинка, която бе пълна с орлови нокти и маргаритки, вратата на къщата се отвори. Сае се стегна изведнъж и пусна ръцете на Юки и Мисаки. Изправи се, вдигна леко брадичка и тръгна бавно напред. Вратата съвсем се отвори и един възрастен мъж се поклони вежливо с глава на Сае:
-Добър ден, Риука-сан. - Каза той с дълбок глас.
-Добър ден, Киану-кун. Предполагам, че адвокатът на Мико-сан е вече вътре? - Попита тя и влезе в къщата.
Щом Юки и Мисаки влязоха, тя им кимна с глава да я последват. Тръгна направо по коридора и влезе в първата стая отдясно. Там един доста стар мъж стана и двамата със Сае се поклониха един на друг.
-Ли-кун. Радвам се да ви видя. - Той кимна. - Това е... - Тя се зачуди как да представи Мисаки и го погледна за помощ, точно преди да представи Юки. - Крос Юки-сан...
Адвокатът се усхихна и я прекъсна:
-Ааа... Дъщерята на Крос Кайен, предполагам. Прекрасен човек. - Той говореше много бавно, което даде възможност на Сае да се обърне към Мисаки, казвайки му само с устни: "Представи се..."

Ден 3 - събота - по обяд

-Това е твоето минало. - Каза Ли-кун и отвори капака.
Сае инстинктивно стисна лявата си ръка в юмрук. Адвокатът извади един дебел албум със снимки и го подаде на момичето.
-Послушай ме и си ги разгледай после. Ако ги гледаш сега, няма да можеш да чуеш останалото.
Сае кимна, Ли-кун отново бръкна в кутията и извади златна верижка с нанизан пръстен. Тя го взе в ръце и го разгледа - имаше миниатюрно камъче, около което бе инкрустирано цвете. По вътрешната повърхност имаше надпис.
-"за Сае". - Прочете тя и завъртя пръстена. - "смелост и сила". Какво значи това?
-Цялото име на Мико беше Мико Сае. - Каза адвокатът. - Както Сае беше и името на нейната кръстница... Този пръстен е мнооого стар.
Сае слушаше с изумление в очите... Мико й е била кръстница...
-Предполагам,... - Ли-кун я погледна над очилата си. - ...разбираш, че той ще остане за следващата Сае, твоята кръщелница. - това не беше въпрос, но докато го изговаряше, той извади още две неща. - Тази бележка ще я дадеш на Улан-сама, като отидеш днес, както и това...
Той сложи в ръцете на Сае една стъкленица от черно стъкло.

Ден 3 - събота по обяд

Сае грижливо прибра албума, стъкланицата и бележката. Верижката с пръстена закопча зад врата си. И точно, когато се готвеше да попита какво знае Ли-кун за миналото й, някой скочи точно над главите им.
-Какво става, по дяволите? - Извика Сае и скочи на крака. - Какво е това?!
-Ами... - Киану-кун се подаде от вратата. - Това трябва да е Тора-кун... Сигурно се е събудил и е решил да потренира...
-И ти просто си му дал разрешение да влиза в моя салон? - Киану-кун мълчеше. - При моите неща? - той продължи да мълчи.
Сае изфуча навън към стълбите, оставяйки другите обитатели на стаята да правят каквото намерят за добре.

Ден 3 - събота па обяд

Сае тичаше по стъпалата и още преди да е стигнала до вратата на салона изкрещя:
-Не се облягай на станката! Не е... - В същия момант се чу трясък от нещо метално, а Сае спря и поклати глава, довършвайки тихо изречението. - ...закована...
После влезе и завари точно това, което очакваше - Тора-кун беше паднал на земята и с крива физиономия разтриваше едното си бедро.
-Никога няма да се отучиш, нали? - Каза Сае със скръстени ръце, а посла на лицето й грейна усмивка. - Противно на всичко, все пак се радвам, че си тук.
-Сае! - Момчето стана бързо я подкани с две ръце да го прегърне. Тя се затича, метна му се на врата и точно когато я сваляше на земята, Сае го удари по бузата. - Това пък защо? - Ококори се той.
-Задедо си тук. - Удари го и по-другата буза. - Това е защото си оставил Виана самичка. - Последва трети шамар. - А това е за станката! - И двамата изпаднаха в истеричен смях...

(Тук трябва да съкратя как съм го отпратила да си ходи, защото не мога да го измисля )

Юки стоеше на един здрав клон и ги наблюдавапе в захлас:
- Толкова са красивиии... - успя да каже само тя, като не отлепяше поглед от тях.

Ден 3 - малко след обяд

-Мога да се крепя върху кон. - Каза Сае без да откъсва очи от животните. - Тези са елитни коне... Много скъпи, внесени от много далеч състезателни коне. Доста разпитвах, за да попадна на един пиян гледач... - Тя се усмихна. - Каза ми имената им, навиците им, кой с кого има роднинска връзка и каква... И всичко това срещу няколко питиета. Те са родени шампиони, но... - Лицето й помръкна. - Две поредни загуби им струват най-скъпото...