Града..

Стигна го с няколко скока и го върна за въжето, което бе сложила на шията му преди.
Обърна се към Мисаки, който... блестеше в някакво бледо сияние. На земята скочи някой и се задържа клекнал там за момент... После стана бавно, гледайки Мисаки в очите.
Сае се паникьоса... Не знаеше какво трябва да прави - дали да се намеси или да стои настрана, но... Какъв беше смисълът да не пострада тя, ако... Мисаки пострадаше... Тя си даде сметка, че предпочиташе тя да пострада, а не той. Очите й се разшириха - "Кога успя Мисаки да заеме толкова голяма част в мен?"... Взе решение и се приближи към момчето, ясно издавайки намерението си да застане на негова страна и да направи това, което е необходимо....


(Този път ме заби в 3-та глуха... Дано не си личи много, но наистина ме затрудни дооооста )

Тя спря на място... Повече стресната от името си, казано с неговия глас, отколкото от самата заповед... След това направи крачка към него и още една, с което заставаше изцяло зад ръката му. Нищо не каза, но усещаше гнева, надигащ се от дълбините на съзнанието й... Гърдите й поемаха повече въздух, а ръцете й бяха стиснати в юмруци.
-...Внимавай какво си пожелаваш... - Прошепна тя тихо и гневно, впила червените си очи в мъжа. - ...Защото може и да го получиш...

(Няма нищо... Просто давай две тирета с инструкции след текстчето )

- Мило момиче.- засмя се онзи и поклати леко глава. Мисаки не откъсваше очи от него, искаше да го нападне, да го хване и унищожи, за отмъсти за всичко, което му беше причинил в миналото. Но не можеше, не би позволил Сае да го види в такава светлина, макар че знаеше какво смятаха някои за чистокръвните, за мнозина те бяха чудовища, но Мисаки не искаше да бъде приеман така.
- Какво точно искаш в момента?!- процеди през зъби и стисна ръцете си в юмруци.
- В момента нищо, но изчакай Мисаки търпеливо, скоро и твоя живот ще заискам, а може и нейния.- кимна с глава към Риука и отстъпи крачка назад:- Скоро, малкия, ще последваш съдбата на брат си...

// ами, нищо конкретно не бих могъл да дам като инструкция. Този освен да ги остави за сега, пък после пак да се появи, по- драматично.//

"Брат...?" - Очите й се разшириха, след което ги присви и пристъпи напред. - "Значи това е... той!" - Сае беше запомнила думите на Мисаки, че някой бе убил брат му...
Мъжът се изсмя най-нагло и извади малка сфера от джоба си. Хвърли я на земята, а тя, счупвайки се, разпръска синя светлина. Блестящото кълбо се оформи в обръч, през който се виждаше друго... място... Убиецът на Дейд продължи да се смее и прекрачи през обръча, а гласът му прокънтя:
-Пак ще се видим, Мисаки... - И изчезна...
Сае гледаше в мястото, където бе изчезнала светлината без да помръдне. Въпросите бяха толкова много, че тя реши, че е по-добре да ги премълчи засега... "Пътят ти ще се преплете с розите и този, който ги унищожава..." - Това последно изречение на Улан-сама закънтя в съзнанието й толково силно, че главата й щеше да се пръсне. Тя натисна с длани ушите си и се строполи на колене...

(ами изпарих го... Ако искаш да си разменяш още някои реплики - сигнализирай, ще го редактирам... Или ако имаш нещо пред вид за "драматично напускане на сцената" - също )

Очите на Мисаки се успокоиха и върнаха нормалния си цвят, а бледото сияние около него също изчезна. Белокосият потрепери гневно, когато вампирът изчезна в синята светлина. В същия момент Риука падна и той се извърна стреснато към нея, като изражението му от разгневено, прие разтревожен вид:
- Риука- сан, добре ли си? Какво има?- приклекна пред нея и хвана раменете й внимателно.


// Перфектно стана //

Сае беше стиснала очи, а изречението продължаваше да кънти из главата й. Когато позаглъхна, тя отвори очи и видя, че Мисаки е приклекнал до нея. Видя, че ръцете му са на раменете й и чак след това ги усети като нещо материално...
-Роза... - Каза тя и впи очи в неговите, объркана до безрасъдство... - Какво става с мен? Защо? - Прошепна тя, започвайки да се оттърсва от първоначалния шок. - Какво искаше този... мъж от теб и... от мен?


(радвам се... )

Тя се остави Мисаки да я изправи на крака, след което озърна набързо. Подпря се за момент на ръката му, защото щеше да падне, но се стабилизира и тръгна към конете... Подготви своя кон, закачи здраво чантата си на седлото и погледна към Мисаки за миг...
"От теб нищо няма да иска. Няма да му позволя да те доближи. Не се тревожи, ще се оправя с него." - беше казал той... Сае наведе глава - "Ами ако той ти стори нещо докато се опитваш да пазиш мен?" - тя стисна ръце в юмруци и тръгна напред, водейки коня зад себе си...

(Предлагам ти да се преместим в Планината, защото от доста време вече персонажите пребивават в покрайнините на града, т.е. извън него...)

Той седеше по средата на някакъв оживен площад, който представляваше центъра на града. Беше стиснал здраво дръжката на куфара си. Никога не беше виждал толкова много хора на едно място. Но не можеше да остане на това място, гледайки минувачите ... С бавни крачки той прекоси центъра на площада, и тръгна към една от улицицата, която обхващаше лявата страна на площата. И нея прекоси, и се спря. Къде се намираше тази Академия, за която му бяха казали в психиатричнаха клиника? Незнаеше. Но все някакси щеше да я намери ...нали?
- Ейш, лапе, махни ми се от пътя.
Куота се обърна, и го видя. Този сигурно не беше спал от дни .... сигурно единственото което правеше е да стои по стриптиз клуповете и да зяпа мадамите, докато си кърка биричка.
Въпросния го избута, хвана единия му куфар, и се опита да избяга. Но, в опита си за бягство, той се спъна, и се сгромоляса на земята. Куота се усмихна, и го срита в коляното. Взе си куфарите, и се затича към най - близкото такси. Отвори вратата, и "метна" куфарите си вътре. Седна до тях, и затвори вратата. Извади някаква смачкана бележка от джоба си, и я даде на шофьора. И така, таксиметраджията и Куота потеглиха за Академия Крос.