Гората на запад

-Така е, Сунако-сама. Нямате причина да ни вярвате. Затова сме дошли с молба към вас да ни последвате, за да ви отведем при майка ви.
-И как да сме сигурни, че ще ни отведете при нея? - Обади се Айдоу.
Мъжът бавно стана и вдигна поглед:
-Нямам какво доказателство да ви дам. Мога само да кажа, че приличате на майка си, Сунако-сама.
-Голямо доказателство... - Прошепна Айдоу иронично и скръсти ръце пред гърдите си.

Сеирен мълчеше... И наблюдаваше... Дебнеше за някакви знаци... Преброи 15 същества с този мъж включително. Определи ги като ниво С, но не беше сигурна. Този, Наоки, беше висш вампир със сигурност...

Сеирен скочи в короната на едно дърво над главите на съществата и приземявайки се на клоните, само листата леко се разклатиха... Сякаш вятър ги бе подел... На всяка цена искаше да разбере защо не ги бяха усетили. Имаше някаква причина, нещо... Тя се движеше като катерица по клоните и наблюдаваше всеки един от групата...

Айдоу тръгна до Сунако и по едно време се приближи до ухото й:
-Не биваше да се съгласяваш. - Каза съвсем тихо. - И ти като мен усети нещо нередно...

Сеирен спря, за да разбере защо се разпръснаха. След това избра най-малобройната групичка - от двама човека и тръгна след тях. Знаеше - важна работа винаги се върши от малко хора... Ако станеха повече от пет започваха страшно да си пречат. Наостри уши и се опита да ги чуе:
-Не предполагах, че ще стане толкова лесно. - Каза единият.
-Не мисля, че са толкова лековерни. Не е възможно... - Отвърна сериозно другият.
-Може. - Замисли се първият. - Но ако са, господарката няма да е много доволна...


Айдоу кимна в знак на съгласие и впи поглед в гърба на мъжа, с когото бяха говорили. Самият той даде разпореждания и хората му се разпръснаха, като с него останаха само трима. После изчака Сунако и Айдоу да го настигнат и се огледа като че ли търсеше някого:
-Къде е девойката, която беше с вас? - Попита той направо.
-Наоколо. - Отвърна неопределено Айдоу.
Мъжът повдигна вежди, а след това леко ги сви.
-Надявам се да имате търпение, защото мястото, където отиваме не е близо.
-Имаме търпение... - Каза Айдоу, поглеждайки Сунако. - Но определено не е от силните ни страни... и не бива да се злоупотребява с него.
Наоки впи поглед в Айдоу и го задържа, но в крайна сметка кимна.

Айдоу изкриви уста. Точно от това се опасяваше и от това се опитваше да... Защо Сунако не го разбра...
Мъжът я погледна:
-Работим за майка ви, Сунако-сама. - Отвърна мъжът.
Наоки стисна зъби и залитна няколко кръчки назад. Айдоу се озова до него и го хвана за здравото рамо. Помогна му да седне малко по далеч от другите до едно дърво.
-Благодаря. - Каза Наоки и погледна момчето в очите.
-Ако Сеирен беше тук, може би щеше и за раната ти да помогне. - Отвърна Айдоу. - Ще ми кажеш какво става... Нали така. - Това определено не беше въпрос...
-Служат на Сирен. - Прошепна той съвсем тихо така, че Айдоу само прочете по устните му...


Сеирен следеше двамата. Те спряха да говорят. Единия извади от джоба си нещо и го хвърли по един камък наблизо. То се счупи и срещу мъжете се образува обръч от светлина. Те съвсем спокойно влязоха в него... После светлината изчезна, а от мъжете нямаше и следа. Сеирен присви очи и тръгна да се връща. Трябваше да каже на Сунако, на всяка цена...

Сеирен тичаше. Подушила бе непозната кръв, което бе по-добре отколкото да подуши позната, но все пак... В следващия момент се озова лице в лице срущу мъжете и зад Сунако. Видя Айдоу и другия мъж, но за момента реши, че може би е по-добре да изчака, за да прецени кой има по-голяма нужда от нея.

Зениците на Айдоу се разшириха и той стисна устни. Постави ръката си върху раненото рамо на Наоки, за да го охлади.
-Защо те оставиха жив? - Попита съвсем тихо.
-За да ви заблудя... - Той наведе очи. - Съжалявам, но трябваше или да се оставя да ме убият, или да избягам, или да се опитам да ви отведа при господарката си. Реших да направя последното... - Наоки леко се засмя. - Не съм толкова лесен за убиване, но сега съм изтощен... Те изпиха силите ми...
-Не ти вярвам. - Каза простичко Айдоу.
-Това е чудесно. - Прошепна мъжът. - Значи не си наивен. Има начин да разбереш дали лъжа... Ти си висш вампир, знаеш как...
Айдоу пое рязко дъх. Да, знаеше... Ако пиеше от неговата кръв... Кръвта беше не само храна. Висшите вампири я използваха и за да научават разни неща. Пиейки кръв от Сунако, нейните чувства изпълваха цялото му съществуване и той разбираше много за нея... Ако пиеше от кръвта на Наоки, щеше да разбере на кого служи сърцето му... Айдоу прехапа устни...

Сеирен настръхна. Не беше виждала Сунако такава... Чак сега видя Чистокръвната в това момиче и лека усмивка премина проз сериозното й лице. "Тя е истинска Куран." - каза си наум и тръгна към Айдоу.
Айдоу постоя малко с отворена уста докато Сеирен не го перна леко през долната челюст. Тогава тръсна глава и дойде на себе си. Стана бавно без да отделя поглед от Сунако:
-Сеирен...? - Отрони той, оставяйки името й висящо във въздуха.
-Върви. - Отвърна тя и клекна при Наоки. - Сега ще оправя рамото ти.
Тя приближи лицето си до раната и допря устни за момент. Изправи се и го погледна:
-Трябва да е по-добре сега.
-По-добре е. - Кимна той. - Ти ли ще... - Тя присви очи и погледна към Айдоу:
-Айдоу, за какво става въпрос?
-Аз ще го направя. - Отвърна той без да ги поглежда...

Сеирен стана и подаде ръка на Наоки, за да му помогне в по-бързото изправяне.
-Можеш ли да ходиш?- Попита тя информативно.
-Да, ще се оправя, домо, Сеирен-чан.
Тя кимна и последва Сунако.

Айдоу обърна леко глава към Наоки.
-Сега? - Попита мъжа и поднесе дланта си към Айдоу.
Ханабуса кимна и без да се церемони заби зъби в ръката му. Отвори съзнанието си... Потрепери - видя висока, красива, светла жена да седи на земята. В следващия момент видя очите й - тъжни, мътни очи. После се появи отново тази жена и постави едно дете в ръцете на Наоки и друго, в ръцете на друг мъж... Това беше - Айдоу рязко отвори очи и дръпна ръката на Наоки от устата си.
-Значи ти си...?
-Да. Аз съм брат на Маккан Ирен, жената, кояго я отгледа. - Прошепна той тихо.
-Защо я търсиш чак сега?
-Габриел-сама загуби всичкоте си деца... Само тя й остана... - Той наведе глава. - Ще направя всичко, за да я запазя заради господарката си.
-Ами сестра й? - Сви вежди Айдоу.
-Казах, че само Сунако-сама остана... Сирен се обърна срещу майка си...

Айдоу го погледна:
-И ти откъде знаеш това?
-Сирен уби моя най-скъп приятел от детството, човекът, на когото Габриел я повери.
-Не знам защо продължавам да не ти вярвам... - Каза тихо той.
-Защото прекалено много искаш да я предпазиш. - Отвърна Наоки и тръгна напред олюлявайки се. Не искаше да дразни Сунако като стои но едно място, при положение, че тя бе казала да върви.
-Възможно е. - Отсече Айдоу и заби поглед в гърба на Сеирен...


Сеирен почувства осезаемо погледа на Айдоу върху гърба си, но не се обърна. Настигна Сунако и проговори тихо:
-Сунако-сама, проследих двама от групата на няколко километра по-далеч оттук. Споменаха "господарка", но не назовахааха име. След това единият счупи някакво топче, от което се появи светлина. Те просто пристъпиха вътре и изчезнаха, а светлината се стопи зад тях. Приличаше на... - Сеиран въздъхна. - ...врата.

Кое знаеш по-точно?


Сеирен не каза нищо повече. Обикновено Канаме-сама показваше по някакъв начин, че работата, която тя върши има значение... Сунако я обезсмисляше с една единствена дума...
Момичето изненадано усети лека обида някъде дълбоко в себе си. "Добре тогава... Нека се оправя сама, щом може." - каза си Сеирен и прехапа незабележимо устни. Оттук нататък щеше да бъде само наблюдател и да се замисля твърде много преди да се намеси. Тя бе готова да направи всичко за своя господар, но той ценеше работата й. Определено нямаше да прави нещо, за някой, който не я оценява.
Тя скочи и изчезна от погледите... Сякаш никога не бе била там...

Айдоу смръщи вежди за момент, когато Сеирен скочи, но не се обади. Подхвана Наоки и го повлече напред, за да се приближат до Сунако. Нещо се бе променило в нея и то твърде бързо... Айдоу се чудеше дали това нейно незаинтересувано и малко жестоко поведение не се дължи на влиянието на сестра й... Или пък се беше заблудил, защото е твърде добра актриса, но... кръвта й - кръвта й не можеше да го излъже...
Отвори уста да каже нещо, но се отказа и я затвори, стисвайки челюсти. Все пак не бяха сами... Не искаше Наоки да чуе това...

Сеирен спря преди да скочи и се обърна към Сунако.
-Гомене, Сунако-сама. Струва ми се, че не ви бях от полза. Ще освободя мятстото за някой, който ще свърши работа... - Тя погледна напред. - Простете, но не е нужно да се извинявате - това е ваше право.

Айдоу знаеше, че Сеирен не само обичаше работата си, но и я вършеше добре. Досети се, какво става, затова и не попита Сунако, когато отново скочи при тях.
-Къде трябва да стигнем, каза? - Обърна се той към Наоки.
-До водопада в западната част на гората. До довечера вече трябва да се чува грохота му.
-Добре. - Кимна Айдоу и се приближи до Сунако. Искаше да направи нещо за нея, защото усещаше, че й е криво. Не можеше просто така да я прегръща, но можеше да й покаже, че е тук, каквото да стане... Затова сложи ръка на рамото й и леко го стисна... И мълчеше...


Сеирен знаеше къде е този водопад и една мътна мисъл мина през главата й... И се хвърли напред...

Айдоу хвана ръката й в своята, задържайки я над рамото й.
-Всичко ще е наред, знаеш това, нали? - Прошепна той и се опита да се усмхне. Не му се получи много сполучлива усмивката, но все пак положи усилие.


Сеирен си бе поставила цел. А когато си поставеше нещо за цел, всичко останало бяха подробности (хихихихи)... Продължаваше напред стремително...