Гората на запад

Наоки малко се подразни.Наскоро всичко го дразнеше."Тя не е като майка си "-помисли си той...
-Имам чуството че е нарочно.С някаква цел го правят.. и това не е смърта ни.-Той беше забелязал че ги нападат от изток и бавно ги отгале4аваха от водопада..."Да.. Водопада!"-Помисли си Наоки - "това трябва да е!"

-Да им направим малка засада? - Попита Сеирен, но в гласа й си пролича малко объркване...

-Айдоу-сан! - Викаше Сеирен... - Трябва да оставиш някой жив!
Не можеше да му обяснява надълго и нашироко защо, но се надяваше, че ще я чуе... Ако пък и я послушаше, щеше да е още по-добре...

Сеирен поклати недоволно глава и се огледа. След това смръщи вежди към Айдоу...
-Айдоу-сан! - Възкликна тя.
Накрая отчаяно се обърна към Наоки...

Сеирен въздъхна и заговори:
-Не знам откъде се влиза при онези вампири. Най-добре ще е, ако влезем през решетката... Онази, през която се измъкнах. Ако още не са разбрали, че там е празно, ще ги изненадаме, когато дойдат.
Макар да говореше в съобщителни изречения, в гласа на Сеирен се криеше въпросителна.... И тя повдигна вежди към Сунако.

-Сунако-сама, простете ми, но... Трябва да потърсим източника на проблема... Не просто да избиваме наред. Не всички тези същества се бият по своя воля... - Тя леко наведе глава. - Някои чистокръвни принуждават подчинените си да правят много неща за тях, които по принцип не биха направили...

Сеирен присви гневно очи и наведе глава.
-Сунако-сама... Те не са заплаха за Вас! Да ги убивате, за Вас е просто игра... - Тя снижи глас. - А ти, Айдоу... Как можеш така да обезценяваш живота на някой, който би могъл да е не по-лош от самия теб, ако имаше свободна воля? - Гласът на Сеирен бе пропит с горчивина... Очите й бяха странни... Докато по принцип бяха стоманено сиви, сега бяха придобили някакъв мек сребърен блясък...

Сеирен се извърна към Сунако.
-Не, Сунако-сама, не бих. - Тя леко заби ноктите на едната си ръка в дланта. - Но да влизаме при тях с цел а ги избием? Всичките? - Прехапа устни за част от секундата, след което продължи. - Нека да помислим, да разберем коя е господарката им... Като ги избием ще й направим услуга, давайки й предупреждение...

Наоки ги гледаше все така,с досада.
-Ако няма да ги убиваме, нека да измислим поне отчасти "стратегия"...Или нещо от сорта!Освен,ако не искате да се "изтъпаните" там със силите си, изпарявайки ги до един,оставяйки следи навсякъде,подсказвайки на враговете Ви, Суканко Куран, целта ,с която вие сте предприели тази "екскурзия".- Наоки изгледа под вежди всички, опитвайки се да не се намесва достатъчно навътре , че да си заслужи яда на другите.