Гората на запад

Сеирен се извърна леко и присви очи... В момента, в който Наоки я докосна, тя му хвана китката:
-Какво по-точно се опитваш да направиш? - Изсъска тя тихо.

-Тихо...- Каза той и продължи да мие косата 'и...-Така готова си .. вече няма кръв.-Наоки имаше безизразно лице.Той отиде до водата и изми парцала.Кръвта се разтвори и за секунди водата почервеня...

(-Тихо ще викаш на баба си!!!)

Сеирен стана и изтръска глава от водата - косата й изсъхна за секунди. След това се изправи и се приближи до Ноаки, гледайки го в очите. Приближи се още и го повика с пръст, присвивайки леко очи. Когато той застана до нея, тя го стисна за врата и го дръпна към себе си:
-Никога... Подчертавам, никога, не прави нещо подобно отново... - Изсъска злобно тя. - В противен случай, следващия път ще пострадаш.

-Олеле ,изплаши ме!...Поне бъди малко благодарна...- Наоки не смени изражението си.Просто се отпусна в хватката 'и.Бавно,малко по малко Сейрен почна да го изпуска и той без да прави каквото и да е се изплъзна от хватката 'и.Или поне така изглеждаше....

Сеирен стегна пръстите си и установи, че няма ефект... Той използваше уменията си върху нея. Непростимо! Тя скочи, изви се във въздуха и се приземи върху него, поваляйки го на земята. Наоки се строполи, а Сеирен слезе от гърба му:
-Не съм те молила за това. - Каза тя изненадващо кротко. - Ако искаш да ми направиш услуга някога, първо ме питай... В противан случай, за мен това не е услуга.

Наоки стана и се изтърси от прахта полепнала по дрехите му от приземяването му на твърда земя.Беше се ядосал , макар и да не му личеше.Изгледа злобно Сейрен,която беше с гръб към него.Искаше му се да я удари,но не можеше да го направи...не и да удари жена.Той преглътна яда си и 'и заяви:
-Пак заповядайте.. любезна ми госпижице.Вампира се наведе и взе оъжието си , което беше падвало на земята.
-Хайде да вървим.. нямаме толкова време , че да го пилеем в глупости.

Наоки беше вече тръгнал напред и колкото и да не му се искаше, той я изгледа с периферното си зрение за секунда,и пак продължи.

Сеирен го изгледа с неприязън и тръгна напред, без да каже нищо повече... Да, да свършват по-бъзро, за да се махне този неприятен човек от нея...

Наоки и Сейрен вървяха почти рамо до рамо.Момчето се опитваше да я изпревари ,но после реши че не ее удачен вариант и си продължи с умерена крачка.

Сеирен направи крачка встрани от Наоки и скочи, изгубвайки се в короните над тях. След няколко секунди се озова на 100 метра пред тях. Искаше й се да не слиза на земята, но нямаше как да я следват, като не я виждат... А в момента не я и усещаха...

-ох..колко вироглаво момиче..-Каза наоки поглеждайки към Айдол.Усмивката на въпива стана дяволска..Той знаеше ,че скоро малката летяша по клоните г-ца ще се измори и ще слеза на земята.

Наоки с досада наблюдаваше двойката вампири , която не спираше да се заяжда.. Сега не му беше до това .. Той усещаше че 6ет се случи нещо много лошо....

Сеирен спря изведнъж и цялата настръхна. Усещаше ги... Усещаше присъствието им! Погладна към Наоки, после към Сунако и Айдоу... Изчака ги да я настигнат и прошепна:
-Неприятности...

Наоки също знаеше че от извесно време някой се на върташе около тях.Той беше извадил катамата си и беше готов да ги посрешне.