Гората на запад

Айдоу продължаваше да мълчи. И той се беше подразнил от присъствието на Сериен, но в крайна сметка тя му спаси кожата. А пък и през много голяма част от времето, тя не беше с тях във физическия смисъл на думата, защото вървеше отстрани... Разбираше, че Сунако може би е нервна заради майка си и всичко останало, но...
Той сви вежди и прибра ръце в джобовете си.




Сериен ги следваше на почтително разстояние. Не, че чак толкова изпитваше страхопочитание... Просто предпочитеше да е по-далеч. Сунако не й се нравеше за момента, а Айдоу... Търпеше го, защото дори в глупостите си не бе злонамерен... Тя прескочи внимателно един камък...

Айдоу започваше да се отегчава, но незнайно защо този път бе по-упорит от обикновено. Стисна устни и в желанието си не каже нищо, се прехапа... Веднага избърса струйката гореща кръв и отново нищо не отрони...




Сериен познаваше миризмата на кръвта на Айдоу и се затича. Скочи на едно от дърветата, после на второ и се озова над тях. Погледна - Айдоу тъкмо бършеше брадата си. Момичето каза тихо "Хм" и ги изчака да минат напред, решавайки, че няма абсолютно никакъв смисъл да се намесва...

Сериен изчака Сунако да се отдалечи и скочи... Тръгна до Айдоу и заговори тихичко:
-Къде трябва да стигнем?


-Нямам никаква идея. - Отвърна той, забил поглед в гърба на Сунако. - Казано ни беше да вървим в тази посока, това е.




-И вие просто така тръгнахте? - Тя повдигна вежди и притисна ръцете си към тялото.


-Ами... Да. - Каза Айдоу, като чак си даде сметка, че всичко това звучи доста несериозно... И само вдигна рамене...

Сериен вървеше и по-навик се ослушваше... И не само - вслушваше се във всеки шум, анализираше го... Чу трополене на колела и на копита... Забърза се и настигна Сунако, като минавайки покрай Айдоу, го ощипа по лакътя...


-Ау! - Намръщи се Айдоу, щом пръстите на Сериен се впиха в ръката му. Разбра какво се иска от него и също се забърза, като се опита да разбере и защо по изражението на Сериен. Естествено - безуспешно...

-Вампири? - Повдигна вежди Айдоу, гледайки след каретите. - Що за изроди нападат манастир?



-Изроди, които търсят нещо. - Отвърна Сериен, впила поглед към мястото откъдето бяха дошли. После погледна Айдоу, след това Сунако... В сивите й очи се четеше лека тревога, макар да бе завидно добре прикрита. - Простете, че ще го кажа, Сунако-сама, но наистина смятам, че първо трябва да помогнем на тези хора. Знаете, че ако има и вампири, няма да могат да се справят сами...

За момент, след като Сунако бе кимнала, настъпи пълна неподвижност. Сякаш и тримата чакаха нещо... Тогава Айдоу направи първата крачка и каза твърдо:
-Да вървим!




Сериен кимна - това бе сигналният изстрел, който чакаше тя. Леко приклекна и се отблъсна, политайки напред. Тичаше на подскоци, тялото й сякаш имаше договор с гравитацията да я придърпва към земята с два пъти по-малко сила...

Айдоу кимна и понечи да тръгне... Но после хвана ръката на Сунако и хукна, повличейки я със себе си...




Сериен тичаше бързо. Знаеше, че тича бързо... Търчеше вече от 20 минути и в носа я удари натрапчивата миризма на кръв... На много кръв при това. Присви гневно очи и силно натисна земята за да се изхвърли още по-силно от нея...

Айдоу поддържаше темпото на Сунако. Свил вежди, той се опитваше да види какво се случва всъщност... Защо на някого му бе притрябвало да напада манастир. "Какво ли има там? И защо ли някой така отчаяно се нуждае от него?". Въпросите на Айдоу ставаха все повече и повече... Как му се искаше да може някой да му отговори...




Сеирен се закова на място. Беше точно пред портите на манастирчето (защото това беше малък манастир). Не се чуваше нищо - само вятъра, който местеше листата. Твърде странно беше и момичето бе убедено, че има нещо нередно в цялата тази работа. Затова изчака другите без да помръдне и крачка напред.

Сеирен направи две крачки и постави ръка пред устата и носа си. Миризмата на кръв беше толкова силна...
Тогава нещо привлече вниманието й като с магнит и тя се стрелна нататък. Горе, на балкона за манастирския хор намери мъж. Зле ранен, но още дишаше и мърдаше...
-Чуваш ли ме? - Попита тя, но той не отвърна.
Момичето чу нечие тежко и изплашено дишане иззад един параван и отиде да погледне - беше друг мъж. На него нищо му нямаше на пръв поглед, но Сеирен усети в него нечовешкиото излъчване и го измъкна за яката. После скочи през парапета, а щом се приземи, изправи мъже срещу Сунако, извивайки му ръката зад гърба.
-Може би знаеш нещо, което с удоволствие ще споделиш с нас? - Изсъска тя в ухото му.

Сеирен, като шпионин на Канаме, бе научила доста тънкости при разпитването на хора и недотам хора... Но сега остави Сунако да се занимае с този, като активно се опитваше да чуе нещо, което той старателно се опитваше да скрие...
-Сунако-сама, спрете зе сега... Ще рухне преди да ни каже каквото и да е... - Каза тя кротко. Предполагаше, че Сунако може и да се засегне, че се опитва да й даде съвет, но в крайна сметка Сериен беше влизала в битки твърде много пъти и знаеше какво говори.


Айдоу пръв забеляза съществата:
-Вижте! - Каза той и се огледа. Хареса си една групичка и понечи да ги нападне, но някакво вътрешно усещане го възпря. - Какво искате от нас? - Попита той.
Тогава забеляза, че всъщност тези същества стояха в отбранителна, а не в нападателна позиция. Това до голяма степен означаваше, че не целят да ги нападнат... или поне не веднага. Напред излезе един доста слаб мъж. Не носеше оръжие и тръгна към тях с твърда крачка.
-Назад! - Извика Айдоу и мъжът спря. Огледа четиримата и спря поглед върху Сунако...
-Вие ли сте Куран Сунако-сама? - Попита той.

Сеирен следеше внимателно какво става. Очите й посивяха още, но все още сдържаше червения пламък на гнева в тях.
Изненадващо мъжът седна на коляно и се поклони пред Сунако:
-Аз съм Йошикуни Наоки, служител на Куренай Габриел, Сунако-сама, на майка ви. - Той им даде секунда да го разберат и продължи - Не ме беше търсила от много години, а сега поиска от мен да ви намеря. - Мъжът говореше с наведена глава.


Айдоу успокои очите си, а на лицето му се четеше изненада.
-Защо нападате манастир? - Попита той ядно, а мъжът вдигна леко глава.
-Пристигнахме току-що, привлечени от острата миризма на кръв. Не сме нападали никого. - Отсече той с покорен, но твърд глас.