Планината на изток от града

Гост

Белокосият се отдалечи бавно, а в следващия момент просто изчезна, както си вървеше. Озова се на няколко метра от огъня, облегнал се на дървото със скръстени ръце и оглеждайки се, дали някъде нямаше да види онези златисти очи. Явно спомените му не бяха много бистри, виждаше само очите, но ничие лице и ничий глас или може би на някого, на онази жена, която и да беше, предположи че вероятно тези очи са именно нейните.

Гост

Сае се събуди от слънчевата светлина и се прозя... Огледа се - видя кучето, легнало наблизо...
После се надигна и потърси конете с очи. В първия момент не видя Мисаки, но после й се стори, че има някой, облегнат на едно от дърветата. Примижа към него и каза сериозно:
-Добро утро. - След това се усмихна...

Гост

- Добро да е.- отвърна Мисаки и отвърна също с усмивка, появявайки се до нея все едно от нищото:- Надявам се си почина добре.- проговори след малко, като оглеждаше наоколо замислено.

// Сорри за отсъствието- уроци за матурите //

Гост

За момент долната челюст на Сае провисна, въпреки че бързо я прибра. Мигна бързо няколко пъти... Не беше убедена, че това... Изчезване и появяване на Мисаки е нормално, но не беше убедена и, че не е... Така че реши да го приеме за нармално и да се престори, че всичко е наред...
-Мисля, че измислих име на малкото ни четирикрако попълниние. - Каза тя, поглеждайки към кученцета, което бе наострило уши. Да разсее Мисаки бе най-доброто, които можеше да направи... - Акира...
Сае не знаеше точно защо избра това име. То просто й се беше натрапило преди миг като много нахална муха...

Гост

- Хубаво име.- усмихна се леко Мисаки и погледна кутрето:- Харесва ми, а мисля, че и на него.- кимна към животинчето и пак вдигна глава замислено.

Гост

Момичето за пореден път потисна въпроса "Какво става с теб?" и въздъхна тихо. Нямаше нужда да казва нищо - и без това Мисаки не беше точно тук в този момент, а бе отнесъл мислите си нанякъде. Сае стана кротко, изсипа малко пръст във вече загасналото огнище, закопча си чантата, сложи юздите на коня и се качи на седлото. После се сети, че все пак няма нужда да плаши хората в манастира и отвърза косата си...
-Хайде, момче! - Обърна се тя към кученцето...

» Града..
» Под града (Улан-сама)