Планината на изток от града

Гост

Сае знаеше, че "чуването" и "слушането" са две различни неща... Сега тя слушаше и чуваше. Спря коня си, но не го обърна, а само погледна през рамо. Мисаки прекъсна изречението по средата... "...а защото какво?" - попита го тя наум... "Защото се чувстваш виновен за постъпката на друг..." - довърши тя и го погледна тъжно. Беше до голяма степен сигурна, че Мисаки не подозира нищо за... а и така беше по-добре като че ли...
-Какво не разбираш, Мисаки-кун? - Попита тя мило...

Гост

- Не разбирам защо не би го направила.- отвърна тихо, като съвсем леко повдигна глава:- Така мога да ти помогна, а аз наистина искам да ти помогна.- друго не можеше да излезе от устата му, нито дума не искаше да се пролее нататък, всичко беше в главата му, но не можеше да го каже, а онзи женски глас беше като шепот, но направо гърмеше.

Гост

-Може би не искам да ме разбереш... Още не. - Каза тя замислено, като го гледаше изпитателно. - Моля те, не ме питай. Когато мога, ще ти обясня защо... - "И сега мога, но ще опороча цялото пътуване заради егоизъм... " - допълни тя...
Леко сръга коня и тръгна напред с умерено темпо.

Започна да се смрачава, но за щастие на Сае, беше изчислила времето за пътя правилно. Около 10 часа вечерта тя подръпна юздите, за да спре коня на върха на планината. Усмихна се: "Поне това свърших като хората...". После слезе от седлото и се обърна към Мисаки:
-Предложения с какво ще нахраним малкото ни приятелче? Мога да хвана само някоя и друга гарга... Но само това... - Засмя се Сае и клекна, повиквайки кученцето с ръка. След миг вдигна глава и впи замислен и отнесен поглед в момчето, сякаш то самото изчезна... Сякаш никога на беше там...
И за момент Сае в действителност не видя Мисаки, а друг, абсолютно непознат... Премига и образът изчезна. "Полудявам ли?" - запита се тя съвсем искрено...

Гост

Белокосият слезе и разроши леко гривата на коня, като се огледа замислено:
- То май освен гарги и гризачи, друго не ни се предоставя...- повдигна рамене и се усмихна бегло, продължавайки да оглежда наоколо все така замислено и отнесено:- Но трябва да намерим и вода от някъде, конете смогват с храната, но са жадни от пътя.

Гост

Сае се усмихна и посочи с глава дърветата...
-Есен е, всичко е влажно. С останалата трева и листата ще приемат достатъчно вода... Пък ще има и по някоя и друга ябълка. - Остави си ръката под носа на кучето да я подуши и след малко заговори. -Ще се опитам да направя нещо като огнище... Студено е...
И наистина й беше доста студено. Без огън или одеало, щеше да замръзне...

Гост

- Добре.- кимна и също леко се усмихна, като я погледна, но все така замислено и отнесено, все едно беше другаде или се опитваше да е другаде:- Ще потърся някое и друго животинче и ябълки. А при по- голям късмет може и круши да има.

Гост

-Хай. - Кимна тя и се зае да търси някакви сухи клони и камъни, с които да оградят огъня...
Докато правеше обръч от камъните и струпваше клонките в средата, кучето лежеше кротко и наблюдаваше какво става.
-Е, кученце, сега трябва да изчакаме Мисаки-сама да ти донесе вечерята. - Каза ласкаво тя и посърна, просто така без причина... Или поне без причина, която искаше да признае пред себе си...

(Скицо... Very Happy

Ябълки има - нали спрях и набрах.)

Гост

Мисаки се отдалечи на известно разстояние, като не се обърна назад, поне не и докато не се скри сред дърветата.
" И сега какво? Катерици?"- засмя се мислено и поклати глава.
- Първо...- спря се изведнъж и очите му почервеняха мигновено. Нямаше други наоколо, усещаше го, но сякаш усещаше приближаването на глас, все едно всичко беше на забавен кадър и я чу.
" Наистина приличаш на баща си, Мисаки- кун... същия си."- този път и тя се засмя, но някак различно, някак мило и топло, все едно го зовеше със смеха си.
- Коя... си...
" Коя? Уви, наистина не би си ме спомнил, но скоро, скоро Мисаки... Коно."
Гласът изчезна, оставяйки момчето с разширени очи, върнали розовия си цвят и взиращи се в нищото пред себе си. Един от конете назад изцвили, което го стресна изведнъж и при рязкото завъртане назад, помете и няколко храста със силата си, неволно, но с това на място бяха останали две малки катерички, а от едно от дърветата паднаха няколко круши:
- Господи...- задиша тежко, приклякайки пред животинките и притвори леко очи:- Това не може да е истина. Не е реално, не е...

// дам, само че крушите бяха целта Wink

//

Гост

Сега следваше друг належащ проблем - а именно как да запали огън с влажни дърва. Сае направи за момент крива физиономия и огледа дърветата наокала за брези. Не помнеше откъде точно, но знаеше, че брезовата кора гори дори и мокра... Може би беше малко височко за това дърво, но нищо не пречеше да провери...
Сае навлезе малко в гората, но не намери никакви брези, така че се върна и зачака Мисаки да се върне. Може бе той щеше да измисли нещо...
Чу шум и скочи на крака - идваше от мастото, накъдете отиде Мисаки...
-Какво става? - Прошепна тя и присви очи...

Гост

Момчето се връщаше обратно, вървейки бавно и взирайки се замислено в земята:
- Мисля, че осигурихме храна на кучето, а и круши имаме също.- вдигна глава и се опита да се усмихне, но без ефект. Онзи глас не можеше да му припомни нищо, но сякаш знаеше много за него самия. Коя беше онази, която му шептеше от както беше в Академията? Е, надяваше се скоро да разбере.

Гост

-Чудесно. - Усмихна се Сае, пренебрегвайки усещането си, че нещо не е наред. - Сега ако кажеш, че си скрил някъде кибрит...
Момичето придаде ведро изражение на лицето си и застави усмивката да не мърда от устните й. Знаеше, че нещо става, но нали вече беше решила да внимава... Беше решила да бъде такава, каквато искаше да бъде запомнена - в никакъв случай не искаше след години, ако Мисаки се сети за нея да каже нещо от сорта на "А, да... Тя беше едно хленчещо и вечно намусено момиче."
-За съжаление просто не предполагах, че може да ми потрябва подобно нещо и не взех. - Каза тя извинително, но продължавайки да се усмихва.

Гост

Мисаки се подсмихна и присви леко очи:
- За какво ни е кибрит?- приклекна и остави двете животинки на земята, а от другата страна и крушите, след което само махна с ръка, разпалвайки пламъка във вече подреденото огнище:- Готово.

Гост

Очите на Сае се разшириха и тя се засмя:
-Как да ти кажа, Мисаки-кун... - Започна тя. - Аз никога не съм го можела този номер и обикновено използвам кибрит...
Тя въздъхна и седна близо до огъня. Сложи чантата в скута си и извади ябълките. Пресегна се, за да си вземе и круша. Преди да я захапе прекара език по горната си редица зъби - кучешките й зъби вече трайно бяха удължени... "Да, вече съм нещо средно между човек и звяр... Или по-точно съм нито човек... нито звяр." - тя изкриви леко усмивката си при тази мисъл, но тръсна глава и реши, че е време да се заеме с нещо по-важно... С ядене например...

Гост

На една пръчка окачи една от катериците и я подаде над огъня внимателно:
- Другата нека си е така, да не вземе мъника да се окаже, че не обича... печено, по- точно пърлено.- поправи се и се засмя леко:- Утре след обяд трябва да сме там нали?- вдигна глава и попита замислено.

Гост

-Хай. - Каза Сае. - Това нещо... - Тя посочи с погнуса пърлещото се животно. - Отпиши ме от яденето на месо... Днес съм на диета...
Тя свивежди и се усмихна мило. Стана, взе другата катерица и остави по-настрана, за да може кученцето безпрепятствено да си я вземе. После се върна обратно, седна и се усмихна на Мисаки:
-Мисаки-кун... Имам една молба към теб... И наистина се надявам да я обмислиш много сериозно... - Лицето и си остана ведро, но гласът й казваше точно това, което и думите...

(Ако някой път разполагаш с мъничко повече време, включи се към чата долу. В случай, че имаш настроение за това... Smile

)

Гост

Белокосият се взря в огъня мълчаливо, все едно търсеше да извади нещо от пламъците:
- Да...- прошепна с леко пресипнал глас и я погледна:- Каквото и да е, ще се постарая да го изпълня.- завърши с по- мек тон и пое дълбоко дъх.

Гост

Сае се засмя на реакцията му. Молбата й беше простичка и не лична...
-Да ме оставиш на пост до 3 часа. Тогава ще те събудя и ще се сменим... Не си спал от много отдавна, не си почивал... - Сае наведе леко глава. - Не искаш да рухнеш точно, когато не трябва, нали?

Гост

- Да поспя?- повтори и пак примига замислено:- Ако изобщо успея, добре, но... няма значение.
" Ако онази жена отново не заговори в ума ми..."- замисли се и леко се усмихна:
- Не е добре и ти да будуваш много.

Гост

-Добре съм. - Кимна Сае. - Всичко ще бъде наред.
Момичето дояде ябълката и стана. Протегна се хубаво и се обърна към Мисаки:
-Лека нощ... Мисаки-кун... - Подари му мила усмивка и си избра едно симпатично дърво за пост. Скочи без особени затруднения, хвана се за един от дебелите клони и се настани удобно така, че да може да наблюдава какво се случва долу...

Гост

- Лека...- прошепна и отдръпна пърления бозайник от огъня, като го остави на страна. Отпусна се назад и скръсти ръце под врата си, като се загледа в небето замислено. Наистина можеше да се каже, че беше уморен, но повече надделяваше уплахата, от колкото съня, или той така си мислеше... Пое дъх и притвори бавно розовите очи, като преди напълно да ги затвори погледна към Сае и леко се усмихна. Не му костваше много да се унесе и заспи, даже хич.

Гост

Сае се оглеждаше вниматилно. Но повече работа й вършеха реакциите но животните и миризмите... Сега осъзнаваше колко много можеше да се научи от промяната на една миризма...
Започна да си пее тихичко, защото й се спеше, но не искаше да буди Мисаки. Той се нуждаеше от почивка, а и толкова сладко беше заспал... Затова продължи да прави все същото, чакайки да стане 3 часа.

Гост

' Детски смях. Чуваше се навсякъде, но не беше само един:
- Дейд! Дейд! Чакай ме!- едно русо момченце изхвърча през вратата на малката къщичка, почти пищейки от смях, а след него друго момче, в което позна себе си.
- Кой ще се изкачи по- бързо на дървото!- подвикна русото и се обърна към малкия Мисаки.
- Не, да не се качваме по вишната, мама ще се скара.- отвърна и спря да гони братчето си, като леко се смути.
- Хайде де, нали не те е страх?
- Не, но...- момченцето се огледа замислено и насочи погледа си именно към вишневото дърво. Наклони главичка на една страна и все едно се вцепени, хипнотизиран от нещо там, от нечии медни очи.
- Мисаки- кун, Дайд- кун, прибирайте се!- двете момченца се обърнаха назад към къщата, Минаги стоеше на вратата и беше с вързана коса, тя беше изкарала белокосото дете от транса.'

Отвори рязко очи и примига няколко пъти:
- Само сън? Добре.- въздъхна и леко се надигна:- Само сън, но тези очи...- намръщи се и се огледа, търсейки Сае с поглед:- Май е време да се сменим?

Гост

Сае видя, че Мисаки стана и присви леко очи. Скочи долу. Тръгна към него и заговори:
-Добре ли си? - Гледаше малко разтревожено, но се опита да го подтисне. - Лош сън?
Момичето стигна до огъна и свали шала си. Докато чакаше Мисаки да отговори, та сплете косата си, и уви шала върху нея. Не можеше да рискува да се запали...

Гост

- Спомени от детството, смесени с малко халюцинации от настоящето.- отвърна и вдигна леко рамене, като се и подсмихна бегло:- Всичко е наред, преодолимо е...- "предполагам"- завърши на ум и въздъхна леко.

Гост

-За съжаление... - Та седна на земята и го погледна. - Знам точно за какво става въпрос. Мен също ме преследват призраците от миналото... Но не знам дали има нещо настоящо във всичко това...
Сае се сви и легна кротичко.
-Лека нощ, Мисаки-кун...
И още с произнасянето на последната дума, тя се унесе... И сънува отново това малко момче на легло, което наричаше "бате". Отново майка си, която плаче и я оставя на грижите на Мико...

» Града..
» Под града (Улан-сама)