Библиотеката...

Заглавие: Re: Библиотеката... Сря Дек 24, 2008 3:29 pm

-Просто немога..Небива-каза тя докато гледаше Айдоу...

Гост

-Добре... - Каза Айдоу и се дръпна озадачено. Беше и обиден до голяма степен, но не го показа на Сунако, напротив - усмихна й се мило. - Ще бъде както ти желаеш... Тогава нека потърсим нещо за баща ти в книгата на Куран...
Той отиде да вземе черната книга и седна този път срещу Сунако, на друг стол. Разгърна книгата и се опита да намери името но Исши Куран...

Заглавие: Re: Библиотеката... Сря Дек 24, 2008 3:41 pm

Сунако погледна в страни ..Тя замълча,а после вдигна поглед и го насочи към Айдоу..
-Не се сърди!-каза тя тихо...-Не исках да те обидя..Просто...

Гост

Айдоу я погледна:
-Не се сърдя. Просто не разбирам. - Каза той и отново заби поглед в книгата. - Сега това не е важно, трябва да търсим следи. Ако се чувстваш достатъчно добре, можеш да се включиш, тъй като има по-голяма вероятност да намериш нещо... - Продължо сериозно той.

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 3:59 am

-Добре-каза Сунако..-Тогава аз ще отида да се преоблека...Дрехите са ми мръсни-каза Сунако и отиде към вратата..-След малко ще се върна....

Гост

Айдоу затвори книгата и стана без да каже нищо. Взе ключа от масата и отвори вратата, за да може Сунако да излезе. Макар да го гледаше въпросително и учудено, той продължи да мълчи. Само сложе ключа във ключалката...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 4:09 am

Сунако се усмихна и излезе....

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 4:15 am

Куран влзе в стаята,погледна Айдоу и седна на канапето срещу него...Тя въздъхна,скръсти крака и постави ръце на краката си....
-Е,сега какво ще търсим?-попита тя..

Гост

-Използвай 6-тото си чувство и се опитай да разбереш нащо повече за сестра си и майка си...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 4:20 am

-Мисля направо да опитам да се свържа със близначката ми...Сега съм по-добре...-каза енергично Сунако,след това без да изчака реакцията на Айдоу,тя се облегна на канапето и затвори очи..В началото не виждаше нищо..Усети само болка в ребрата...Беше прекалено слаба за да се свърже със сестра си,а и започна да изпитва голяма болка във ребрата...Тя отвори очи и постави ръка на мястото,където чувстваше болка..Стараеше се да не показва,че я боли,затова се усмихна..
-Нищо!-Не мога да се свържа с нея,прекалено съм слаба-каза тя и въздъхна....

Гост

Айдоу скочи разтревожено:
-Сунако... Кървиш! - Той бе насочил поглед към ръката, с която тя придържаше ребрата си... - Какво ми спестяваш? Как да ти помогна като криеш от мен?
Айдоу отиде до нея и я прегърна силно, затискайки раната й с тялото си...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 5:09 am

-Нищо ми няма-усмихна се тя...-Това е само драскотина..Ще се оправя-каза тя..

Гост

-И за да съм честен с теб... - Айдоу се отдръпна от нея за момент и впи очи в нейните. - Не ти вярвам. Недей да криеш нищо от мен! Искам да знам какво чувстваш, искам да знам какво мислиш...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 5:17 am

-Казах ти!Нищо ми няма-продължаваше да се усмихва тя..-Защо не ми вярваш не те лъжа!

Гост

-Какато предпочиташ... - Отвърна той и стана.
Бавно отиде до прозореца. Вътрешно се разкъсваше, защото виждаше, че я боли... Но не можеше да й помогне, ако тя откаже да сподели с него. "Дали ще е така и занапред?" - Попита се той и спря до прозореца. Миризмата на кръвта й, удряше като с чук с главата му, но той подтисна надигналата се жажда. "Наистина ли трябва да... бъда с нея?" - Айдоу потрепери леко. Сигурен беше, че... може би я обичаше... Но... Въздъхна леко:
-Почини си... Аз ще продължа да търся. - Каза той и си взе книгата. Премести един стол до прозореца и седна с гръб към нея...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 5:38 am

-Защо ми се сърдиш?-попита тя тихо..-Какво направих?Къде сгреших?-продължи Сунако...

Гост

-Не се сърдя, Сунако... Просто ми е притеснено. Мисля, че ще се съгласиш с мен, че има защо... - Той я погледна през рамо с гревога, дремеща в очите му.
Не искаше да я загуби... Може би всичко беше наред и той се тревожеше за "тях" съвсем неоснователно... Силно се надяваше да е така. Продължи да рови...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 8:48 am

Раната на Сунако почти беше зараснала..Тя стана и отиде до Айдоу..
-Не е това!Нещо отвътре ми подсказва,че не е това..Незнам за какво се сърдиш,но има нещо..От както отказох да пия от кръвта ти..Нещо се промени..Или вече ти омръзнах?!-каза Сунако докато гледаше Айдоу.....

Гост

-Тревожа се. - Отсече той. - Това, че отказваш да се храниш също ме притеснява. Това, че не знам какво ще стане, ако сестра ти се влоши - също... Това, че дори и малкото, с което мога да помогна... Не мога да направя нищо и това ме кара да се държа "странно"...
Айдоу погледна най-после към нея...
-Да си ми омръзнала ли? Няма да отговоря на този въпрос. - Натърти той.

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 8:58 am

-Значи,съм права..Така е..-отсече тя,като отиде отново на канапето и се направи,че нищо не е казала...

Гост

Айдоу сви ядосано устни. "Как изобщо си позволява да мисли така?" - Изкрещя той наум.
-Никога не ми се е случвало да помоля което и да е момиче да сподели живота си с мен... А има желаещи за това. - Той пое дъх, за да успокои гласа си. - Помолих теб... Това е отговора!
Трепереше от гняв и не смееше да се обърне към нея. Не му беше омръзнала, просто се опасяваше несподелянето да не се задълбочи, защото ако това станеше, нямаше никакъв смисъл да живеят хиляди години заедно...

Заглавие: Re: Библиотеката... Чет Дек 25, 2008 9:29 am

-Ако е затова,че премълчах за раната..Съжалявам...Просто не исках да отнемам от ценното време...Все пак трябва да побързаме....Пък и това е просто драскотина..Няма за какво да се притесняваш..Вообще даже няма смисъл да се притесняваш..Всичко ще се оправи...-каза Сунако,отиде до Аидоу и го прегърна...

Гост

Айдоу остави книгата на коленете си издърпа Сунако да седне в скута му. Притисна я до тялото си, заравяйки лице в косата й. Постоя така за момнет, след което заговори съвсем тихо...
-Не се съмнявай в чувствата ми, Сунако... Но ти казах и ще ти повторя, че ще бъда далеч по-спокоен ако ми казваш всичко, това е. Искам да се съм съпричастен не само към слънчевите моменти... Когато съм с теб през трудните - това е смисълът, разбираш ли?

-Да!-каза тя и наведе глава...

Гост

Той кимна и взе книгата. Отвори я така, че да вижда и Сунако.
-Сега погледни тук... Нещо би ли могло да ни свърши работа?