Стаята на Сунако

Сунако погледна ръката му. Наведе се и тъкмо, когато може би Айдоу очакваше тя да впие зъби в дланта му, вместо да го прави, тя облиза кръвта и го погледна с леко потъмнелите си очи. И каза:
-Айдоу, не ме изкушаввай! Не ме познаваш...Защо си мислиш, че ще пия от кръвта ти? Ти се изкуши, но не заби зъби във врата ми ...Защо мислиш, че аз ще го направя? Много мило от твоя страна, но не се изкушавам толкова лесно, колкото си мислиш...

Айдоу

Той се надигна до ухото й и прошепна леко дрезгаво:
-Вече съжалявам, че не го направих...

Сунако го погледна усмихнато:
-А може би не....-и допря пръс до устата му...

Айдоу

Айдоу се облегна бавно, като хвана нежно ръката на Сунако, заставяйки я по-този начин да се извърти към него.
-Да, може би не сбърках, Сунако-сан... Но това не пречи да искам пак да опитам кръвта ти. - Той се усмихна, а очите му се надигна червено пламъче...

Сунако се облегна върху Айдоу и затвори очи.

Айдоу

В първия момент Айдоу се сепна от действията на Сунако, но бързо разбра какво се иска от него. Постави едната си ръка на кръста й я смъкна в скута си. Очите му бяха трескави и разширени, защото знаеше колко е вкусна тази кръв... Притисна я до себе си, внимателно отмести дългата й коса от шията... После облиза дясната й вена и впи зъби...
Айдоу усети как Сунако стисна рамото му до болка и спря да пие. Подхвана главата й, обърна лицето й към себе си и допря кървавите си устни до нейните. Изчака я да ги оближе... После леко стана с нея на ръце и я занесе до леглото. Положи я внимателно, а тя го дръпна към себе си. Той изгуби равновесие и също се приземи на леглото...

След миг Сунако беше легнала върху гърдите на Айдоу. Очите й бяха окъпани в кървав пламък. Тя му прошепна:
-Жадна съм!..-И бързо облиза шията му. След това впи силно зъби в него....Този път Куран беше на пределите си, беше се поддала твърде на изкушението и то я повлече...

(Баси перверзните истории мама )

Айдоу

Айдоу не помръдна и дори за миг не му мина през ум да се отдръпне... Това беше твърде ново и специално за него, а и му харесваше. Докато Сунако пиеше от кръвта му, той се усмихна, увивайки ръце около нея.
След няколко минути момичето извади зъби от врата му и Айдоу усети как отпуска глава на рамото му. А след още миг чу тихото и равномерно дишане на заспалата Сунако. Отово се усмихна и внимателно я отмести от тялото си. Зави я с одеало, след което се отпусна срещу нея.
Опита си да си обясни какво се случи преди малко, но мисълта му бе твърде мътна. Погледа още малко спокойното лице на Сунако. Малко по малко клепачите му натежаваха... Айдоу протегна ръка и я постави върху тази на момичето. След това се усмихна леко и заспа...

от Академия Крос - по коридорите

Ден 4 - неделя

Сае се озова пред вратата. Тя леко почука, но не получи отговор. Обаче тъй като усещаше, че все пак има някой в стаята почука пак - силно и отчетливо.

Към Стаята на Юки

Сунако дочу почукването,но не помръдна,защото си мислеше,че сънува....

Айдоу чу, ченякой тропа на вратата. И инстинктивно, без да се сети, че е в чужда стая извика сънено:
-Влез!

Сунако чу гласа на Айдоу и отвори очи.Тя усещаше присъствие до себе си,но нищо не си спомняше...Тя се обърна и видя Ханабуса да лежи до нея.....

Айдоу сви вежди, а после ококори очи... Намираше се в чужда стая, в чуждо легло, а до него беше легнало едно много красиво момиче... Но в момента, в който срещна погледа на Сунако, той си спомни всичко, всеки детайл. И й се усмихна нежно...
-Добро утро... Сунако...
А вратата се отвори...

Сунако се усмихна и мигновенно обърна главата си към вратата..

Ден 4 - неделя сутрин

Сае се питаше дали наистина чу мъжки глас отвътре или така й се стори. Но поне беше сигурна, че е чула "Влез". Затова внимателно натисна с лакът дръжката на вратата и влезе. Щом застана на прага се опули... Подносът тръгна да се изхлузва от ръцете и, но тя някак го подхвана да не падне. Забрави всичко... Очакваше всичко друго, но не и Сунако в едно легло с .... Айдоу... Тя тръсна глава и се опита да придаде по-мирен израз на лицето си:
-Ами... Аз само... - Пое долбако дъх и пристъпи напред с решителна физиономия. - Добро утро, Сунако-сама. Добро утро... Ханабуса-семпай.
Сае се усмихна леко на Сунако, като избягваше да поглежда Айдоу:
-Реших да ви се отблагодаря, Сунако-сама. Донесох палачинки за закуска. - Сае припряно остави две чинии на масичката и постави във всяко от тяк две палачинки. После постави и шоколад във всяка от чиниите. - Приятен ден, сама... Семпай.
Тя побърза да излезе, но на вратата се спря и без да се обръща добави.
-Ханабуса - семпай, Канаме - семпай пита за вас. Би желал да ви види. - Пасле се изниза по възможно най-бързия начин.

към Коридорите

Сунако отново обърна глава към Айдоу,но този път със ококорени очи гледащи го притеснено.Тя се чудеше какво да прави..''Да я настигна ли или да остана така?"си мислеше тя...Куран се опита да стане,но Айдоу и дръпна ръката.....

-Остави я. - Каза той и се доближи до лицето й. - Ще се погрижа да си затваря устата, ако това искаш.
После Айдоу целуна внимателно Сунако по бузата и се загледа по посока на палачинките...

Сунако погледна Айдоу с отворена уста.Никога не й се бе случвало такова нещо...Чудеше се ако директора разбере какаво ще стане...Беше се вцепенила и гледаше ледено сините очи на Ханабуса и нищо не и идваше на ум за да му отвърне...

След като тя не отговори нищо, Айдоу усети, че нещо не е наред. Погледна я напълно сeриозно... После изведнъж я сгрdбчи и я притисна силно до себе си. Никога не го беше правил така искрено и откровено, но сега просто му се прииска да направи точно това. Допря бузата си до нейната и тихо попита:
-Сунако, нан джа? (какво има, какво става)

Докато Сунако беше в обятията на Айдоу се оспокои за малко,но нещо отвътре я гризеше.....
-Нищо!-отвърна тя и се усмихна на Ханабуса...
-Тя ни видя...Какво ли ще си помисли?А ,ако каже на другите?-каза и извърна глава нагоре....

-Казах ти... - Промълви тихо той. - Ако така искаш, ще я настигна и ще се погрижа да си мълчи... Въпреки че според мен няма да посмее да каже на когото и да било. Но аз... - Той съвсем зашепна. - Канаме ще разбере, дори и да не му кажа. Това притеснява ли те? Защото не би трябвало... Ние на никого не вредим.
Той отново я целуна по бузата и я освободи от прегръдката си. След това й се усмихна лъчезарно:
-Хайде, ела да закусим.

Сунако се изправи и се усмихна...
-Не ме тревожи Сае..
-Просто ме е страх Канаме да няма някакви възражения спрямо нас...-каза Сунако и погледна Айдоу който понечи да стане...

-Канаме винаги е бил и все още е странна личност. Никой никога не знае какво си мисли и какво планира. Няма как да предположа дори какво ще каже той... Но така или иначе зависим от неговото благоволение... Аз ще се съобразя с него, независимо от собствените ми чувства и желание. Тук е така... Ела. - Той стана, хвана ръката й и я поведе към масичката. Седна на канапето и я издърпа, за да седне и тя...

-Надявам се Канаме да не възразява..Иначе би било голяма загуба...-каза Сунако със шепнещ глас ....

-Да... Така е.
Айдоу повече не продума по темата. Говореше глупости и смешки, всичко - само и само Сунако да се смее. След като изядоха закуската, той стана. Хвана ръцете й и я дръпна към себе си. За миг се зачуди какво точно да направи, но после се реши и я целуна.
-Сега трябва да отида при Канаме. Не бива да му позволявам да тръгна да ме търси. - Айдоу се усмихна тъжно. - Защото ще ме намери.
Той тръгна към вратата, отвори я, огледа се и докато излизаше прошепна:
-Ако идваш при мен внимавай за Кайн. Обикновено е на моя страна, но не знам, как ще реагира... в този случай...
И излезе, насочвайки се към своята стая. Имаше засъхнала кръв по кожата на врата и по ризата, а трябваше да премахне всички улики...