Стаята на Сунако

Сунако се върна в стаята си.Въпреки че беше цялата мокра тя не се изсуши,а отиде до прозореца и започна да гледа сивата Луна.Тази вечер имаше пълнолуние.Докато стоеше неподвижна опряна на прозореца тя дочу стъпки,а после някои почука.Тя потръпна но не мръдна.Вратата се отвори и влезе.....

Айдоу

Айдоу биши свикнал да му се обръща внимание. Особено момичетата. Нямаше момиче, на което да се усмихне и то да не припадне от удоволствие. А това момиче, новото... Въобще не му обръщаше внимание. Айдоу смръщи вежди. Щеше да я накара да го забележи, дори ако трябва да се п о т р у д и за това...
Сега беше пред нейната стая и почука на вратата. Усещаше присъствието й в стаята, а тя дори не благоволи да отговори. Затова просто отвори вратата и влезе.
-Хей! Сунако-сан, добър вечер!
После усмивката му се изкриви...

Изглежда,че днес Айдоу имаше късмет ,защото Сунако беше в настроение....Тя се обърна бавно и го погледна палаво,макар,че го смяташе за малко женствен тя пристъпи бавно и го поздрави...
-Здравей,Айдоу...Каква неучаквана изненада..

Айдоу

Той примига. Обикновено той "водеше парада". Сега някой играеше с него... А обикновено той си играеше с другите. Беше му странно, любопитно и интересно.
Айдоу се приближи и се усмихна леко, а не с онази си идиотска усмивка... Която прилагаше пред ученичките на дневната смяна. Тази тук беше различна:
-Да. Такъв съм си аз. Обичам да изненадвам...
Той направи още една крачка към Сунако.

Сунако се усмихна леко...
-Хм,смел си явно.Никой досега не се е осмелявал да ме безпокои.Това ми харесва.
След като изрече тези думи тя седна на канапето и отпи от чашата със таблетки(таблетките дето уж изкуствена кръв..)В сущото време тя гледаше Айдоу и си мислеше какво ли ще напави сега...

Айдоу

Айдоу за пръв път се усмихна по Онзи начин, по който се усмихват мъжете на жените. Очите му леко почервеняха, но без да губят напълно ледения си цвят. Това поведение провокираше у него нещо ново... Нещо, непознато за него, но все пак познато на всички мъжки същества... А макар и лигав, той си беше и мъж. А точно в момент той пожела да остави детското настрана и да се държи като мъж...
Той бръкна в джаба си и извади своята кутийка с хапчета. Приближи се бавно, докато изваждаше едно от тях. Хвана го между палеца и показалеца си и внимателно го поднесе към Сунако, присядайки на съседния стол...

Макар и мокра Сунако стоеше на канапето и продължаваше да гледа Айоду в очите.
-Хух..Таа за какво казваш си тук?-каза Сунако и облегн аедната си ръка на масата..

Айдоу

Айдоу погледна Сунако право в очите и задържа ръката си там където е. Но след като момичето отказа да вземе хапчето от ръката му, облягайки се назад, Айдоу седна спокойно на стола. Облегна се, сложи хапчето на езика си и го лапна, затваряйки очи. Скръсти ръце и продължи да мълчи. Разбира се, че бе чул въпроса. Просто беше леко раздразнен, че му се отказа какъвто и да е контакт по този карегоричен начин. "Странно... Нима не ме харесва? И ако да - защо по дяволите?" - помисли си той и тихо въздъхна.
-Трябва ли да имам спезиална причина, за да дойда в стаята ти? - Попита той без да променя положението на тялото си или да отваря очи.

(Мисля, че ще си направя регистрация на Айдоу. Някой има ли нещо пратив?)

Сунако все още го гледаше.Тя си рече''Нима толкова лесно иска да спечели вниманието ми?Нека си поиграем.."
-Незнам ти ми кажи,Айдоу..-каза Сунако като леко се усмихваше.
-Мислех си че трябва да си в часовете...Или може би не?-каза тя и отпийна от чашата си продължавайки да го гледа по този начин,след което легна на канапето и се обърна към него..

(Това става доста забавно!!Браво Сае продължавай в същия дух!!!!)

Айдоу

-Днес няма часове, Сунако-сан. - Айдоу отвори очи и впи поглед в чашата й. - Събота вечер е.
На лицето му вече нямаше и следа от усмивка. Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си. Косата му падна леко на челото и отчести закри ледените му очи. Леко нахално Айдоу прококара очи по тялото на момичето. След това вдигна брадичка и заговори необичайно тихо за него:
-Защо си мокра, Сунако-сан?

Сунако го гледаше..
-Не мисля че ти е работа,Айдоу-сан,но както казах днес съм в настроение и не смятам да го развалям с глупавите ти въпроси.-Разхождах се до езерото и реших да поплувам.-каза Сунако макар че изрече една голяма лъжа.
-А ти Ханабуса,защо си толкова сериозен ..това е доста необчайно за теб.?.-каза Куран и впи поглед във сините очи на Айдоу като стана в седнала поза...

Айдоу

-Може и да не ти е приятно, но тук много неща са Моя работа. Защото, когато Канаме-сама ме попита кой, какво и защо, аз просто трябва да мога да му кажа. Длъжен съм да го правя, а и твърде много го уважавам и обичам... Бих направил каквото трябва. - Очите му потъмняха.
Той стана, като по този начин отнемаше възможността на Сунако да гледа в очите му. След това бавно се отправи към прозореца:
-Мога да бъда и сериозен, Сунако-сан... Не ме познаваш, за да знаеш какъв съм... Аз несъм само това, което виждаш там, навън... - Той спря пред прозораца и хвана ръцете си зад гърба, вдигайки лице към Луната.

Сунако се усмихна и стана обикаляйки канапето.Тя седна на облегалката и каза:
-Тогава на какво си играеш,Ханабуса?-Да не мислиш че сам толкова лесна?
-Ако искаш вниманието ми,ще трябва да си го спечелиш.-рече Сунако и се вгледа в русата коса на Айдоу.

Айдоу

Той ококори очи учудено, но не се обърна, за да го покаже на Сунако. "Да спечеля вниманието й?" - Той леко отвори и затвори уста. Никога не му се беше налагало да печели нечие внимание. Момичетата се стараеха да спечелят неговото. Айдоу усети странно приятно тръпка по гърба - за пръв път му се случваше такова нещо. Някой да иска от него да направи повече от това да се усмихне...
-Сунако-сан... - Каза той без да я поглежда, защото се двоумеше дали да зададе точно този въпрос. После леко извърна глава и я погледна умерено палаво с дясното си око. - И как може твоето внимание да бъде спечелено?

Сунако продължи да се усмихва.
-Наистина...имаш хубави очи,те са твоя чар,но е време да започнеш да се опитваш да правиш нещо освен палави погледи и усмивки-каза тя с леко висок тон ,отиде до него и пак го погледна в очите.
-Защо бягаш?-Обичам да гледам хората когато говоря...

Айдоу

Айдоу се смути и усмивката изчезна от лицето му. Той извърна глава настрани, обърна гръб на Сунако и се насочи към канапето, на което тя досега седя. Седна, като взе чашата й в ръце. После я погледна и докато държеше нейния поглед в своя, допи съдържанието на чашата. Остави я на масичката.
-Разбирам, че има нещо, което трябва да направя, за да "спечеля" вниманието ти. - Той прокара внимателно пръст по ръба на чашата. - Права си, не би могла да ми кажеш - би било твърде лесно. Затова... Поне ме насочи.

Сунако отиде до канапето.Отново се подпря и доближи главата си до главата на Айдоу.
-Помисли си,Ханабуса.Не винаги някой ще те насочва ;]
След което тя обиколи и седна на стола на който стоеше Айдоу и отново извърна поглед към него.

Айдоу

Айдоу се усмихна леко:
-Може би... - Той отново прокара пръст по ръба на чашата, но този път на прецени добре натиска и тя падна до масата, разбивайки се на парчета. Айдоу се стресна от собствената си глупост, но много бързо окопити и сви леко вежди. - Май ще имаш нужда от нова чаша...?

-Имам още две резервни.-каза Сунако гледайки Айдоу в очите и понечи да събира парченцата от чашата...

Айдоу

Той стана от канапето и заобиколи стъклата. Седна на колене срещу Сунако и се загледа в стъклата - бели, прозрачни, почти не се виждаха. Посегна към едно по-голямо парче без да види, че и момичето посяга кам същото. В сощия момент сладката миризма на кръв нахлу в носа на Айдоу. Той вдигна глава към кървящата ръка на Сунако.
Преди момичето да успее да направи каквото и да е, Айдоу хвана здраво китката й и я издърпа към себе си. Очите му мигновено пламнаха и той доближи раната до носа си, вдъхвайки любимия аромат. "Защо да спирам сега..."
-Каква загуба би било... - Каза той и облиза вадичката алена кръв...

Сунако дръпна ръката си и доближи глава до Айдоу.Тя го целуна по бузата и каза:
-Напредваш,Ханабуса.Но това ли е всичко което можеш?
-На твое място нямаше да се здържа...От колко време не съм вкусвала кръв..-каза си тя и погледна Айдоу докато отиваше да вземе друга чаша.

Айдоу

"Значи това било..." - Помисли си той и досъбра стъклата. Все още усещаше сладкия вкус на кръвта й. И колкото повече този вкус изчезваше, толкова повече в него се надигаше желание да впие зъби във врата й... За момент помисли какво ли би било тя да впие зъби в неговия врат... Стана, изхвърли парченцата и се настани на канапето...

Сунако се обърна.
-Какво правиш,Ханабуса?-Отново ли започваш със свойте ''мръсни игрички''?-каза Куран и седна на облегалката на канапето.

Айдоу

Той се разсмя:
-Не играя мръсни игрички, Сунако-сан.
"Кръвта й е толкова вкусна..." - Мислеше си той, докато се опитваше да улови пак миризмата...
-Хареса ми кръвта ти... Аз също от отдавна не бях вкусвал нещо толкова истинско... - Айдоу доближи ръка до лицето си и я облиза, затваряйки очи. Изведнъж взе решение и заби дълбоко зъби в дланта си. После поднесе кървящата си ръка към устните на Сунако. - Може би моята кръв ще хареса на теб?