Стаята на Сае

Гост

-Обичам пъзелите... - Засмя се леко Сае. - И ако мога, ще наместя някое парченце на мястото му. Ако ли не... - Тя допи водата си. - Просто ще се радвам, когато някой друг успее да го направи.
Сае погледна през прозореца - слънцето преваляше на запад. Небето добиваше розово-оражев цвят с няколко малки бели облачета. Беше красиво. Момичето остави празната чаша на ниската масичка и тръгна към прозореца. Отвори го. Седна на перваза и прехвърли краката си от другата страна. Забравила за всичко тя зарея поглед в залеза...
-Защо красивите неща ме карат да плача? - Каза тя на себе си съвсем, съвсем тихо...

Гост

- Защото... са наистина красиви... вълшебни...- отвърна тихо, като се приближи и също се подпря на перваза, но с една ръка и се загледа навън. Оранжевото се отразяваше в очите му бледо, до колкото розовото, което се сливаше изцяло с неговия цвят.

Гост

Сае се замисли дали да не скочи долу и да се разходи, но се отказа... Още й се спеше. Тялото й някак не я слушаше, както бе свикнала... Тя погледна с периферното си зрение как точно е застанал Мисаки, за да прецени дали няма да го удари... След това сви краката си така, че да стъпи на перваза и изведнъж легна назад, подпря се на ръце и се преметна. Щом стъпи на крака се обърна и потърси албума с очи. Видя го и го прибра в нощното си щкафче.
-Мисля си дали да не поспя сега. - Каза тя, сядайки на леглото. - Чувствай се добре дошъл тук, когато имаш нужда да говориш с някого или когато ти е скучно. Но те предупреждавам, че когато спя, не съм най-забавната компания. - Сае се засмя лъчезарно.

Гост

Мисаки също се засмя леко и се насочи към вратата:
- Благодаря.- обърна се през рамо и я погледна мило, след което натисна бравата и отвори вратата:- Поспи. Аз ще взема да потърся майка ми, да видим дали ще намеря някое парченце от пъзела... така случайно.- засмя се пак и излезе, като мислено й пожела спокойни сънища.

Гост

Усмихна се...
Бавно си облече пижамата, отиде да си измие зъбите и се пъхна под одеалото.
"Утре трябва да накарам Мисаки да ми инжектира и останалата кръв..." - Напомни си тя и затвори очи. Някой се разходи по леглото й с четирите си малки и меки лапички, а след това се гушна в нея. И запъчна да мърка...
-Миличка... Мъничка моя... - Промълви Сае и прегърна Харак.

Гост

Нощ 4 - около 3 часа...

Сае отвори очи и се протегна бавно. Опъна всяка една става в тялото си, изпъна ръцете и краката си чак до пръстите. Изви се в дъга назад... И дълго се прозя... После седна в леглото и се огледа. Чувстваше се добре, много добре даже. Всички лоши усещания бяха зад гърба й и не само, все едно никога не ги беше имало, все едно бяха само лош сън.
Тя стана, оправи си леглото и се и се зачуди за момент какво й се прави. Реши, че е крайно време да посети салона... От няколко дни не беше стъпвала там. Облече си една блуза с къси ръкави, обу си клина, уви около кръста си ластичния пояс и бавно се насочи към вратата, после излезе...

към Салона

Гост

от Коридорите

Сае влезе бързо и веднага се насочи към гардероба си. Преоблече се с панталон и една тъмносиня дебела блуза. Взе си чантата, изсипа я на леглото... Видя писмо и го прибра в едно от чекмеджетата... Взе си някои неща, които може би щяха да й потрябват, сложи храна на Харак и докато увиваше белия си шал около врата, се насочи кам вратата. Там се спря и хвърли последен поглед...
Пое дъх и излезе...
"Дали да не отида да видя дали Мисаки е готов?" - Помисли си тя, но после поклати глава. - "Не, той се оправил преди мен и сигурно вече ме чака долу...". Сае забърза стъпките си, за да може да се озове във фоайето колкото може по-бързо...

» Стаята на Юки ;]]
» Стаята на Мисаки.
» Стаята на Меи Мисузу
» Стаята на Сунако
» Стаята на Айдоу