Стаята на Сае

Гост

Тя поклати отрицателно глава и стана.
-Ще го направя още сега!
Но от рязкото движение, като че ли нещо се скъса по белега и Сае присви очи. Без да се поглежда постави ръка върху мястото и в следващия момент под дланта й на роклята се появи кърава петно. Сае въздъхна, взе нов бинт и се насочи към банята, където изми раната и я превърза добре. Когато се върна, се насили да се усмихне:
-Съсипах си роклята. - И облече друга.

Заглавие: Re: Стаята на Сае Пет Дек 12, 2008 2:52 pm

-В момента не това е най-важното,Сае!-изправяйки се Сунако произнесе тези думи...-Колкото повече се бавиш,толкова повече се слушаваш,а другите вампири не се свъртат на едно място...Ако продължиш така незнам дали ще може някой да те спаси затова пий!-каза Сунако и протегна ръка кеъм Сае...Куран не караше насил амомичето да пие от кръвтта й,но виждаше как се измъчва и знаеше,че Сае е с такъв характер,че нямаше да приеме....-''Като ти дават зимай,като те гонят бягаи!'' Побързай....

Гост

-Има две положения, при които бех пила кръв... - Тя се дръпна назад, борейки се с червения пламък в очите си. - Единия е от лудост - ако падна до ниво Е, а другия - ако човекът, в когото се влюбя го поиска от мен.
Сае се обърна и изтича към вратата... Отвори я и реши да потърси Мисаки, тъй като стаята му беше в тази сграда, а за да потърси Юки в стаята й беше малко опасно в момента...

Заглавие: Re: Стаята на Сае Пет Дек 12, 2008 3:00 pm

Сунако прекъсна Сае...
-В такъв случай,съм ти безполезна....-след казаното Куран стана и се оттегли в покоите си...

Гост

~ Ден 4 ~ - От Коридорите

Мисаки последва Сае и затвори внимателно вратата след себе си, без да вдига шум, най- малко от това се нуждаеше, давайки отговора си:
- Ами... от осиновителите ми бях чувал за нещо подобно при чистокръвните и реших да опитам. Не вярвах, че е възможно наистина, не го бях прави преди, а дори не се и бях замислял изобщо над това.- вдигна рамене и се облегна на вратата леко:- Но ето, че стана... малко странен експеримент, но се получи добре. Аайдоу Ханабуса дори не разбра, че всъщност с него разговаря съзнанието ми, материализирано като от нищото, а не истинското ми тяло.- подсмихна се леко невинно и пак вдигна рамене.

Гост

Ден 4 - неделя

Сае отвори леко уста...
-Съзнанието ти...? - Повдигна вежди и отстъпи леко назад стъписана. - Ще ми разкажеш ли? Какво е да се отделиш от тялото си? Какво чувстваше и изобщо усещаше ли нещо...?
Тя механично нави ръкава си и отиде до него, подавайки му спринцовката. Облегна се на стената, протегна ръката си към него и отпусна назад глава.

Гост

Момчето пое спринцовката и я вдигна пред лицето си:
- Стана много бързо.- заговори тихо, като се съсредоточи над действията си, а сякаш механично обясняваше:- От начало нямаше никакво усещане, а после, когато отделих съзнанието си усетих някаква тежест, огромна, докато не концентрирах повече енергия. тогава всичко олекна, като памук.- свали спринцовката и внимателно докосна ръката на Сае с иглата, все така съсредоточено:- Тялото ми не усещаше нищо, но другата част от мен сякаш чувстваше всичко наоколо, дори чуждите чувства, макар и слабо. В последствие усетих енергията на Сунако- сан и някак си, не мога да си го обясня точно, но съзнанието ми придоби плътност, като второ тяло мисля... беше странно. А после се върнах в своето си тяло и се събудих, с ужасно главоболие и умора. Едва успях да се придвижа до своята стая.- завърши, като с последната му дума и кръвта от спринцовката също "свърши". Мисаки издърпа внимателно иглата и затисна с малко памуче, от нощното шкафче:- Тогава болеше, прекалено много и май повече няма да го правя.- усмихна се бегло и вдигна глава към нея:- Е, как е?

Гост

Сае не смееше да отвори очи. Страните й бяха пламнали, усещаше кръвта си сякаш кипеше... Буквално. Чуваше съвсем ясно ударите на сърцето си... Стори й се, че стои така безкрайно дълго, макар да бе само няколко секунди.
Отвори очи бавно - бяха толкова сини, колкото трябваше да бъдат. Нямаше и следа от червеното пламъче...
Съзнанието й услужливо й предостави информацията от думите на Мисаки:
-Как точно разбра, че Айдоу не е разбрал, че не си Ти това? - Тя съсредоточи погледа си. - Съжалявам, объркано прозвуча... Как разбра, че не се е усетил?

Гост

- Всъщност не съм сигурен, но предполагам щеше да каже или да покаже по някакъв начин.- вдигна рамене замислено и хвърли бърз поглед към прозореца, като в някакво очакване, но не беше това:- Ако е разбрал, Канаме- сама ще ме издири, предполагам. Или пък... е, поне се надявам да запази това като тайна.

Гост

-Това май ще се разбере само с времето, нали? - Подсмихна се Сае. - Мисаки... - Тя се усмихна широко. - Сигурна съм че ще опиташ това отново. И отново... Но, моля те, внимавай. Достатъчно е веднъж да не се върнеш в тялото си, за да...
Сае млъкна и извърна очи. Искаше да му каже, че всеки път, когато го завари заспал, щеше да й побелявва косата... Че не би искала да загуби един от двамата си приятели тук по такъв безумен и нелеп начин... Искаше да го попита заслужава ли си риска, но...
-...Млад си, за да умираш по такъв глупав начин. Пази се... Моля те!
Не посмя да го погледне повече. Просто стоеше и гледаше в пода.

Гост

Белокосият примига изненадано, като замълча, минута- две не знаеше просто какво да каже или как да реагира, просто пое дъх и се усмихна спокойно:
- Обещавам, че ще внимавам.- постави внимателно ръце на раменете й и притвори мило очи:- Ще се пазя.- прошепна по- тихо, без да маха милата си усмивка.

Гост

Едва щом чу "Обещавам, че ще внимавам.", тя посмя да вдигне очи. Успя да преглътне предателските сълзи и се вгледа в очите му, като че ли действително търсеше там доказателство, че ще си изпълни обещанието...
-Да. - Каза тя тихо и кимна. - Вярвам ти...
После леко се приведе, мина под ръката му и разсеяно оправи одеалото върху леглото. И докато правеше това заговори:
-Значи това е майка ти? Изглежда мила жена... Защо така се стараеше да избягаш от нея? - Сае седна на ръба на леглото и го загледа въпросително.

Гост

- Мила е, да.- отвърна момчето:- Дори прекалено мила и именно това е най- плашещото в нея. Макар и да изглежда напълно безсърдечна в някои моменти, всъщност е прекалено грижовна, държи се... странно, когато реши да проявява майчини инстинкти, да е истинска майка а не ловец. Може би съм се боял малко или много от нея и другите, тъй като никога не съм бил сигурен какво мога да очаквам от тях, независимо че винаги са се държали добре и никога не са показвали признаци на ненавист или желание да... ме убият.- замълча, като скръсти ръце и въздъхна леко:- Но, да, винаги съм се плашел най- много от майчинското й държание, прекалената загриженост и безкрайните въпроси, които е способна да задава по хиляди пъти, все едни и същи. Затова исках по- бързо да се измъкна от нея, докато не е започнала да разпитва за това и онова тук, за съученици те, за теб... и така нататък.- подсмихна се бегло.

Гост

Сае опря лакти в коленете си и за момент се замисли...
-Мисля, че разбирам част от това държание, тъй като са го прилагали и на мен. - Тя се усмихна леко, спомняйки си дългите разпити, които й провеждаше Мико някога. - Но това, че е загрижена, може само да те радва... Тя те е отгледала, тя те обича и за нея ти си първо дете и после вампир...
Тя зарея поглед зад Мисаки:
-Знам, че всяка майка е готова на всичко, за да запази детето си, за да не го загуби... Но тя е и ловец. Тя е и майка на сестра ти, тя е и съпруга. - Сае погледна в розовикавите очи на Мисаки и му каза това, което усещаше. - Може и да греша, но според мен, има някаква много сериозна причина майка ти да бъде тук. И е най-вероятно да се притеснява за теб, а защо... - Тя се усмихна. - ...нямам ни най-малка представа...

Гост

- Възможно е.- отвърна ,като в действителност се замисли защо наистина беше дошла:- Винаги се е тревожела какво ще стане ако Съветът на Древните реши да пожелае нещо от мен. Как бих реагирал тогава и какви могат да са условията и... последствията.

Гост

-При всички положения, ако поискат нещо от теб, ще разбереш. - Каза Сае. - Но какво биха могли да искат от теб?
След като са оставили хора да те отгледат и то ловци... Не знам, не знам... - Тя вдигна рамене.
Помълча за момент и се сети нещо и светло пламъче озари личето й:
-Мисаки... Разказвали са ми, че Улан-сама отговаря на един въпрос... Ако се съмняваш за нещо такова във връзка със Съвета, защо не отидеш да я попиташ? Или... Вече си я питал нещо? - Сае посърна леко.
"Най-вероятно е позволила и на Юки, и на Мисаки да я питат нещо..." - помисли си тя. - "Тогава какво ли я е питал?" - Сае искрено се интересуваше, но не посмя да го попита. И без това твърде си бе навряла носа в неговите работи, не искаше да му е неприятна заради това... Прехапа устни и се опита да се постави на мястото на Минаги Юкито... "Ако Мисаки беше мой син... Каква причина би ме накарала да дойда да го защитя тук... На най-сигурното място - Академия Крос? От какво не бих могла да го предпазя от разстояние?"...

Гост

- Така е, отговаря на един въпрос.- кимна положително и пристъпи напред, като се загледа пак към прозореца леко разсеяно:- Попитах я за истинските ми родители.- прошепна съвсем тихо, едва чуто, но беше сигурен, че Сае ще улови думите му:- Кои са и защо са ме изоставили, но тя не пожела да ми отговори, каза, че съвсем скоро ще науча повече от колкото наистина искам да знам.- повдигна замислено рамене и леко въздъхна, като приведе и леко глава:- А за Съвета, кой знае какво наистина биха поискали от мен, до сега никога не са проявявали интерес, за разлика от Асоциацията обаче.

Гост

Сае кимна, докато той шептеше. Чуваше думите слабо... Но понякога по-голямо значение имаше невербалното послание... А това гласеше, според нея, малко страх и много любопитство... Но щом спомена Асоциацията, Сае рязко го погледна и се надигна:
-Асоциацията? Че какво са искали от теб? - Сае постави ръка на устата си ли леко я удари. - Съжалявам, много въпроси взех да задавам...

Гост

- Няма нищо.- кимна, като се и усмихна спокойно:- Не искаха нищо особено. Първоначално искаха да се откажа от семейство Юкито, да спра да ги приемам за свои родители. Но беше отдавна, бях дете, а майка ми твърдо беше против и тя се намеси за това. После, след години, всъщност след... смъртта на брат ми...- замълча при това и стисна ръцете си в юмруци за миг:- Те подхвърлиха предложението да сменя името Хиоу с Юкито, но трябвало да навърша 18. Но там си и останаха с това предложение, а и аз не съм много убеден... а също и майка ми.

Гост

-Ти искаш ли да смениш името си? - Попита Сае. - И ако да, какво ще стане, при случай, че го направиш?
Докато говореше, тя стана и наля две чаши вода, като този път не разтвори хапчета вътре. Отиде до Мисаки и му подаде внимателно едната.
-Мисаки Юкито...? - Произнесе тя тихо, все едно пробваше как звучи това име. И ако трябваше да признае пред себе си и по двата начина звучеше добре. Въпросът бе в смисъла, което носеше едното и другото...

Гост

- Това е проблемът при мен...- пое чашата и благодарително кимна:- Не съм сигурен дали наистина искам това. Но никога не съм харесвал истинското си име, прекалено много болка са нанесли кръвните ми роднини. Трудно е да се реши, а какво би се случило ако го направя... може би ще ме подложат на изпитни тестове и ще пожелаят да стана част от Асоциацията на Ловците, да предам вампирите... може би... Боже, колко е трудно наистина. Надявам се никога да не се налага да правя какъвто и да е избор относно това.- поклати глава, като стисна силно очи, опитвайки се да се избави от представите си за последствия.

Гост

-Но след като е споменато веднъж... Щом станеш на 18 години, ще ти се наложи да избереш... - Сае се подпря на облегалката на едното канапе, сви вежди и отпи леко вода. - Защо ще искат от теб да "предаваш вампирите"? Та нали нашата цел тук е именно да докажем, че вампирите и хората могат да живеят заедно в мир?!
Тя обърна лице към него:
-Пък и реално погледнато ти не си опасност за хората... Ти никога не би паднал до ниво Е, невъзможно е.

Гост

- Трудно е да отговоря на това. А мисля, че и майка ми не би могла, но тя просто си знае отговора за себе си.- вгледа се във водата в чашата, сякаш за първи път виждаше такава течност, толкова съсредоточено и с такъв интерес:- Аз наистина съм тук за да помогна в доказването на това, още от дете искам да има разбирателство между хората и вампирите, но има ловци от Асоциацията, които са твърдо против това. До колкото знам са били против това Минаги и Усами Юкито да ме осиновят, но не са имали думата тогава. Сега обаче май е различно... имам чувството, че някой налива масло в огъня не както трябва и разбулва неправилни предположения и съмнения.

Гост

-Не е изключено и да си прав. - отвърна Сае. - Мисля, че вече имаш рамката на пъзела... Но ти трябва картинката, за да наредиш парчетата...
Сае обичаше да си служи със сравнения, с метафори... За нея бе далеч по-лесно да обяснява нещо с примери, което й бе навик от говоренето с децата.
-Остава да зададеш правилните въпроси на някой, който ще ти даде правилните отговори... Тук мога да помогна съвсем малко, ако чуя нещо случайно... или малко по-нарочно... - Тя се усмихна.
Сае имаше пред вид, че се бе разбрала с леля Лио да й изпраща новата информация от града... Защото тя беше царица в измъкването на информация. И ако имаше нещо новопоявило се и достатъчно съмнително, тя щеше да го разбере... Но за съжаление все още нищо не я бе пратила...

Гост

- Съвсем случайно?- засмя се тихо и притвори очи:- Звучи интересно.- отпи малко от водата, като преглътна бавно:- Но ми се струва, че този пъзел, за който говориш ще бъде доста голям и с много парченца. И все пак... Благодаря.

» Стаята на Юки ;]]
» Стаята на Мисаки.
» Стаята на Меи Мисузу
» Стаята на Сунако
» Стаята на Айдоу