Стаята на Сае

Това трябва да е моята стая...

Имам си коте. Черно.

П.П. Естествено къде пише че неможе

И така - може това да се изтрие, в момента, в който намеря откъде!

П.П Стига сте флуудили ее

Щом Юки отиде до вратата на Сае без да се замисли почука.

Сае беше точно в онази фаза на съня, в кояточовек успява да възприеме всичко случващо се около него и все пак да си сънува (преди да се събуди). В съня си тя седеше на една скална тераса и наблюдаваше мъглата, сталаща се под краката й. Точно тогава голяма скала се отчупи от някъде и произведе два глухи звука - "туп"..."туп"...
"Нещо не е наред..." - Каза си тя в просъница и полуотвори едно око. - "А, да..."
-Влез! - Извика тя сънено и седна в леглото, разтривайки очи.

Юки отвори вратата и влезе срамежливо.
- Здравей Сае, амм съжелявам ако те събудих идвам само да те попитам дали искаш да се поразходим някъде навън - каза й приветливо Юки и зачака за отговор.

Сае се огледа, за да прецени КЪДЕ се намира. След като превъртя последните 24 часа в гловото си на бързи обороти, погледна момичето, стоящо пред вратата.
"А, да... Юки Крос..."
-Добро утро, Юки-чан. - Каза тя. - Може би е добре идея да ме разведеш наоколо, но може би ще трябва първо да се представя на нощния клас... - "От което ме е страх до смърт..." довърши наум. - Но преди това ще трябва да се приведа в приличен вид.
Сае се усмихна и енергично скочи от леглото, при което в стаята се чу сърдито мяукане. На учудения поглед на Юки, Сае се засмя:
-Това е Харак - моята малка, сърдита котка.

Юки не беше забелязала котката на Сае и я гледаше учудено.
- Добре тогава ще те чакам отвън докато се оправиш, а след това ще те разведа из академията. Сигурна съм че учениците от Нощната смяна ще те харесат - каза й усмихната Юки

"Дълбоко се съмнявам" - Каза си Сае, но се усмихна широко и кимна утвърдително на Юки...
-Дай ми 5 минутки. А ако искаш... - Тя хвърли пакет с котешка храна към нея. - Нахрани Харак. Не е яла от вчера.
Сае се обърна, взе си униформата и се вмъкна в банята.

Общо взето не смяташе да се бави. Изкъпа се бързо, изми си зъбите, облече си униформата и пое дълбоко дъх. Много добре разбираше, че оттук започва трудното...

Ден 4 - неделя, около обяд

Сае отвори вратата на стаята си и влезе вътре. За момент се облегна на затворената врата и анализира усещанията си... Беше жадна... Беше много жадна всъщност. Тревожеше я и фактът, че Харак много бързо изчезна през прозореца щом я видя - определено това не й харесваше. Затова потърси хапчетата и пусна две в чаша с вода, но след като я изпи на един дъх, продължаваше да е жадна. Трябваше ли да е така или нещо се беше объркало? Тя хвърли роклята си на леглото и отвърза ребрата си - белегът беше доста зачервен и подут, а и я болеше.
-По дяволите. - Каза тя и си разтвори още две хапчета. Изпи и тях, а жаждата й не се утоляваше.
Сае изпсува още няколко пъти и потърси албума със снимките. Седна на леглото си и го разтвори... От първата снимка я гледаше най-милата жена, коята беше виждала - нейната майка. Очите й се насълзиха, но тя се опита да преглътне надигащата се буря... Не успя - разплака се с глас и захлупи лице върху възглавницата... И след дълъг и изтощителен плач, просто заспа...

Докато Сунако вървеше се сети за Сае..Тя отиде и почука на вратата й.....

Ден 4 - недела на обяд

Сае чу, че някой тропа на вратата й, но не можеше да мръдне. Ребрата й пареха от болка и дори дишането й беше трудно. Едва отвори очи, за да придърпа одеало върху себе си.
-Влез. - Тя имаше чувствата, че извика, но гласът й беше тих и слаб.
Отпусна глава и затвори албума...

Сунако влезе..Щом видя Сае изтича до нея и я попита:
-Сае!Какаво е станало?Добре ли си?-попита Куран ...

-Никога не съм била по-добре. - Отвърна Сае тихо, но твърдо. Всъщност никога не се беше чувствала по-зле. Но за пръв път беше убедена, че е направила нещо редно, нещо, което е трябвало да направи. Усмихна се и насочи мъгливите си очи към Сунако.
-Би ли се обърнала за момент? - И докато Сунако объркано се обърна, Сае навлече роклята си, седна и се облагно но рамката на леглото. - Е, Сунако-сама, какво ви води насам? - Попита тя, придърпваяки албума си в скута.

Сунако се обърна..
-Ахх,колко пъти съм ти какзвала да не ми говориш на ВИ-смръщи се Сунако а после попита..
-Сигурна ли си,че си добре?

-Ти се нуждаеш от кръв,Сае-сан!-каза тихо Сунако...-Ако не пиеш истинска кръв,ще станеш по-зле..

-Ти ще се оправиш!Можеш да пиеш от моята кръв...Няма проблеми..-каза Сунако,дигна ръка към зъбите си ,проби една малка дупчица със зъбът си и я протегна (ръката)към Сае..-Хайде пий!-каза Сунако и се усмихна...-Не се притяснявай!.....

-Не... Не би трябвало. - Сае гледаше кръвта отнесено, сякаш не помнеше какво точно е това. - Благодаря, Сунако-сама, но наистина не трябва. Ще отида при Юки и Мисаки и ще ги попитам поръчала ли е нещо Улан-сама. Наистина пропускам нещо.

-Не се притеснявай...Утре ще ги попиташ...А сега пий докато не са надушили кръвта останалите..Сигурно вече из цялата академия се е разнесъл ароматът на прясна кръв....Затова побързай...-каза Сунако все така с усмивка на лице.......