Нощната смяна

Тук учеха всички вампири.

И ето едно уточнение... Полезно според мен

Мария дойде седна на мястото си зачака Даскала да дойде

Сае застана на прага на почти празната класна стая и пожела на Юки леко дежурство. След това пристъпи страхливо напред и се огледа внимателно... Не знаеше какво се очаква от нея, не познаваше никого, освен Президента (на когото я бяха представили с пристигането), който все още не бе дошъл. Пристъпи бавно и приседна на най-близкия чин.

Зеро минаваше и каза.
-Тук ли трябва да доида понеже съм в нощтната смяна.

-Предполагам. - Каза Сае. И леко наклони главата си на една страна...
"Познат ми е от някъде" - Помисли си тя.

-Добре тогава.
Заро седна на един парапед и се замисли отново.

-Изглеждаш ми познат. - Каза Сае на Зеро. - Но не мога да се сетя къде и кога съм те виждала... И дали изобщо си бил ти, или просто някой, който прилича на теб...

-И ми го казваш защото.

-Защото просто се чудех... - Тя чу стъпки по коридора и млъкна.
В този момент влязоха останалите ученици от нощната смяна, последвани от Президента и Учителя.

Зеро си стеше сякаш нищо не е станало.

-Днес имаме малко работа и ако сте внимателни, ще свършим бързо. - Каза учителят, докато отваряше книгата си.
Сае се загледа в него. Това око! Толкова й беше познато. Сигурна беше, че познава този човек отпреди, но не можеше и не можеше да намери неразмазан образ в паметта си. За момент срещна погледа му и потрепери от страх. Знаеше, че винаги се е страхувала от него... Просто не можеше да си спомни ЗАЩО.

Зеро влезе в стаята и седна на едно място облегна се и започна да бездеиства.

Сае погледна току-що влязлото момче и чак сега забеляза лентата на ръката му. "Значи това е другият префект." - Помисли си тя.
-Внимавайте! - Каза учителят и тя се обърна към него.
Периферният й поглед подсказваше, че тук има някакъв странен ред, който тя все още не можеше да разбере. Имаше момичета, седящи на самите чинове, а не на столовете. Някои от момчетата бяха прави, облегнати или на стената, или на чин. Не беше точно училището, на която тя бе свикнала...

-стига си ни викал.

Каза Мария а очите и станаха червени.

На Зеро му стана скучно и тои излезе навън.

Мария гледаше злобно даскала.

-"Ха той ще ме учи та аз съм един от първите Вампири а ме смята за малка ученичка"

Мислеше си момичето докато гледаше луната през прозореца.

Зеро седна на един парапед и се замисли.

Мария излезе от стаята щото се беше ядосала и отиде до Зеро.

Заро и каза.
-Какво правиш тук не трява ли да си вътре ас съм перфект мога да си го позволя.

-А аз съм тази която превръща хората в Вампири онзи учител на нищо не може да ме научи

-Това е беззначение.
Каза Зеро и продължи да гледа земята.

-Ти си гадняр без обноски.

-Не ме интересува мнението ти.
Каза Зеро и тръгна към една поика до дърветата.

-Да но кръвта те интересува нали.

Каза Мария като пак направи рана и остави кръвта от ръката и да пада по земята