Нощната смяна

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

Но Зеро беше се обърна с гръб към нея и не видя нищо.

Гост

Мария гледаше кръвта и се смееше

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

Зеро тръгна към Конщшната.

Гост

По едно време Мария стана и тръгна на някъде.

Гост

Часовете свършиха бързо. Сае си събра нещата и когато вдигна очи, видя Президента точно пред себе си. Тя припряно се поклони.
-Тук си, защото Аз и директор Крос сме съгласни да бъдеш тук. Ще спазваш правилата, както всичко истанали, а ако има някакъв проблем, ще се обръщаш към Директора, към мен или към Ичиджоу-семпай.
Тя погледна симпатичното, усмихнато момче, стоящо до Президанта. "Не може да е вампир!" - помисли си тя - "Прекалено е... лъчезарен...".
-Това е, което трябва да знаеш на първо време. - Продължи Канаме. - Другото ще научиш малко по малко. - Той мина покрай Сае и излезе от стаята.
-Добре дошла. - Каза усмихнат Такума.
-Благодаря, Ичиджоу-семпай. - Отвърна Сае и също се усмихна.

Гост

Някъде в коридора Канаме Куран се размина със странно познат поглед, макар и притежателят му да не беше точно този, който всъщност беше. Очи с цвета на вишневи венчелистчета пронизаха Президента и двамата с Мисаки Хиоу си размениха по бърз и недоволен поглед, точно преди да се подминат взаимно. Белокосото момче се намръщи замислено, но едва забележимо тръсна глава и продължи напред, нямаше намерение да се обръща назад, идеално добре беше усетил силата на другия чистокръвен, а и щяха да имат предостатъчно време да разговарят и в бъдеще:
- Мога ли да ти помогна?- колкото и да не искаше, се налагаше да спре, Канаме пръв беше проговорил и поне от елементарно възпитание и уважение трябваше да се обърна:
- За сега с нищо.- отвърна с лека усмивка белокосият бръкна с ръка в джоба на панталона си:- Защо?
- Питам, Хиоу- сан.- това обръщение не се хареса на Мисаки, но и този път той предпочете да си замълчи, като леко кимна с глава и отново обърна гръб на Куран:
- До скоро, Канаме- сама.- вдигна другата си ръка и махна през рамо, като за довиждане, след което се изгуби зад ъгъла.

Гост

Сае излезе веднага след Такума и тръгна надолу по коридора. Вървеше бавно, гледайки през прозорците. Беше хубава нощ - нямаше облаци, луната блестеше в бледо белезникаво сияние, а звездите току-трепкаха и даваха илюзия, че се движат. Чу гласове пред себе си и се закова на място едновременно стресната и раздразнена, че някой нарушава вътрешния мир, който напъследък все пи-рядко успяваше да постигне. Взря се във фигурите на другия край на коридора. Беше сигурна, че единият е Канаме-сама. Гласът му беше твърде специфичен, за да го сбърка. Другият не успя да познае.
Но така или иначе не можеше да продължи просто да стои и да се взира, защото някой можеше да помисли, че подслушва. Затова просто продължи напред.
След миг се намери лице в лице с още един непознат... С изключително добре познати очи. Несъзнателно Сае потрепери, като едва не изтърва папката, която носеше. "Не, никакъв страх!" - Заповяда си тя, изправи се, притисна папката до гърдите си, постави маска на безразличие върху лицето си и премина покрай тази... личност.

Гост

- Госпожице?- беше невъзможно да подмине просто така някои свои усещания, колкото и да искаше понякога, но май животът му сред обикновени хора му се беше отразил прекалено сериозно:- Добре ли сте?- попита след малко, като се обърна към подминалото го момиче, беше сигурен, че е усетил нечия уплаха, а мразеше това, предпочиташе да е в добри отношения с всички наоколо, колкото и невъзможно да беше понякога... заради рода му.

Гост

-Аз... - Сае рязко пое дъх. Толкова по-лесно щеше да е просто да я подмине... - Ъъ, да. Добре съм.
Двоумеше се дали да се обърне... В крайна сметка погледна през рамо.
-Нищо ми няма... Просто ниско кръвно. - Е, все пак в момента не й изглеждаше зъл. Само очите му... Макар и същите, бяха толкова различни. - Благодаря ви за загрижеността, семпай. Ще се оправя.
Сае кимна леко и понечи да си тръгне...

Гост

- Момент.- обади се пак момчето и се обърна изцяло към нея:- Вампир с ниско кръвно, за първи път го чувам.- засмя се съвсем леко и поклати глава, чак сега усети друго, нещо различно, познато и непознато:- Срещаме ли сме се преди или... енергийното струпване около вас е породено от някой мой... роднина?- едва изрече последното, не му беше изобщо приятно да споменава когото и да било, така го бяха научили, да не мисли за миналото, за загубите в миналото му, за тези чиито имена знае, но никога не е виждал лицата им, пък и не искаше никога да ги вижда.

Гост

-Не съм, сигурна какво имате пред вид, семпай. - Отвърна Сае и се завъртя леко към момчето, като все пак не даваше цялостен изглад към лицето си. - Ниското кръвно не е свързано с... расата.
Тя млъкна за момент, като му даде възможност да каже нещо, но тъй като той не го направи, въздъхна тихо и продължи:
-Не, семпай, не сме се срещали преди. Или, ако сме се срещали, то аз не помня... - "Не, че не искам, а просто не мога" - А за роднините ви... Това също не мога да кажа, поне не още.
Сае впи поглед в пода:
-Съжалявам, но поради някакво причина не помня част от миналото си и съм тук за да потърся тази част преди... Да е станало късно. - Тя се усмихна тъжно, извърна глава и прехапа устни, за да сдържи сълзите си...

Гост

- Съжалявам.- отвърна белокосият и приведе леко замислено глава:- Аз пък съм сирак, поне така твърдят осиновителите ми и онези свещеници от църквата, в която съм бил изоставен още като бебе.- засмя се нервно и вдигна глава като се усмихна мило:- Пък и съм отгледан от Ловци, странно нещо е живота. Просто предположих, че може би познавате някой от... истинските ми роднини, но вероятно греша. Гоменнасай!

Гост

-Довиждане, семпай. - Кимна Сае и бавно се извърна.
"Да... Животът е странен. И моят живот е странен. Странно е как цял живот бягаш от нещо, но в крайна сметка то те застига и завлича със себе си. Странно е как, макар да си загубил всички, които си обичал, пак си готов да подадеш ръка... Въпреки че знаеш колко много горчи... Странно е как няколко думи могат да променят човек до неузнаваемост..."
Сеа погледна през рамо за последно това странно момче... Щеше да го вижда вероятно всеки ден, но се страхуваше, че ще го гледа с други очи... През мъгла, през страх...
Почувства порив да танцува... Затича се към стаята, която Директорът й бе разрешил да ползва за салон. Щеше да се измори достатъчно, за да забрави... Щеше да се измори достатъчно, за да заспи... Да потъне в меката прегръдка на съня...

Гост

- Да бях станал монах.- засмя се сам на себе си Мисаки и се обърна, като продължи напред, смяташе да пообиколи наоколо, любопитен и въодушевен от всичко тук. Беше му интересно, всяка нова среща, дори и онази с Канаме също си беше тръпка, а той познаваше тръпката. И радостната и болезнената, особено онази тръпка, когато видя да убиват човешкия му брат. Очите му просветнаха гневно и той стисна ръцете си в юмруци, този спомен беше ужасяващ, прекалено мрачен дори и за чистокръвен. И точно в този момент му се поиска да не помнеше нищо, както това момиче, което заговори преди миг. Прииска му се да може да размени живота си за нечий друг.

Гост

Нощ 2 - часовете

Докато вървеше към класната стая, Сае поздрави още няколко от учениците в класа й. Видя Юки в другия край на коридора и й махна за поздрав.
И така се озова на прага на стаята... Отново. Пое дъх и влезе с ведра физиономия.
Беше запомнила горе-долу каде местата са свободни и отиде на един от свободните редове по средата на колоната към вратата. Седна бавно и огледа групичката доверени лица на Президента. Самият Канаме, разбира се влизаше в последната минута, така че още го нямаше. Но вице-президента беше там и щом Сае срещна погледа му, той й се ухили с широка детска усмивка. Тя едвам се сдържа да не избухне в смях, като застави устните си да застанат в сдържана, учтива усмивка, подкрепена с кимване. "Все едно е излязъл от яслата и току-що е влязъл в детската градина." - помисли си Сае и отклони поглед към тетрадката си. Такума й се струваше най-симпатичен от цялата сбирщина, но вероятно и другите не бяха лоши...

Гост

Точно на вратата Мисаки и Канаме се засякоха, както предната нощ, когато белокосият просто минаваше от тук и се разминаха, но сега бяха в една посока:
- Канаме- сама, добър вечер.- поздрави Мисаки и направи лек поклон, само с глава.
- Надявам се наистина да е добра.- отвърна Президента и влезе, като след него влезе и Мисаки и както предполагаше събра погледите на мнозина върху себе си.
" Естествено."- помисли си с насмешка и едва забележимо поклати глава. Между него и Канаме се усещаше голямо напрежение, макар и да не знаеше каква може да е причината за това, може би отново беше замесена онази Шизука, може би... С Президента отново си размениха по един бърз и вглъбен в размисли поглед и се разделиха, като поеха в различни посоки, Канаме към събралата се групичка, където беше и Вице- президентът, а Мисаки към единственото познато напълно лице в цялата тази сбирщина особняци:
- Риука- сан... радвам се, че пак се виждаме.- усмихна се леко, като се подпря с ръце на масата.

Гост

Нощ 2 - часовете

Сае подскочи леко, тъй като се бе вглъбила да чете предния урок. Щом видя Мисаки се усмихна мило.
-Здравейте, Мисаки-сама. Радвам се да ви видя.
Тя бързо се огледа, за да се ориентира в ситуацията и след това учтиво се преместа малко настрани, давайки възможност на момчето да седне до нея, ако поиска. После му посочи с очи току-що влезлият учител...
Стрелна с поглед Канаме, който се бе облегнал на стената до прозореца, забил очи в дебела книга. Айдоу се обърна и перна Рука през крака... Последва звучен шамар от нейна страна. Айдоу тръгна да става, но здравата ръка на Кайн го разубеди, като го натисна на мястото му. Такума сложи внимателно ръка на рамото на Рука и според мен й каза да се успокои... Канаме дори не вдигна поглед... Странна система си имаха тук...
-Добър вечер, ученици. - Каза учителят и Сае загледа към него. Хвърли поглед на Мисаки и взе химикалката си в ръка...

Гост

~ Нощ 2- часовете ~

Учителят подейства като силен удар на Мисаки, бяха се срещали и преди ,беше сигурен, да. Това лице, синьото око и маската, беше Ловец и в това изобщо не можеше да сбърка, познаваше тези хора от разстояние, а и този... Беше го виждал в къщи, да разговаря с осиновителите му, но беше още дете и едва ли този човек го беше виждал:
- Той е учител...- прошепна съвсем тихо, че едва чу и себе си, когато седна до Сае и се подпря на масата замислено:- Интересно.- прошепна още по- тихо, като това прозвуча повече като въздишка.
- Виждам, че имаме още един нов ученик. Затова предлагам всички нови от днес и вчера да се представят с по няколко думи.- хвърли бързи погледи на Сае и Мисаки и постави ръка на кръста си в евентуално очакване.

Гост

Нощ 2- часовете

Сае хвърли ужасен поглед на Мисаки и каза само с устни:
-Не мога!
Но тъй като учителят подкани втори път, тя стана пребледняла като платно.
-Добър вечер. Името ми е Риука Сае и съм тук по благоволението на Директор Крос и Куран-семпай. Аз бях... - Сае пребледня още повече, знаейки че ще последват погледи на омръза, които ще я осъдат моментално, но продължи. - ...човек. 3 години бях далеч от нашата страна, учейки танци. Върнах се миналата година, защото... Няма знаечение. Мога само да добавя, че това е единственото място, на което може би ще си намеря моето място. Дано да съм права. - Тя се обърна към Канаме. - Аригато гозиемашита, Куран Канаме-семпай.
После седна и заби поглед в чина си:
-Можех ли да кажа по-голяма глупост? - попита тя тихо...

Гост

~ Нощ 2- часовете ~

- Спокойно, всичко е наред.- отвърна момчето, като също се изправи, почти веднага след като тя седна:- Аз съм Мисаки Хио. Тук съм по решение на приемното ми семейство, които са Ловци, с чиито деца съм отраснал...
- Чистокръвен?- обади се Айдоу, като го прекъсна и се намръщи.
- Да...- отвърна с въздишка и приведе леко глава:- Отгледан съм от хора, които са ме взели от църква, в която съм бил оставен още като бебе. Тук съм главно защото осиновителите ми решиха, че е по- добре да съм сред себеподобни, след смъртта на големият им син, мой човешки брат същевременно.- пое дъх и стисна очи за миг, след което вдигна глава и леко се усмихна и се върна обратно на мястото си, кротко:- Наистина било трудно.- прошепна, като му се прииска изобщо да не беше изричал някои от тези неща, но се налагаше.

Гост

Нощ 2- часовете

"Чистокръвен???" - Очите на Сае се разшириха. - "Като Куран-семпай?" - Тя преглътна буца в гърлото си. - "Каквото и да става, ще се опитам да се държа по начина, по който той ще се чувства добре... Той не иска подчинени. Ако искаше, щеше да ги има. Може би иска приятел, другар... А аз ще се опитам да бъда такава за него..." - Момичето го стрелна крадешком с поглед. - "Няма да повдигам този въпрос. Ако иска, той само ще каже какво го измъчва."
-Е, струва ми се, че ще прекарвам малко повечко време в тренировки, за да се крия от тях. - Усмихна се Сае накриво.
Усети ненавистните погледи и се смъкна на седалката под тяхната тежест. "По дяволите, кога ще свършат тези часове?"

Гост

~ Нощ 2 - часовете ~

- Танци, предполагам?- прошепна и леко се усмихна, и той също не се чувстваше много на място тук, всички погледи и шепоти около тях, и пак чу името на Шизука няколко пъти:- Може ли да ти стана ученик, че като гледам май нещата стават все по- нагорещени в този клас?- притвори очи и се подпря с лакът на масата, като сякаш се опитваше да избяга от реалността.

Гост

Нощ 2- часовете

-Стига да знаете кой ви е левия и кой десния крак. - Изхихика тихо Сае.
Тя послуша учителя малкои заговори леко отнесено и много тихо:
-Ще поискам разрешение от Директор Крос да отида в събота до града. - Не откъсваше очи от тетрадката. - Трябва да свърша няколко неща, които дълго отлагах, но вече няма закъде...
Помълча още малко:
-Бих се радвала да дойдете с мен, ако нямате нещо запланувано... Ако имате, ще помоля Юки. Имам нужда от придружител за една от работите... - Сае се усмихна. - Сладко и мило момиче е тя... - После извади дървената игла от косата си и тя се свлече по едното й рамо... - А трябва и да се подстрижа... - Каза сериозно.

Гост

~ Нощ 2 - часовете ~

Мисаки се обърна към нея изненадано и на лицето му се изрисува широка усмивка:
- Разбира се, че ще дойда. С удоволствие, тъкмо ще мога и да разгледам част от града, а и ще се отдалеча от обстановката тук.- след малко затиши тон и се загледа в тъмнокосия преподавател:- А и щом ми каза, че искаш да отидеш до града, не бих позволил две момичета да отидат там... сами. Там е хиляди пъти по- опасно, от колкото тук.

Гост

Нощ 2- часовете

Сае се разтресе от смях.
-Мисаки-сама, това е градът, в който живях като малка. Него напуснах за три години. В него се върнах миналата година и в него живях сама, след като почина Мико - баба ми. Причината, поради която искам придружител е не, че се страхувам, че може нещо да ми се случи... - Сае го погледна. - А искам някой, който да пази другите от мен след това, на което ще се подложа.
Тя сключи ръце.
-Разбира се, Юки вероятно ще поиска да дойде. Тя ме приема като че ли твърде... лично. Аз съм й благодарна за това, но ще съм по-спокойна, ако не я излагам на опасност. - Сае пое дълбоко дъх. - Затова, ако вие бяхте отказал, тогава щях да помоля някой от височайшата групичка с позволението на Директор Крос.
След няколко минути мълчание Сае отрони съвсем тихо:
-Но смятам, че вашите способности ще съумеят да запазят хората около мен живи и здрави, защото там... там аз ще изгубя контрол над себе си...

» Учениците в нощната смяна
» Дневната смяна
» Учениците в дневната смяна