По коридорите

Гост

Тя се усмихна на искрената му реакция и леко докосна ръката му. "Можеш да разчиташ на мен, Мисаки..." - помисли си Сае.
-Нищо не съм направила... - Каза тихо тя и се обърна към него със сериозно изражение. - Мисаки... Помисли си и ми кажи... Когато бяхма при Улан-сама, тя поръча ли ви нещо, което сте забравили да ми споменете?
Очите й умоляваха... А приятния, ведър цвят на лицето й бе заменен с белота и тревожност...

Гост

- Улан- сама...- замисли се белокосият:- Всъщност...- сепна се внезапно и зарови с ръка във вътрешния джоб на сакото си:- Ето това е. Наистина ги бях забравил, съжалявам. Каза да ти дадем по една, сутрин, на обяд и вечерта.- вдигна леко трите спринцовки с червената течност в тях и ги загледа замислено:- Съжалявам наистина... снощи направих нещо, малко глупаво и съм забравил напълно.

Гост

Ден 4 - неделя, малко след обяд

Сае се отпусна и усмивка на облекчение се разля върху устните й. Напоследък лесно се поддаваше на внезапно възникналите си емоции... Така стана и този път - тя прегърна Мисаки бързо и бързо го пусна. Протегна ръка към спринцовките, досещайки се какво точно е това и къде е бил проблемът за влошаването на състоянието й.
-Мисаки... - Каза тя ведро. - Винаги ли спиш като умрял...? ...Или просто беше много уморен?

Гост

Момчето се засмя леко нервно и поклати леко глава:
- Не точно.- отвърна тихо и се огледа някак предпазливо:- Това не беше точно сън. Опитах нещо ново и то взе, че се получи, но ми костваше повече енергия от предполаганото и май наистина е изглеждало, че съм като умрял.- пак се засмя и притвори мило очи:- Надявам се ,че не съм пропуснал нещо важно докато... тялото ми спеше, а съзнанието ми се скиташе наоколо.- каза си го директно, не пазеше това като някаква важна тайна или ако го пазеше, то не искаше другите да го разбират, но беше убеден, че точно на Сае може да каже всичко, независимо какво е, просто го усещаше, че може да й се довери, само на нея.

Гост

Ден 4 - неделя, малко след обяд

Очите й се отвориха широко и тя премига срещу Мисаки.
-...Аз... Чувала съм, че това е възможно, но никога не съм опитвала. Не съм срещала и някой, който е го е правил. - Тя снижи тон. - Сигурно е доста... особено усещане.
Сае взе едната спринцовка и тръгна към стаите бавно и замислено, но изведнъж завъртя глава към момчето и улови очите му в своите: "И е опасно, Мисаки... Някой път може просто да не успееш да се върнеш в тялото си..." - каза на ум тя. Усмихна му се мило, решавайки, че ще го разпита при по-удобен случай по-подробно. И то колкото е възможно по-скоро...
-Мисаки... - Не довърши изречението, защото усети някой да идва... Просто скръсти ръце и прикри животоспасяващата течност.

Гост

От голямата тераса

Айдоу мина през фоайето, за да се отправи към стаята си. В далечината видя две фигури, едната от които на директор Крос, а другата на жена - "Човек." - уточни услужливо мисълта му. Прозя се, докато се качваше по стълбите... Когато зави по коридора към стаята си, видя Мисаки и Сае. "Дали говорят за... нас?" - Помисли си той, но не спря при тях. Кимна разсеяно вместо поздрав и продължи нататък. Хвана дръжката на вратата си и хвърли последен поглед към тях, после отвори и влезе...

Гост

Мисаки поздрави Айдоу също с леко кимване, като се и усмихна едва забележимо и поклати нянак разсеяно глава, след което пак погледна към Сае:
- Да, искаше да кажеш нещо?- запита тихо и я последва, като чак сега отново забеляза вратовръзката си, висяща свободно с непристегнат възел.

Гост

Тя проследи погледа му и подсмихвайки се се приближи. Протегна ръка кам вратовръзката. Пусна с другата спринцовката в джоба си и хвана двата края на висящия плат.
-Исках да те попитам дали си се проявявал като медицинска сестра? - Продължаваше да се усихва тя и с няколко сигурни и точни движения направи възела. - Защото ще ми е необходима, но... Не мога да отида в лазарета и да кажа, че това инсулин, нали? - Присви тя леко очи и подръпна вратовръзката, като я намести. - Готово.
Обърна се пъргава и тръгна отново към стаята си, която всъщност беше на няколко метра...

Гост

- Благодаря.- усмихна се широко и кимна леко с глава:- А за медицинската... помощ, ще се справя.- притвори очи и наклони глава на една страна:- Няма да е за първи път.

Гост

-Добре. - Сае кимна усмихнато. - Тогава би ли могъл... - Тя кимна с глава, давайки знак на Мисаки да я последва. След това направи няколко крачки и стигна до вратата на стаята си. Отвори я и влезе вътре. Докато изчакваше момчето, тя извади... кръвта... от джоба си и се загледа в нея.. "Чия ли е? И откъде ли я е взела Мико...?" - Беше сигурна, че точно това беше съдържанието на стъкленицата с тъмното стъкло... "И най-важното... Как?".
-Мисаки... как по-точно ти хрумна да правиш този... хм... експеримант? - Попита тя без да се обръща.

към Стаята на Сае

Гост

Айдоу тичаше... Опитваше се да улови с 6-тото си чувство къде е Мисаки, което по принцип не би трябвало да е трудно... Усети, че е на първия етаж и се спусна по стълбите... После зави в коридора кам залата и каза на висок глас:
-Мисаки Хиоу! - Но се спря пред вратата, като не посме да влезе вътре...

Гост

Сае повдигна високо вежди, защото също позна гласа на Айдоу. Направи няколко по-бързи крачки към вратата и я отвори внимателно, откривайки Ханабуса с повдигната в готовност да почука ръка.
-Айдоу-сенпай? - Прошепна тя. Някак въпреки всичко очакваше да й се е причуло и отвън да няма никого.
С дясната си ръка продължаваше да държи китката на Мисаки. Не го правеше нарочно, нито съзнателно...

Гост

Мисаки застана до Сае, като се вгледа в русокосият неразбиращо, всъщност напълно разбираше тревогите, които се четяха в очите му:
- Айдоу- сан, кой е... зле...?- имаше две възможности, но и двамата бяха от едно семейство, рода Куран, независимо от хладните погледи които си разменяха с Канаме, притеснението беше голямо, а като се имаше в предвид и Сунако...

Гост

Айдоу свали ръката си и отстъпи назад. Проследи невъзмутимо ръката да Сае до ръката на Мисаки, но нищо не каза. Не му се занимаваше с това...
-Елате с мен. И двамата... - Пренебрегна въпроса на Мисаки и им обърна гръб. - Ичийо вика всички ни горе...
Той направи няколко стъпки и все пак му стана криво. Може би щеше да се наложи да разчита на Мисаки и може би... трябваше да е малко по-любезен...
-Канаме-сама го няма... - Отрони той и закрачи забързано обратно към стаята на Сунако...

Гост

" Сунако!"- възкликна наум белокосият и пристъпи напред, като погледна за момент към Сае, това че тя го държеше за ръка не беше никакъв проблем, даже беше и по- добре, така и той се чувстваше поне малко от малко по- спокоен, щом имаше някой който той смяташе за близък приятел до себе си:
- Да вървим...- промълви съвсем тихо и с другата си ръка хвана нейната, свободната.

Гост

Ръката й трепна леко при допира на неговата и тя за момент сви вежди. Но отказа на този въпрос място в съзнанието си за момента и тръгна след Айдоу... "Какво ли е станало със Сунако? Едва ли е мъртва, щом ни викат... Или може би е?". Тя за момент прехапа устни и хвърли поглед нагоре и назад към лицето на Мисаки... След това се вгледа упорито в гърба на Айдоу... чак докато стигната крайната точка, а именно - стаята на Сунако...

към Стаята на Сунако

Гост

От стаята на Сунако

Мисаки вървеше след Сае леко смръщено, забил поглед половинчато в пода и замислен над случващото се.
" Близнаци- чистокръвни."- каза на ум и прокара поглед към прозореца, покрай който минаха:" Това може да е пагубно не само за тях двете, но и..."- не завърши мисълта си и насочи розовишкавите си очи към Сае:
- Риука- сан, ти... добре ли си наистина?- настигна я с няколко стъпки и завървя на нейното ниво, като снижи поглед към лицето й:- Не искам нищо да те безпокои или плаши.

Гост

Сае наведе очи:
-Тогава е време да извърнеш очи... Или да инвестираш в тъмни очила. - Тя леко се усмихна. - Твърде много нещо ме плашат, Мисаки-кун... Но сега нямаме време да се занимаваме с Мен. Друг път...
Тя се забърза напред, тъй като стигна до фоайето... Мислите й бяха заети с това да прехвърля всички маршрути към Улан-сама, за да избере най-краткия. И освен това - тревожеше я какво щяха да й кажат... Тревожеше се, че може пак да се влоши, ако не си инжектира и другата кръв... И още нещо... Но сега трябваше да бърза.
Сае подскочи леко и се заискачва като сърничка по стълбите...

към стаята на Сае

Гост

Белокосият остана долу няколко секунди, като проследи Сае нагоре с поглед и въздъхна тихо. Ако Минаги беше на близо и го видеше, веднага щеше да му зачете конско, че прекалено много се тревожи за други, но той си беше такъв. Особено след онези дни, в които отмъсти на почти всички нападатели на брат му. Нима и сега щеше да се наложи да прибегне до крайности? Може би, но друг избор може би нямаше. Тук на карта бяха заложени животи на чистокръвни. След малко тръсна глава и пак погледна нагоре, като заизкачва стълбите през две стъпала.

Гост

Куота беше застанал в началото на коридора, който водеше към стаята му.
Таксите го беше докарало до Академията, и той сам - самичък се додътри до този коридор.
Но, както и да е. Той се реши, и с бавни и тромави крачки се придвижи към следващия коридор Но, къде се намираше стаята му? И той незнаеше. Може би трябваше да попита някого? Едва ли някой ще знае къде се намира стаята му.
Затова си остави куфарите на една стена, и седна до тях.

Гост

Тичайки по коридора забеляза тъмна сянка.Спря се за малко и отиде да провери какво има ~

Гост

Прозя се, и потърка едното си око с длан ...
- Здравей. - каза и се обърна към момичето

Гост

Погледна към момчето
-Здравей, но... какво правиш тук?

Гост

Усмихна и се.
- Чакам някой да ми намери стаята. Не е ли очевидно ...?

Гост

Погледна очудено момчето
-Абе момче, на ключа ти за стаята пише номера й.Ела да я потърсим.-каза и му одаде ръка да се изправи