Стаята на Айдоу

-Не винаги.
Айдоу се наведе, хвана ръката й и я изправи на крака. После се пресегна към вече мократа кърпа, взе я и избърса врата на Сунако.
-Хайде... Ще рискуваме. - Той се засмя и я поведе към вратата.

Сунако последва Айдоу с усмивка.Когато излязоха тя му прошепна тихо.
-Добре,но ако ни хванат ,ти ще си виновен....

-И без това обикновено Аз съм виновен. - Захили се той високо. и заслиза надолу по стълбите, като все пак пусна ръката й.

Местим се в "Градината"

Сунако тръгна със Айдоу..Понеже нейната стая беше до неговата..Когато стигнаха до стаята на Ханабуса,тя целуна Айдоу и тръгна към нейната...

В момента, в който му обърна гръб, той я вдигна за кръста и се вмъкна с нея в стаята си.
-А ти къде тръгна? Нали не очакваш просто така да те пусна да се идеш? - Той се подпря на вратата и се наведе над нея. - Трябва да свърша нещо. Ела с мен.
Айдоу хвана Сунако за ръката и я поведе към банята. Кагота влязоха там, той взе гъбата си, намокри я и изтри внимателно засъхналата кръв по десния й крак. После се озова до шията й:
-Сега ще ти отговоря на въпроса какво предпочитам пред шоколад с лешници... - Прокара език по врата й, за да усети кръвта през кожата й. - ...твоята кръв.
Айдоу внимателно впи зъби, притискайки тялото й до своето.

Сунако беше учудена от ''подвизите'' на Айдоу,въпреки това тя се отпусна и остави Ханабуса да пие от нейната кръв.Тя знаеше,че когато падна и той видя кракът й едва се сдържа..Усмихна се и остана на място...

Айдоу, знаеше, че трябва да спре, за да не й навреди... Затова извади зъби от шията й облиза всяка капка около раничките.

Сунако го погледна..След това притисна главата му към врата си ...
-Спокойно,пии колкото искаш..-каза тя..

Той се усмихна и само целуна врата й.
-Достатъчно пих.
Айдоу тръгна къл леглото си и се хвърли отгоре.
-Ела. - Помоли той Сунако.

Сунако се усмихна леко и седна на леглото до Айдоу..

Айдоу се завъртя така, че да сложи глава в скута на Сунако. После затвори очи и се отпусна...

Сунако погали нежно главата на Айдоу,докато заспи...След това тя легна до него и го прегърна...

След известно време някой почука на вратата...

Айдоу не усети кога се бе преместила Сунако, но затова добре чу потропването на вратата. Отвори око и видя ръката на Сунако, която го прегръщаше. Затова вместо влез...
-Кой е? - Попита той и нежно отмести ръката на момичето от себе си...

Сунако усети движение и отвори очи.Видя,че Айдоу става.
-Айдоу-отсече тя без да знае какво става...

Той се усмихна мило и сложи пръст пред устните й.
-Тихо, има някой пред вратата. - Прошепна той ставайки и се затътри към вратата. Застана до нея и пак попита: - Кой е?

Сунако се скри под завивките ... :Д

-Аз съм. - Процеди се така добре познатия глас на Кайн.
-Акатсуки?- Каза тио Айдоу и учудено повдигна вежди. Натисна дръжката на вратата и отвори. - Нан джа, Акатсуки?
Кайн го бутна в стаята, влезе и затвори.
-Айдоу, Рука заподозря. Не можах да я убедя в противното. Може би ще е по-добре да страните един от друг докато се върне Канаме-сама...
Айдоу погледна Кайн:
-Но... връщането на Канаме-сама може да значи край на всичко. Не можем да загубим тези мигове, Акатсуки!
-Както искате. - Той тръгна да излиза. - Предупредихте и ще се опитам да й замажа очите, но... Рука не е глупава, знаеш. - И излезе...

Сунако беше чула всичко.Тя излезе изпод завивката и погледна Айдоу..
-От една страна Кайн е прав,но от друга и ние..смятам,че е по-добре да сме по-внимателни...Не като-днес да излизаме заедно...-промълви тихо Куран и се облегна на една от възглавниците...

-Толкова хиляди години нашите предци са се криели точно така - като животни. Мислех си, че при мен ще е различно. - Айдоу се облегна на стената и въздъхна звучно. - Е, объркал съм се.

-Това е лудост...Защо трябва да се крием?..Когато Канаме-сама дойде ако има възражения(което не ми се вярва)Ще спрем...но не просто не мога да го проумея..Защо-каза Сунако гневно :Д ..

-И аз. Но пак казвам... Канаме винаги е бил странен... Почто никога не може да се разбере защо прави това или онова... Той знае, а никой не може да разбере защо, докато не се стигне до дъното... Това е.

-Макар и да съм отскоро тук и да не познавам много добре всички(не искам да правя заклучения)смятам,че да мълчим не е правилно,но както и да е.-каза Сунако и отиде до Айдоу като го прегърна..

-И си права... и не си... Но аз ще приема, че си права. - Айдоу уви ръци около мълкото й тяло. Всеки път щом я прегърнеше събираше смелост в себе си. В крайна сметка... Защо, по дяволите Канаме-сама ще има нещо против. Това, че е с нея по никакъв начин ни намалява лоялността и обичта му към него... Айдоу целуна косата й и се свлече на пода...

Рука почука на вратата , но не изчака отговор а направо влезе ...