Стаята на Айдоу

Това е Стаята на Айдоу...

Почти всички са добре дошли...

От Стаята на Сунако

Айдоу се оглеждаше докато ходеше към стаята. А щом стигна се вмъкна като невестулка. Светкавично смъкна дрехите си и се запъти към банята. Пусна водата и се остави да го облее. Усмихна се. Не бе предполагал, че ще срещне такова момиче... Неговото момиче... После изведнъж помръкна "Ами ако Канаме има нещо против?"...
Айдоу се ядоса и си го изкара на себе си като прежулваше кожата си с твърдата гъба...

''От коридора''

Сунако влезе в стаята тихо за да изненада Айдоу,тогава тя забеляза,че той се къпе.Cедна на едини край на леглото и се загледа в пода.След около 5 минути Айдоу излезе от банята и забеляза Сунако.Тя изтича до него и го прегърна...

Айдоу беше изненадан... Приятно при това. Не очакваше, че ще види Сунако точно сега... Но отвърна на прегръдката й. Черната му риза беше изпръскава с вода, а кърпата от рамото му падна на земята, но това не бе взето под внимание... Той зарови лице в косата й и затвори очи.
-Нан джа, Сунако? Да не е станало нещо?

Сунако погледна Айдоу:
-Нищо,просто дойдох да те видя,защото докато минавах вратата ти беше леко отворена.
-Ти ходи ли при Канаме?-запита тя със шепнещ глас...

Айдоу леко се засмя, пусна Сунако и се наведе да вземе кърпата.
-Не. Не можех да отида със засъхнала кръв по себе си... Не и на врата. - ТОй се изправи. - Но сега смятам да отида точно при него. Въпреки че той вчера спомена, че има нещо неотложно извън Академията... Не съм сигурен дали не е излязъл.
Айдоу си взе обувките и седна да се обуе.
-Ще проверя. Ака го няма, ще го изчакам... Няма как иначе...

-Добре!-каза Сунако...-Аз може би ще се разходя из гората или ще се върна в стаята си докато почнат часовете...-продължи тя и се запъти към вратата....

Айдоу не беше на себе си. Не знаеше точно как това да пие от шията на Сунако и това, да позволи на нея и даже да иска тя да пие от неговата, някак го беше променило. Може ли човек да се измени за толкова кратко време... Дали се беше променил или винаги си е бил такъв?... Не знаеше. Но когато видя Сунако да излиза, почувства, че губи нещо. Изведнъж си даде сметка, че действително това може би са последните часове, в които да може да я прегръща... Тогава скочи на крака и преди Сунако да бе направила още една крачка, той я стисна в здрава пругръдка. Не каза нищо, само опря брада в главата й и затвори очи. Искаше да разбере дали и тя усеща същото или поне да разбере какво е усетил той...
В този момент това не беше обикновеният Айдоу... това беше порасналото момче в Айдоу... А това момче най-после беше намерило начин да се покаже на повърхността от лигавщината и безумното самочувствие... И нямаше намерение да потъне отново...

Сунако остана на място.Съвсем леко потръпна.След около секунди се обърна към Айдоу и му отвърна..В себе си тя чувстваше някаква промяна,която не можеше да си обясни.След това вдигна главата си към тази на Айдоу и го целуна по устата.....( )

Айдоу отвърна на целувката и докато се отдръпваше от нея, чу стъпки по коридора. Дръпна Сунако за ръката зад себе си:
-Изчакай 10 мин и тогава излез. - Каза шепнешком и излезе от стаята си, затваряйки вратата.
-Здравей, Айдоу. - Каза Кайн.
-Здрасти! - Каза той като се ухили по идиотския си начин отдалечавайки се от вратата.
Кайн го изгледа с червеникавите си очи подозрително. Той го познаваше твърде добре... Затова зададе точния въпрос:
-Какво си направил пак? - Братовчед му скръсти едрите си ръце и сви вежди. - Канаме-сама пак ли ще накаже и мен заради това?
Айдоу въздъхна: "Да му кажа ли или да го излъжа...?". Погледна смръщения Кайн. Знаеше, че и да си затрае, той щеше да е първият човек, който ще го разкрие... Но това беше също и човекът, който пръв щеше да се застъпи за него, ако се наложи... Особено ако разбира, че е важно за Айдоу... Той докосна леко рамото на братовчед си и каза тихо:
-Ела, искам да ти покажа нещо...
Челото на Кайн се набръчка за момент, а после веждите му се вдигнаха нагоре като птички:
-Господи, Айдоу, сериозно е, нали?
Айдоу отвори вратата и влезе с наведена глава. Кайн влезе след него и затвори. После се спря като посечен:
-Ти??? - Широко отворените му очи ясно показваха изненадата. А когато видя засъхналата кръв по врата на Сунако, се подпря на стената, за да не падне.

Айдоу я хвана през кръста.
-Той ще разбере... - Каза кратко той.
Кайн се отдалечи от стената и разсеяно седна на канапето и се загледа през прозореца.
-Как, по дяволите, изобщо се стигна до тук? - Попита той без да ги поглежда.
Айдоу хвана здраво ръката на Сунако и я поведе към другото канапе... Седна срещу братовчед си и въздъхна...

Сунако погледа ядосано Айдоу и разбра,че тя трябва да обясни ситуацията...
-Ъъ,ами трудно е за обяснение....просто се случи..-измрънка тя...и отново погледна Айдоу.

-Кайн, знам, че можеш да ме разбереш. Ти също си чувствал този порив не веднъж към един и същи човек... Просто успяваш да се сдържиш...
Кайн не откъсваше поглед от прозореца. Мълчеше, а в очите му се четеше тъга. Той много добре разбираше... Ине веднъж се беше питал какво ли ще стане, ако не сдържи някой път...

Сунако се разтревожи:
-Ее.. Ъъ аз май ще ви оставя насаме...-каза Куран и отново опита да се изнижи,но пак неуспешно..

Айдоу държеше ръката й в желязна хватка. След втория си неуспешен опит да се измъкне, тя като че ли се примири и седна до Айдоу. Но той така и не пусна китката й.
-Не съм сигурен какво точно ще каже Канаме-сама... но знам, че трябва да му кажа...
-И какво се очаква от мен? - попита Кайн с дълбок и много тъжен глас.
-Искам докато говоря с него, да имим твоята подкрепа. - Заяви Айдоу твърдо.
Кайн бавно премести поглед първо върху Сунако, а после и върху братовчед си.
-Докато той изрази мнение можеш напълно да разчиташ на мен. - Каза бавно и сериозно той. - Но, ако той Забрани това... Знаеш как ще постъпя.
Айдоу кимна.
-Канаме-сама те търсеше, но излезе преди половин час и ще се върне чак в понеделник вечер. Сега ме извинете. - Кайн стана и излезе без да каже нищо повече...

Сунако изчака Кайн да излезе и прегърна Айдоу със всички сили.След това го сабори на канапето,целуна го и започна да пие от кръвта му...След около минута тя откопчи зъбите си от шията на Ханабуса....

Той се отпусна, докато Сунако пиеше. Усещаше всяка нейна глътка, усещаше как ускорено бие сърцето й. Чуваше тихото мляскане... Тя пиеше Неговата кръв... Пиеше я по Нейно желание, а той й позволяваше по Негово... Айдоу се усмихна и погали едното й рамо.
Когато Сунако вдигна глава от врата му, той вдигна бавно ръка към лицето й, избърса с палец кървавата вадичка от брадата й и намаза кръвта по устните й. После се надигна, за да я целуне.
-Знаеш ли, чувствам се особено... - Усмихна се той и пак се отпусна на леглото със сериозно лице. Сложи ръце зад главата си и я погледна тъжно. - Не искам да си представям, че Канаме-сама ще ни забрани това... Всичко това. Но само този вариант ми е в главата...

Опиянена от кръвта му, Сунако го гледаше със червените си очи:
-Напоследък и аз се чувтвам странно... А колкото до Канаме, ако има възражения, макар че се съмнявам... Не нзнам... За момента е най-добре да се отпуснем и да спрем да мислим за това... Поне аз смятам това да напрвя..
-Ти как мислиш?-каза тихо Сунако и се облегна на рамото на Айдоу.....

-Мисля... - Той се вгледа сериозно в очите й, а после се усмихна. - ...че и аз ще се опитам да направя точно това.
Айдоу я избута внимателно, за да има възможност да седне.
-Прияде ми се шоколад. - Засмя се той. - Ще отида да си взема... Ще взема и на теб, ако искаш... Но първо трябва да се измия.
Момчето съблече ризата си и я хвърло на леглото. После се наведе, за да целуне Сунако по бузата. След това се отправи към банята съвсем бавно - нямаше за къде да бърза.

Сунако кимна с глава, като по този начин даде съгласие... Когато Айдоу влезе в банята, тя стана и отиде до прозореца. В момента слънцето беше скрито от облаци, но все пак небето беше доста светло...Тя се разходи из стаята... Върху едно от шкафчетата имаше ваза с червени рози. Отиде до там, посегна към една от тях но се убоде... Бързо хвана ръката си и избърса кръвта. След това се върна при леглото, седна и се замисли за нещо докато чакаше Айдоу да излезе...

Айдоу изплакна сапунената пяна. На шията му имаше почти заздравели дупчици от зъби: "Зъбите на Сунако..." - той се усмихна. Огледа се за кърпа, но не видя. Повдигна рамене, хвърли си последен поглед в огледалото и влезе в стаята. Усмихна се лъчезарно но Сунако:
-Да ведя къде си захвърлих кърпата? - Попита той.
Сунако се огледа и простря ръка към кърпата. Айдоу я взе и се изтри. Отиде до гардероба, извади една тъмносиня риза, облече я и се обърна към момичета с мила усмивка:
-Шоколад?

Сунако се усмихна.
-Добре,но ако някой ни види?-попита тя разтревожено.

-Ние сме и съучeници... - Той се усмихна, отиде до леглото и й подаде ръка. - Не забравяй това

-Да,но ако някой ни види ще се очуди...Каква ми е работата с теб,ти винаги си с Кайн.-каза Сунако.