Под града (Улан-сама)

Гост

-Дали да не тръгнам след тях... Или просто да се опитваш да се свържеш с майка си?

-И д аискам немога..Нещо ми пречи да се свъжа с нея...А,ако исш ще тръгнем след тях..Както кажеш..-въздъхна Сунако...

Гост

-Мисля, че те са стигнали вече... Или са много близо и може би... Не знам. Но докато стигнем те или вече ще са намерили майка ти, или няма да са я намерили. И в двата случая, ще закъснеем. Нека изчакаме до вторник.
Айдоу се замисли и се обърна към жената:
-Улан-сама, ще ни посъветвате ли нещо?
-Може би, може би... - Тя се усмихна. - Тук, на това място силите се изравняват. Починете добре и във втърник се опитай, Сунако, да се свържеш с майка си от това място. Аз самата също ще се опитам да я намеря... Останете в този стая и се чувствайте свободни да ходите където пожелаете. - Улан-сама кимна и отиде към вратата. - Моите тайни сами се пазят... - Каза тя без да се обръща и излезе, затваряйки вратата.

Сунако кимна без да казва нищо..След това извади от джоба си една панделка,завърза косата си с нея и се усмихна,като тръгна към едното канапе...Тя седна и се вгледа в пламъчетата,които играеха весело в камината...

Гост

Айдоу искаше да иде и да я прегърне, но му мина мисълта, че може би беше избягала, точно защото той я задушаваше... Затова отиде до канапето и седна там. Отпусна глава назад, и чак сега усети колко е уморен всъщност...

Сунако погледна Айдоу,защото си помисли,че й е обиден все още...(все пак седна на другото канапе :Д )...
-Още ли ми се сърдиш?-попита тя тихо като усмивката й бе заместена със сериозно изражение...

Гост

Айдоу се унесе... Чу, че Сунако каза нещо, но не го разбра, защото вече беше почти заспал... А после се понесе на пухените криле на съня...

Сунако се усмихна отново...На другото канапе имаше едно одеало,тя го взе и зави Айдоу със него..След това,го целуна,застана на колене и се облегна на канапето на,което беше Ханабуса и продължи да гледа пламъчетата....

Гост

Айдоу отвори очи - Сунако седеше на земята, облегнала глава на канапето. Той я погали внимателно по косата:
-Сунако... Будна ли си?

Сунако се усмихна..
-Не се притеснявай!Почивай си!...

Гост

-Не е ли вече време да опиташ да се свържеш с майка си? Или е рано още?
Айдоу леко й се усмихна:
-Гладна ли си? Жадна може би?

Сунако въздъхна...
-Преди да дойда тук,опитах!От части,точно това ме насочи към Улан-сама..А,ако ти си жаден-усмихна се Сунако,като извърна поглед към Айдоу..-Кажи!....

Гост

-Не, но на теб ти трябват сили... Аз съм добре. - Той й се усмихма мило. - Можеш да дойдеш при мен... Ако искаш, разбира се...
Опасяваше се да не я задушава и се страхуваше да не изчезна пак.

Сунако извърна глава..
-Е,ти заспа и реших да те оставя намира...Пък и си помислих,че си ми сърдит....-каза тя..

Гост

-Е, да... Бях ти сърдит... Но, Сунако, аз не мога да ти се сърдя. Просто се радвам, че си добре. - Айдоу се разсмя. - А иначе бях доста уморен, затова заспах...
Айдоу протегна ръка и хвана мишницата й:
-Ела, моля те. Наистина не се сърдя...

-Щом казваш..-каза Сунако и се изправи.След това съблече палтото си и седна до Айдоу..

Гост

Той постави едната си ръка на кръста й, но не си позволи повече... Отново отпусна глава назад... Усмихна се весело, след което отново се унесе... Щеше да поспи малко, след което да потърси Улан-сама, за да им каже дали се е свързала с майката на Сунако или не... И ако е - какво е казала...

-Е-въздъхна Сунако..-Какво има?-попита тя..-Или си се променил,или има нещо....А може би аз съм се променила...Нали знаеш,чудеса стават за толкова кратко време...-каза тя като крастоса крака...

Гост

Айдоу не отговори веднага. Не искаше да прибързва...
-Може би и двамата сме се променили. - Каза бавно. - При всички положения трябва да се променяме, за да оцелеем...
Отвори бавно очи и погледна в очите й. Дълго задържа погледа си там, като че ли търсеше нещо конкретно... След това присви устни и каза тихо:
-Има ли нещо което те тревожи... относно мен?

Сунако въздъхна...
-Не просто попитах..-усмихна се тя..-Милех си,че си сърдит...Но ти го отрече,така,че...Колкото до промяната..прав си..-каза тихо тя,като погледна към тавана...

Гост

Айдоу кимна кратко и сложи главата си на рамото й...
Някой почука на вратата и автоматично той каза "влез". При което вратата наистина се отвори и наистина влезе някой - Улан-сама. Тя им се усмихна и пристъпи плавно в стаята:
-Съжалявам, че толкова рано, деца. - Каза тя и макар да оставяше впечатлението, че действително се извинява, в гласа й нямаже нито една нотка, която да напомняше съжаление... - Уви, след доста опити, успях да се свържа с майка ти, Сунако. Съзнателно ме допусна до себе си и ми каза, че освен теб, сестра ти също се опитва да се свърже с нея...

Сунако трепна....
-Но,тогава защо,сестра ми ще се опитва да ме убие?-попита Сунако...-И защо неможех да се свържа с майка ми?.......

Гост

-Казах ли, че се е свързала? - Попита спокойно жената и кротко седна на едно друго канапе. - Казах, че се е опитала, но не е успяла. Както държи теб настрана, така държи и нея... Подозира, че някой ще се опита да ви убие и не знае как да ви предпази...
Улан-сама доби тъжно изражение, макар усмивката й да остана:
-Тази жена загуби всичките си деца, съпруга си, който обичаше безумно... Лиши се от вас, защото смяташе и с право, че тя самата донякъде е причината за всичко това. Сега някой преследва вас... Тя смята, че ще постъпи най-добре ако отново се появи на сцената и отвлече вниманието към себе си...
Тя помълча, сякаш се колебаеше дали да продължи:
-Мисля, че трябва да потърсиш сестра си... Но лице в лице... Трябва, задължително трябва да блокираш умствените контакти с нея.

''Защо толкова много проблеми,на моята глава?''-замисли се Сунако..-КАк ще я открия,след като незнам нищо за нея?А и не мога да осъществя връзка с нея,защото ще се опита да ме убие....-каза Куран със сериозен глас,като беше втренчила очите си във Улан-сама....

Гост

-Близнаците, макар и различни, отгледани отделно... Те си приличат не само външно... Ако помислиш какво би направила ти на нейно място, може би ще стигнеш до нея... Тя е втората... по-малката, по-слабата... - Улан-сама се усмихна. - Друго не мога да ти кажа, съжалявам, дете.

» Града..
» Планината на изток от града