Под града (Улан-сама)

Гост

Айдоу се ядоса малко. Каквото и да кажеше, независимо, че логично и правилно, тя просто не чуваше. Беше казал няколко пъти, че трябва да се храни, а тя не искаше! Това беше не само глупаво и безрасъдно, но и опасно.
-Сунако... - Каза той с потъмнели очи. - Би ли дошла за малко при мен, преди да си облечеш палтото?

Сунако вече,беше облякла палтото си....-Е,вече го обляках...- умснихна се тя и отиде до Ханабуса...

Гост

-Трябва да се храниш. - Каза той тихо и твърдо.

-Оценявам загрижеността ти!-въздъхна Куран,седна до Айдоу и крастоса крака...

Гост

Айдоу се обърна и я погледна:
-Хайде! - Той се наведе към нея, дръпвейки леко блузата си настрана. - Не ме карай да ти се моля...

-Каквооо...?-попита Сунако..-НАистина не съм гладна....Ако,бях щях преди теб да съм на масата.....И няма з а какво да ми се молиш...Казах ти не се безпокой!-възкликна Сунако ..

Гост

-Тогава се храни. Не искам да се срутиш по пътя. - Айдоу я погледна в очите и прехапа устните си от вътрешната страна, леко впивайки зъби. Устата му започна да се пълни със собствената му кръв и изведнъж прегърна Сунако. После я целуна и избута кръвта... Малка вадичка се стече по брадата му.

Сунако не знеше как да реагира...Изведнъж,така,докато си стоеше,Айдоу я прегърна,а след това я целуна...След няколко секунди се усети...Просто остави случващото да се случи..

Гост

А Айдоу това и чакаше - остави кръвта си да се стича към Сунако и тя пиеше. "Трябваше." - заяви той пред себе си. И понеже малката раничка спря да кърви, той жестоко се прехапа отново... Продължи да държи Сунако в това положение докато зарстна и тази рана. След това я пусна и избърса кръвта от брадата си.
-Сега си даяждам сандвича и тръгваме. - Съобщи той и отхапа.

Сунако кимна леко и след това избърса кръвта от лицето си..-Не беше нужно..Но благодаря ти...-усмихна се тя...''Дали да му дам от моята кръв..Или той,ако иска сам ще ми каже?''-зачуди се Сунако...-Ако искаш кръв кажи..-каза тя със сериозен глас...

Гост

-Да, разбира се, че ще ти кажа. - Усмихна се той.
Мразеше да лъже, но в крайна сметка той не беше пряко застрашен в момента и можеше да кара на таблетки, както го бе правил през последната година. А и кръвта, която изпи... Кръвта на Сунако, кръвта на чистокръвна, беше достатъчно силна, за да издържи дори седмица и повече и без таблетки. Усещаше самите си сили нарастнали откакто пи...
Уви грижливо сандвичите в салфетки и стана, усмихвайки се мило:
-Хайде, да вървим.

-Добре!-каза Сунако,изправи се и тръгна към вратата...

Гост

Айдоу я последва...
Минаха по обратния път и се озоваха в голямата стая пред стълбите, в която беше странно оживено. Имаше поне 10 човека, които стояха и се оглеждаха и никой не обръщаше внимание никому. Сякаш всеки си мислеше, че е сам...
-Виж тези хора... Дали ни виждат? - Айдоу с любопитство се приближи до една жена с уплашено изражение и размаха леко ръка пред лицето й, но тя не реагира.

-Не..-каза Сунако,като погледна встрани..-Улан-сама не ти ли обясни?-попит тя,като тръгна към изхода...

Гост

-Не. Какво е трябвало да ми обясни? - Айдоу я погледна със свити вежди.

-Когато дойдох...Докато си говорехме,ти с епояви..Тогава тя ми каза,че има разделение на пространството..Затова не ме видя...Тези хора,нито чуват,нито виждат другите около тях...Е освен Улан-сама..-каза Сунако...-Хайде!Време е да тръгваме!

Гост

-Значи... - Айдоу прехапа устни и замълча. - Разбирам. - Каза след малко и се качи по стълбите.
Когато стигнаха до вратата, той хвана Сунако за рамото и я погледна тъжно:
-Благодаря ти! - Целуна я по бузата, отвори вратата и излезе.

Сунако се усмихна...
-За какво?-попита тя,докато вървяха...

Гост

-За всичко. - Прошепна той без да я погледне.
Леко забърза крачка и се огледа:
-И сега - накъде е запад?

И към Града...

» Града..
» Планината на изток от града