Конюшната...

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

Зеро пак доиде и започна да си почива

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

Както винаги Зеро си тръгна

Заглавие: Re: Конюшната... Пет Ное 28, 2008 4:36 pm

По пътя той се натъкна на новодошлата Сунако която дори незнаеше на къде отива.Когато видя Зеро тя се зарадва.Тя го помоли да й обясни къде трябва да отиде за да се срещне с директор Крос...[i]

Гост

~ Нощ 3~

Беше прибрал конете преди известно време, но не беше съумял да се върне обратно. Стоеше стоеше от вън, подпирайки се на ниските преграждения на конюшната и се взираше замислено в трите спринцовки, които Улан- сама му беше дала за Сае. Какво ли можеше да съдържа течността в тях? Може би кръв? Може би с примеси с медицинско действие? Мисаки тръсна глава и въздъхна:
- Добре...- отдръпна се от оградата и прибра предметите в джоба си внимателно. Точно преди да пристъпи крачка напред, към сградата на Академията, когато онзи познат глас от днес го стресна. Онзи женски глас, който му говореше сякаш го познава. белокосият се извърна рязко на страни и присви очи, които за миг промениха розовишкавия си цвят в червен и обратното, в същия момент дочу плясък. Басейнът? Някой отново беше решил да се успокоява в ледената вода. Трепна и погледна плахо през рамо, сякаш пазейки се от нещо, или някого. Пое дъх и пак тръсна глава, след което се насочи в дадената посока почти тичайки...

Гост

От Фоайето на Лунното общежитие

Стигайки до прегражденията на конюшната, Мисаки и Сае забавиха хода си. Изглежда повечето, ако не и всичките коне спяха, но точно в момента бяха нужни. Белокосият отвори и кимна с глава към Риука да мине напред, след което и я последва тихо.

Гост

Сае мина по редицата, поглеждайки всеки един кон. Разбира се, щом влязоха, конете ги бяха усетили и вече надничаха любопитно кой ли може да е... Но тя искаше да види нещо друго... Гледаше графика за езда на всеки от конете и избра тези два, които бяха почивали най-много, като единият въобще не беше язден този ден, а другият бе язден 1 час рано сутринта...
-Помогни ми. - Помоли тя, сваляйки юздите...

Гост

- Да.- момчето се приближи, като пое юздите изведе коня навън внимателно за да не го стресне по някакъв начин. Не беше желателно да вдигат много шум, че можеше още някой да реши да се присъедини към тях без разрешение.

Гост

Сае сложи юздата и седлото и на другия кон и го изведе. Кимна на Мисаки към вратата и тръгна натам. Щом излезе отвън, тя внимателно се качи на гърба на животното и докато изчакваше Мисаки, подкара коня в спокоен ход... Вече имаше начертан маршрут в главата си и веднага щом Мисаки се качи върху седлото, тя леко пришпори коня си в тръс към Портите на Академията...
-Ще стигнем за около 30 минути. - Каза тя на момчето и го погледна набързо...

Гост

- Надявам се да е достатъчно.- промълви тихо, настигайки я с коня. Щяха да търсят някого, който дори нямаха представа как може да изглежда, дали прилича на сестра си Сунако или не? Прекалено много въпроси, пак..

Гост

-Честно казано не мисля, ча Сунако ще се откаже от живота си толкова ласно... - Каза Сае, гледайки напред. - Особено след като е открила едно от най-ценните... а може би най-ценното нещо на света... Смисълът на съществуването ни въобще... - Тя прехапа леко устни "...Нещо, което на мен няма да се случи..." - продължи наум...
Отново й се повдигна и Сае пое дълбоко дъх, за да го подтисне. От въздуха, облъхващ лицето й, щеше да се почувства по-добре, но не смееше да засилва коня в тъмното. Все пак това животно не виждаше добре в сумрак...

Гост

- Може би си напълно права.- потвърди Мисаки замислено, беше забравил за момент за видяното и чутото, а също и за личния си разговор със Сунако преди известно време:- Някои са истински щастливци...- завърши по- тихо, като стисна юздите на коня.

Гост

-Така е. - Отрони кратко Сае, за да завърши въпроса... безболезнено...
Бяха стигнали до Желязната порта, която им бе отворена от пазача без въпроси... Което само по себе си беше странно, но Сае като че ли не искаше да мисли за това сега...

Кам града Smile