Конюшната...

Тук е мястото където Зеро обича да си поспива

Зеро доиде и легна да спи.

Юки търсеше Зеро и естествено го откри да спи в конюшната. Тя реши да го събуди и го поля с една кофа вода която беше наблизо.
- Зеро стига си спал - развика се тя.

Зеро скочи и веднага видя Юки след това каза.
-Юки това пък закаквп беше.
Изведнъж Зеро си сложи ръка на очите и каза.
-Юки закрии си с нещо втрътъЪъ.
И очите му станаха червени.

- Зеро казала съм ти че когато имаш нужда можеш да пиеш кръв - каза му тя и се усмихна като беше отдръпнала косата от връта си.
- Само не хапи навсякъде - добави тя . ;]

Зеро се опита да не я ухапе но изведнъж скочи ухапа я на врата след което учите му се управиха и каза.
-Блягодаря ти Юки.
П.ПДруго не ми хрумна

- Няма за какво - каза му тя тихо и падна на земята.

Зеро се замисли и поля една кофа със вода на Юки след което се засмя.

Юки беше много изморена и вече не можеше да стои на краката си, но щом Зеро я поля тя скочи и каза:
- Зеро съжелявам, но немога да наблюдавам за натрапниците от Дневната сняма много съм изморена, отивам в моята стая. До утре.

Божке... Неблагодарна работа!
Не стига, че му се дава кръв, амо вместо да си се грижи за храната, той я полива със студена вода!!


Смях...

П.П. Зеро си е Зеро

Зеро доиде и легна да си почине.

Нария дойде и като видя Зеро се зарадва.

-Е сега как си Зеро.


Послепис: Моля те повярвай не си играя с теб.

-Добре съм.

П.ППовярвах

-Радвам се.

Каза Мария и се усмихна после като видя коная леко се уплаши и накрави няколко крачки назад.

Зеро бродължаваше да бесдеиства.

Мария заобиколи коная и отиде до Зеро.

-Та защо стоиш тук.

-Тук прекарвам времето си и си почивам.

-Странно.

Зеро не и обърна внимание и продължаваше да си стои.

-е няма значение скоро ще започнат часовете чао и внимавай да не изпиташ жажда за кръв.


Каза Мария и пак се ухили и си тръгна.

-Зеро си продължаваше да мързелува.

Зеро стана и си тръгна.

Зеро доиде и отново легна на Шумата мислеики си.
-"Тази Мария е досадна няма ли да ме остави намира".

Зеро си тръгна