Библиотеката...

Гост

Това е библиотеката...
Намира се на последният етаж в самото Лунно общежитие и има два сектора... Обществен и Заключен... До втория имаха достъп Президента, Вице-президента, Директора и... това е. Разбира се има си начини да се влезе там, стига да знаеш къде е "уловката"...
Общественият сектор съдържа всичко, което ви трябва...
Заключеният... Всичко останало Very Happy

...

Гост

Айдоу влезе през масивната дървена врата и се огледа за други посетители. И тъй като нямаше никой друг, той се приближи към една самотна секция. Огледа се пак за по-голяма сигурност и бръкна зад една книга. Търсеше нещо съвсем определено... Една сфера... Намръщи се и бръкна по-дълбоко...
-Хайде... Къде и се дянала...? - Каза той под нос. След още около минута ровене, той се усмихна и извади дървена сферичка с издълбана роза. Приближи се към стената до Заключената врата към Заключеният сектор и се огледа за пореден път. След това дръпна един голям наръчник с готварски рецепти и мушка сферата там. Когато успя да я намести в нужното положение, нещо някъде изщрака и Заключената врата се Отключи.
Айдоу бързо измъкна ръката си, пребра сферата в джоба на панталоните и върна наръчника на мястото му. После се вмъкна в Заключената секция и затвори вратата след себе си.
-Така... Да видя къде точно беше Онази книга... - Айдоу се качи на стълбата и взе подробна да претърсва горните рафтове. Щом намери книгата с износени тъмночервени корици, той слезе на земята и седна на един от столовете.
Отвори я и затърси нещо, което би могло да му свърши работа. Отгръщайки страниците една след друга, той изведнъш спря, а очите му се разшириха. "Това е!" - възкликна той наум и се зачете...

Гост

Айдоу излезе от библиотеката със сериозно изражение на лицето... "Близнак." - Това беше отговорът. Или не беше чистокръвна или имаше близнак, с който се случваше нещо... И в двата случая последствията можеха да са фатални... Трябваше да действа бързо. Затича се по стълбите към стаята й...

Гост

Щом стигнаха до Библиотеката,Кайн излезе пред Айдоу и отвори вратата...
-Хайде!Да се захващаме!-подкани Акатски като отиде до онази самотна секция,където по рано Айдоу вече беше...Този път без да търси ключ,Кайн отвори с помоща на дадения му от Ичижо...Като влязоха Акатски се запъти към ясновиждащата се масичка..Той остави ключа,отиде до една секция и започна да търси нещо....

Гост

Айдоу занесе Сунако до едно канапе и я намести там. Седна на земята срещу нея и хвана ръката й със своята. С другата си ръка, той се протегна и хвана брадичката й:
-Сунако. - Каза той. - Чуваш ли ме, Сунако? Имам нужда от помощта ти. Знам ,че ме чуваш. Моля те, отговори ми! Трябва да ми помогнеш!

Сунако чу гласа на Айдоу..В началото не реагира,но после отвори очи бавно и го погледна..
-А-Айдоу?-каза тя,като го погледна право в очите...

Гост

-Кажи ми... Как се казва сестра ти, Сунако! Опитай се да се свържеш с нея съзнателно... Моля те, опитай. Тази информация е важна. Опитай! - Каза той и стисна ръката й, пускайки лицето й. - Тук съм, до теб.

Заглавие: Re: Библиотеката... Вто Дек 23, 2008 1:17 pm

Болката във ръката беше толкова голяма,че я разсейваше и неможеше да мисли добре..Въпреки това
-Добре...-каза Сунако..-Ще опитам...-След това затвори очи..-Сирее-Сирен-каза тихо тя...-

Гост

-Сирен! Знам, че ти е много трудно, знам че те много те боли. Виждам, че си ранена... - Айдоу говореше на Сирен, надявайки се Сунако да успее да задържи достатъчно връзката си с нея... - Сирен, можеш ли да ми кажеш къде се намираш в момента?
Айдоу виждаше, че Сунако все повече и повече пребледнява и се уплаше, че може да я загуби...
-Сирен! Прави се на слаба. Съпротивлявай се възможно най-малко... Ще те намерим... Само се опитай да закрепнеш и пази Сунако!...

Заглавие: Re: Библиотеката... Вто Дек 23, 2008 1:31 pm

НА лицето на Сунако бе изписана болка..След секунди сякаш връзката,която беше създадена се прекъсна..За миг Сунако изгуби съзнание,но не след дълго с еоправи..Сега беше по-добре...Болката в ръката й намаляваше,но все още я чувстваше..Куран не каза и думичка..Беше като унемяла....

Гост

Кайн беше в единия край на Тайната Библиотека и затова не чуваше нищо...Преспокойно той ровеше из една секция..Тогава се натъкна на книга с името ''Куран''..Той(Акатски) присви вежди,взе книгата..
-Това е!-каза той силно..След това отиде до Айдоу и Сунако..-Това е!Предполагам...Само трябва да я прегледаме и ще намерим нужното....-каза той и седна на един от столовете и започна усилено да ''дири'' следи....

Гост

Айдоу седна на едната странична облегалка до Сунако, като й позволи да се облагне на него...
-Какво смяташ, че ще откриеш точно тук? - Попита той, опитвайки се да види какво точно чете Кайн...

Гост

-Информация..-каза Кайн,като продължи да гледа в книгата...-В интерес на истината-Акатски обърна глава към Айдоу-Незнам какво ще открия..Надявам се да има нещо,тук..Което ще ни помогне-продължи Кайн след,което отново обърна глава към книгата...

Гост

-Дай ми книгата! - Каза Айдоу и издърпа книгата от ръцете на Кайн, а самия Кайн пусна, защото иначе щяха да я скъсат.
Айдоу набързо прелисти и отвори най-отзад, където имаше имена... Той се загледа, а лицето му се натъжи:
- Виж тези имена... С фамилия Куран... И Хиоу... Всички те са чистокръвни... - Той потръпна. - Задраскани са, това значи ли, че са... мъртви?

Гост

-Може би!.-каза Кайн.-Иначе,защо ще бъдат задраскани?!...-продължи Акатски..Изправи се и отиде зад братовчед си за да може да види нещо....-Виж-Кайн обърна няколко страници назад..-Това не е ли родословно дърво?-попита той като изчака отговор..

Гост

Айдоу се вгледа по-внимателно в имената, написани със ситни букви и свързани със стрелки.
-Да. А това.. - Той посочи едно раздвоено крайно разклонение. - Това са Сунако и сестра й Сирен...
После проследи с пръст линийката но обратно и стигна до:
-Куренай Габриел е майка им, а Исши Куран - баща им...

Гост

Кайн се зарадва :Д...
-Е поне открихме нещо!-каза той като се върна на предишното си място..-А сега какво ще правим?-попита той..

Гост

-Не знам. - Повдигна той рамене и стана. Отиде и затърси нещо по рафтовете. Намери едно тънко книжле и го измъкна от полицата. - Семейство Куренай... - Прочете той на глас и без да се връща на канапето разрови, за да намери Габриел...
Стигна до половината със смръщени вежди. Книгата беше ръкописна, като бе добавяно през годините...
-Габриел губи 5 деца на една и съща възраст, всяко от тях е било на 15 години. - Каза той на глас. - Двете й близначки са изчеднали бизследно още на няколко месеца, като не се знае дали са живи. Габриел отива в Манастира зад източната планина и е там вече 15 години...
Айдоу погледна Кайн...
-Някой се е грижел децата й да не доживейт 16-ият си рожден ден... Дали и този случай не е точно такъв?

Гост

-Може би,Айдоу...Може би...-въздъхна Кайн без да каже нищо повече..

Гост

-Това е най-логичното нещо, което ми хрумва... - Каза Айдоу. - Но кой иска да ги убие и най-важното - Защо?
Той седна отново до Сунако и въздъхна, подавайки книгата на Кайн:
-Потърси ти... - После се обърна към Сунако. - Жадна ли си?

Гост

-Добре-съгласи се Кайн..-Аз ще ви оставям...Ще отида в стаята си,там ще мога да се съсредоточа...-каза той и потегли към вратата

Заглавие: Re: Библиотеката... Сря Дек 24, 2008 2:49 pm

След като Кайн излезе Сунако погледна Айдоу за да му отговори..
-Сега не бива...-каза тя,дигна ръка и я постави на лицето му(на Айдоу)..след това я свали отново..-Надявам се скоро да се оправя...Ако мога да вляза в тялото на моята близначка..Се пак аз съм в по добро състояние..Бих могла да се справя със това,което ни измъчва..Или поне да разбера какво е то и къде се намира сестра ми...

Гост

Айдоу сви вежди:
-Не можеш да се бориш срещу нещо неизвистно... Изчакай Такума да се върне и тогава опитай. Моля те!
Той я прегърна и постоя така малко, след което отново заговори:
-Пий! И ти, и сестра ти имате нужда от повече сили... - Айдоу се наведе така, че да й е удобно да го захапе.

Заглавие: Re: Библиотеката... Сря Дек 24, 2008 3:04 pm

Сунако се изкуши..
-Не мога,Айдоу!-въздъхна тя..-Съжалявам!-каза тя и наведе глава....

Гост

-Защо? - Той действително не разбираше. Сунако беше слаба и се чувстваше зле. Трябваха й сили - трябваше й кръв, а тя не можеше... Какво значеше това...?