Фоайето на Лунното общежитие

Гост

Това е фоайето. Very Happy

Нали си сещате, онова място, дето има диванчета, масичка и един огромен дървен, старинен часовник на стената...
Тук вампирите се събират, когато нямат какво друго да правят. За да разговарят, да играят карти, табла или нещо друго... Или просто да подремнат в друга обстановка освен в стаите си...

Правя тази тема, защото като че ли темата "Нощна смяна" се разводни твърде. Имам пред вид, че основно там става въпрос за класната стая на вампирите... Very Happy

Гост

-Ти си свидетел само на това "последно време". - Засмя се той. - Може и да ми става нещо, наистина. Но нима това е лошо?
Айдоу погледна надолу към очите й... Сега май за първи път започна да разбира Канаме...

-Хух...Не естествено..-каза Сунако като се спря и омота ръцете си около врата му..-Дори,можеби е по-добре...-продължи тя и след това целуна Айдоу без да се замисля,че някой може да ги види....

Гост

-Може би... - Той се засмя и й кимна, за да продължат към стълбите.
Щом стигнаха до горната площадка, Айдоу внимателно огледа за други обитатели долу, но не видя такива. Тогава се наведе и вдигна Сунако на ръце. Така я занесе до дивана и я остави на него. След това седна до нея и си опъна краката:
-И така... На какво каза, че ще играем? - Обърна той глава към нея и сложи ръце зад тила си.

Сунако се усмихна някак си странно.Тя се доближи до Айдоу,като се подря на ръце...След това му каза..
-Незнам..Забравих...

Гост

-Нима?... - Айдоу отпусна за момент глава назад. - ... Хм... Да видим тогава... Монопол?
Той стана без да изчака отговор и отиде до един дървен шкаф. Отвори най-долната вратичка и измъкна оттам някаква игра...
-Няма монопол... Има Катан. Играла ли си? - Той я погледна.

-Не...Какво е това?По принцип,когато бях малка правих други неща,дори си нямам и на представа...-каза Сунако докато гледаше ''Катана''....

Гост

-Ами... - Айдоу седна плътно до Сунако и отвори капака. - Това е картата, която се сглобява... - И той накратко й обясни какво представлява тази игра и... - Целта е да събереш 10 точки. Който го направи пръв, печели играта.
Той остави кутията на масата.
-Но ще бъде приятно ако някой друг дойде да играе с нас... - Обърна се към момичето. - Дали да не викна Кайн? Тази игра му е от любимите... И на Ичийо също...

-Добре...-каза Сунако докато наблудаваше Айдоу...

Гост

В този момент някой се приближаваше зад тях, без те да го усетят изобщо. И този някой хвана раменете им едновременно:
-Конничи уа! - Каза Ичийо с весел глас и присвити от широката усмивка очи. - Какво правите толкова рано?
Попота той, докато се изправяше...
Айдоу изпуфтя и обърна гневно глава към него с присвити вежди:
-Ичийо! Стресна ме!
Той се усмихна и повдигна рамене:
-Ами това беше целта...

Сунако започна да се смее...
-Айдоу....-каза Куран през смях..-Не се муси..Той просто се шегуваше-продължи тя,като даде знак на Ичижо да седне......
-Е,сега ще играем ли или ще се мусим?-попита тя,като се облегна и крастоса крака....

Гост

Айдоу кръстоса ръце, но нищо не каза, само присви очи срещу Такума. Самият Ичийо не му обърна внимание. Достатъчно добре го познаваше, за да предвиди прекрасно тази точно реакция...
-Та, на какво казахте, че ще играем? - Попита Такума с усмивка, настанявайки се срещу тях и подпирайки лакти върху коленете си...
-На Катан. - Отвърна Айдоу и лицето му леко се разведри. - Мисля, че имам да взимам реванш за предишния път...
Такума се разсмя:
-Пробвай. - Той потри ръце. - Хайде да редим картата..

Изведнъж на Сунко и причерня..Заболя я главата,но въпреки това тя не показа,че й е лошо..
-Ъъм..Аз ще отида да пия вода..-каз атя като се изправи и леко залитна...След това излезе от стаята и на бегом отиде в стаята си.Незнаеше какво става..В главата си тя чуваше гласове и виждаше всичко по друг начин..Тя се просна на леглото и затвори очи....

Гост

Айдоу отвори и затвори уста като риба... Тръгна да става, он Ичийо се обади:
-Ще проверя какво става. - Веждите му бяха събрани, а на лицето му бе изписано умерено притеснение. - Беше доста пребледняла... - Такума стана и тръгна към стълбите, но после като че ли размисли. - Ще ида да извикам сестрата, ти иди да при нея и ни чакай там.
Айдоу кимна и изтича по стълбите към стаята на Сунако...

Такума зави по другия коридор и се насочи към кабинета на сестрата...
Май пак в стаята на Сунако....

Гост

От стаята на Сае

Сае слезе бързичко по стълбите и, както очакваше, Мисаки бе вече там:
-Дано не си ме чакал много. - Каза тя гузно и го подмина, отправяйки се към вратата. - Не мога да шофирам, а и да можех, нямаме кола... Отвърна тя... Към конете, Мисаки-кун... - Стрелна го с поглед с твърде много послания. Самата тя бе оплетена в множество мисли, предложения, решения и предположения, за да знае какво точно да каже... Именно за това си премълча и продължи да върви...
Тя отвори вратата на общежитието и излезе, оставяйки я така...

Конюшнята....

Гост

Тенши слезе по стълбите позавъртя се малко .. нямаше никой или поне така и се струваше...

Гост

Айдоу потрепери... Колко студено ставаше за отрицателно време... Особено сега, когато и сърцето му беше ледено... Тръгна към камината, за да се посгрее, когато чу някой да слеза по стълбите:
-Добър вечер, Тетсу-сама. - Каза той, протягайки ръце към огъня...

Гост

Тенши малко остро изгледа Айдоу и се прибли жи до него ..
- Добър вечер , Айоу сама.. Ще ви помоля зя нещо... - Тенши се загледа в играта на огъня...

Гост

Айдоу повдигна леко вежди и заговори:
-Разбира се, Тетсу-сама. Помня, че ви казах да се обръщате към мен при необходимост. Как мога да ви бъда полезен?

Гост

- Не е до задължение ... или "полезност". Искам да те помоля да не се обръщаш към мен с фамилното ми име... се пак си имам собствено име , но ако държиш да ме Тетсосваш , ще се примиря с този факт . - Тенши затвори очи. След секунди впи безчуствения си поглед в Ханабуса.

Гост

Айдоу не се впечатляваше лесно от студените погледи, по простата причина, че никой не можеше да гледа студено колкото него... Обърна глава към Тенши:
-Както желаете Тенши-сама. - Отвърна хладно той. - Съмнявам се, но все пак - това ли е молбата ви или има нещо друго?

Гост

-Засега... - Замисли се Тенши. - Да това е. - Рязко отсече тя и почна де търка ръце. Беше гладна и премръзнала. Студенината беше допълнена от безизразния поглед на Айдоу. Изведнъж тя се сети за онази, сякаш кибритена кутийка, която й бяха дали когато дойде в училището.
-Айдоу-кун тук няма ли чаши?

Гост

-Да, има чаши. Ето там. - Той посочи голям дървен шкаф със стъклени врати.
Айдоу я погледна спокойно:
-Тенши-сама, часовете започват след час. Надявам се да ни удостоите с присъствието си?

Гост

- Ами, Айдоу-сан, миличък, разбираш ли, нямам никакви "учебници". - Тенши се опита да разведри Айдоу. - Пък и униформата не ми е готова все още...

Гост

Айдоу се изцъкли при обръщението "миличък". Майка му не си позволяваше да го нарича така! Но задържа въздуха в дробовете си и заговори спокойно:
-Това няма значение. Не са ви необходими учебници. Необходими са ви листове, за да си водите записки. Аз ще ви донеса. А колкото до униформата, ще се погрижа да я получите до 10 минути. - Айдоу се усмихна леко. - Трима от учениците ни ги няма по необходимост. Останалите, които сме в наличност трябва да се явим в клас.

» Пътеката между Лунното и Дневното общежитие