Нишата в стената

-Къде ме водиш?-попита Сунако нетърпеливо..

Айдоу беше открил нишата по случайност преди няколко месеца и не бе казал на никого за съществуването й. Всъщност оттогава той честичко идваше тук, за да е сам... И най-вече за да спи на спокойствие...
Сега ходеше бавно, следейки Сунако да не се спъне и да не отваря очи. Щом минаха през тесния вход, той сложи ръка на рамото й и прошепна:
-Отвори очи...

Сунако отвори очи и обиколи..
-Какво е това място?-попита тя като застана пред Айдоу...

-Това е моето любимо място... И ти си първото същество, на което го показвам...
Докато говореше, той разпъна одеалото на пръстта и легна отгоре, поставяйки ръце под главата си.

-Уау...Полъскана съм...-каза Сунако седеийки до Айдоу...

-И трябва... - Отвърна Айдоу и се завъртя към нея.

-Нимаа?-попита Сунако през усмивка и седна до Айдоу. ( )

-Да.
Той я дръпна, за да си облегне раменете и главата на корема му. След това се поизправи, подпирайки си главата на лакът.
-Не ми ли вярваш? - Попита той тихо.

-Хммм,ако кажа да,няма да е интересно...от друга страна,ако кажа не ще кажеш,че не ти вярвам...Затова...
-Ти как мислиш?-подсмихна се леко те докато гледаше сините му очи..

-Мисля, че продължаваш да си играеш с мен. - Засмя се леко той. - Само имай на ум едно... Аз се променям с всеки миг. Вече ми е трудно да си спомня какво съм си мислел преди. Харесва ми да стоя до теб... Въпросът е... - Той хвана брадичката й и извъртя лицето й към своето. - Сигурна ли си, че ще продължиш да искаш аз да съм този, който да стои до теб, чистокръвната. Аз съм level B, но дали няма да се появи баща ти или майка с очаквания от теб?
Айдоу снижи глас...
-Ако помислиш, ще видиш, че реално Канаме-сама или Мисаки... - Той се намръщи. - ...сама... са по-добра партия за теб...

-Айдоу!-каза Сунако сериозно..-Как можа да си го помислиш...-За мен няма значение какъв левел си...Аз те харесвам такъв какъвто си...Ако не можеш да го усъзнаеш,моите извинения,но значи си глупак!-продължи Сунако като го погледна доста сериозно..

-Наречи ме глупак, ако искаш, но... Понякога не става въпрос за това кого харесваш, мила Сунако... Става въпрос за семейно задължение, за кастово, за класово задължение...
Той помълча отново, като че ли събираше сили да каже нещо...
-Не си съмнявам, че ме харесваш, Сунако. Във всеки твой жест, във всяка дума и поглед, аз мога да усетя, че наистина съм по някакъв начин важен за теб... Когато пи от кръвта ми, го направи, защото го поиска... А когато ми позволи да пия от твоята... - Той пое дъх и затвори очи. - Не го направи от съжаление.
Айдоу прехапа тъжно устни и по брадата му потече съвсем тъничка струйка кръв...

От очите на Сунако потекоха сълзи..
-Така значи...За теб това е по-важно..И ти през цялото време си си играл с мен....сгреших с преценката си,че си се променил..вие винаги си оставате едни и същи...това,че ти си В клас а аз А не е от значение..аз наистина те харесвах...А ти ме измами по този долен и гаден начин...Нека сичко си остане между нас-все едно нищо не се е случвало..така ще е най-добре....-Сунако стана плачейки и тичешком избяга от нишата в която стояха със Айдоу...После сянката й изчезна нейде в гората...

Неделя по обяд

Айдоу седеше в същата, поза, навел тъжно очи. Не стана да я преследва, тряваше да я остави да помисли върху думите му, именно, защото твърде я ценеше. Стомахът му се сви болезнено от идеята, че няма да се върне при него...
-Защо не разбира...? - Попита той единия розов храст. - Защо не разбира, че в нашия свят... В света на чудовища има много важни неща, а любовта е съмо едно от тях. - Вятърът леко поклати розовия храст и той сякаш кимна. - Още преди й казах, че ще се съобразя с Канаме, който е много важен за мен, а тя се съгласи... А сега?
Той седна и избърса внимателно кръвта си от брадата отново насочвайки вниманието си към розовия храст:
-Да я мамя? Щях да я измамя, ако бях премълчал... От кога истината е мамене?
Очите му се насълзиха - беше имал нещо прекрасно, може би най-хубавото нещо в живота му, а си отиде толкова бързо...
"А ти ме измами по този долен и гаден начин... Нека сичко си остане между нас-все едно нищо не се е случвало..така ще е най-добре..." - Думите й звъннаха в главата му. Айдоу опря длани в челото си и произнесе почти баз глас:
-Толкова си ми мила и скъпа, че ако това е истинското ти желание, а не някакъв параван, за да се защитиш... То аз ще се съобразя с теб. Защото не знам как успя с двете си малки ръце така да... - Той сложи десния си юмрук върху сърцето довършвайки наум, за да не го чуе някой: "...така да хванеш сърцето ми...".

(Към Гората)..

Айдоу чу вик и скочи на крака. Преди да се усети, вече тичаше през гората към... Той изтръпна: "Сунако!"

от Гората през деня => ден 5-ти (понеделник)

Айдоу се вмъкна в нишата и седна бавно в центъра. Кръстоса крака и се загледа навън през храстите. Не че виждаше нещо или шпионираше. Просто искаше да бъде сам... А тук беше мястото, където можеше да бъде сам. Имаше нужда да премисли всичко...

"-Трябва да разреша нещо... Ти не можеш да ми помогнеш, дори и да искаш... Време е да приключи всичко!" - Това бяха последните думи на Сунако преди да изчезне. Айдоу си спомни всеки един момент, всяка рана, която се появяваше, всяко изражение... Изражение... "Макар и да се опитваше да крие, виждах, че я е страх, че я боли... А накрая тя не беше уплашена... Защо не се страхуваше?" - Айдоу затвори очи. - "Ами ако наистина е жива? Дали е възможно и как мога да разбера?..."
Айдоу беше прекарал доста часове тук, на спокойствие и сега беше време да се прибере. Трябваше да поговори с някого... Най-добре с Кайн... А после... - "Знам какво да направя..."

Към гората - през деня