Кухнята

Ами това е кухнята... Тук стават все интересни и най-вече много вкусни неща

От "Стаите на учениците - Стаята на Юки"

Ден 4 - неделя

Сае беше минала през стаята си, избирайки една малко широка рокля. Ребрата я боляха все още и не искаше да ги притиска допълнително със стегнати дрехи.
Пристъпи в кухнята, взе престилка от закачалката, сложи си я и се захвана за работа. Реши, че ще направи палачинки, понеже откри едно бурканче с шоколад в хладилника. "Всички обичат шоколад, нали така?" - Каза си тя и се усмихна на себе си.
Докато обръщаше поредната палачинка в тигана, тя си спомни и другото момиче... Онова, дето я извади от водата.
Сае си спомни, че това момиче имаше дълга бледо лилава коса и черни като въглени очи. Беше я виждала някъде другаде... "Но къде...?" - Замисли се тя. - "А, да! Преди да излезем в града. Юки се заговори с нея..."
Закуската беше готова. Момичето изми и подреди всичко, както си беше, след което върна и престилката. После взе купчинка с 4 чинии, шоколада и палачинките върху един поднос. И излезе...

Академия Крос - По коридорите

Айдоу се усмихна. Вече започваше да схваща чувствата, които таеше Кайн към Рука... Харесваше му все повече, но имаше един проблем - Канаме. За секунда лицето му помръкна, но веднага се ободри... Все пак си беше обещал да му мисли като дойде момента...
Бръкна в хладилника и извади шоколад с лешници. Отвори го и подаде едно парченце на Сунако...

Сунако понечи към парченцето шоколад,но спря.Тя чу странни звуци от към вратата.Обърна се и видя две ученички които се смееха...

-Айдоу-сама!!! - Писна едната, а Айдоу се усмихна криво.
"Чак сега усещам колко са досадни..." - помисли си той.
-Здравейте, момичета. - Усмихна им се. - Нали нямате нищо против аз и Сунако-сама да си вземем малко от шоколада тук?

Сунако потъмня..Изгледа накриво ученичките,а после и Айдоу.След това се обърна и се запъти към Нощтното общежитие....

Айдоу не разбираше защо Сунако се изниза толкова бързо, но се ухили на момичетата:
-Е, аз трябва да тръгвам... - Каза той, промъквайки се покрай тях, за да излезе. - Благодаря ви за шоколада...
И преди да са усетят, той вече пъчто беше настигнал Сунако.
-Аххх. - Въздъхна едната. - Толкова е сладък...
-Да... - Добави и другата. - Но какво е тази, дето беше с него? - Сложи ръце на кръста си и мислено разпъна Сунако на кръст.

Сунако продължаваше да върви напред...Вече беше обед.Слънчев лъч мина през лицето й и я ослепи.Тя се спъна в един камък и падна на земята...

Айдоу се захили като хлапак. И изтича напред. Хвана я под мишниците и а изправи на крака, тогава забеляза вадичката алена кръв, сточаща се под дясното й коляно. Едва подтисна огъня в очите си. Вече въпросът бе по-сериозен от това просто да не разберат, че са заедно. В момента трябваше да се въздържи да не си "покаже зъбите", тъй като тук там имаше и ученици от дневната смяна.
Затова Айдоу взе импулсивно решение. Безцеремонно вдигна Сунако на ръце и забърза към нощното общежитие...

Явно Айдоу не беше забелязал,но Сунако се беше ударила по сериозно от колкото предполагаше..На главата си тя имаше също рана,затова беше изгубила съзнание и не разбираше какво става около нея...

Айдоу спря до една от декоративните чешмички, остави Сунако да стъпи и наплиска лицето й със студена вода. След 2-3 леки шамара, тя поотвори очи и го погледна с мътин поглед.
-Чуваш ли ме? - Попита той бавно и отчетливо

Сунако виждаше мътно..След няколко секунди се окопити и видя Айдоу.
-Можеще да останеш при ученичките за да ядеш шоколад...-каза нехайно Сунако,благодари му и тръгна към стаята си...

Без да коментира, Айдоу направи крачка и я хвана с желязна хватка за китката. Въпеки протестите й, отново без да каже нищо, той я вдигна на ръце и продължи да върви към нощното общежитие. Стегна дясната си ръка около кръста й и с длан притисна тялото й до гърдите си. По лицето му нямаше и следа от смях или подигравка... Излъчваше тревожност...

Местим се в Нощна смяна

Тенши с гръм и трясък всезе в кушнята и награби кот видя .. След 3 секунди ве4е беше далеч.. отпрашила към Фоаето .. след нея като треснат бягаше Казума xD

След като настигна той я грабна ококорен и се вгледа в очите й. *Имаше хуваби очи*
- Какво правиш бе?

- Ъ бърза.. преди някой да ме е смъмрил - и Тенши му пиказа отлежалото вино...

-Хехе. Накъде отиваме? Бързо че май някой идва...

-Към Фоаето .. и можеш вече да ме пуснеш...- Каза малко срамежливо Тенши..

-Аххх да извинете ме. *Сгафи Казума сгафи*.

- Не си сгафил.. - Засмя се Тенши ... Май момчето беше забравило че неговата химе чете мислите на когото си поиска..

*Какво по дя... . Значи чете мисли. Да видим дали знае за какво си мисля във момента.*
-Взе ли чаши? Откога не съм пил хубаво вино.

- Пу че забраванко.. То като не ти се пие кръв ,пак хубаво .. - Тенши вдигна чаши и му се изплези ... -Ела да седнем на масата.. - и отмятайки коса кимна към масата наредена с 4 стола.

Казума приема чашата със усмивка и се настанява на единия стол.
-Ехх да ти кажа честно приятно съм изненадан. Като ми казаха че ще ме наглеждат мислех че ще ме оставят на някой гаден сухар.

- Ми чи как .. все чистокръвни се грижат за тая работа (послъга Тенши) , а и ний с теби се знаем от край време .- Тенши пукна бутилката и наля в двете чаши , после се настани на стола срешу Казум аи отпи глътка , гледайки право в очите му.

Казума се загледа във очите й. *Ноща е тиха. Виното е прекрасно. Какво повече можеш да искаш*
-Чак сега забелязвам колко са хубави очите ти.