По коридорите

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Това бяха коридорите на Академия Крос, които се наглеждаха от перфектите.

Гост

~ Продължава от "Край езерото: През деня..." - https://rpgvampireknight.bulgarianforum.net/forum-f10/topic-t71.htm

- Изненадата беше взаимна. И също се надявам да се видим в часовете.- усмихна се момчето и махна с ръка на Сае, след което продължи нататък по коридора. Имаше още доста да обикаля наоколо, докато разучи цялата Академия, но имаше и достатъчно време да го направи, утре или в други ден също. Сега мислеше само да обходи коридорите и след това да влезе в час, за първи път, и то с целия нощен клас и май външността му пак щеше да е като шок за някои, както беше с Директора Крос когато се запознаха и Мисаки подписа документите за официалното му приемане като ученик тук. А имаше и едно име, което момчето се опитваше да избягва постоянно, но от както го беше научил, сякаш го чуваше все по- често.
" Шизука Хио."- изрече на ум и присви леко вежди, като се замисли дали е възможно тази жена да има наистина нещо общо с него, казвали са му че прилича на нея, а и носи нейното име... Тръсна глава, опитвайки се да разкара тези мисли от главата си, изобщо не искаше да разбира коя е и какво има тя с него или пък той с нея, може би далечни роднини, но и това не го интересуваше, би предпочел никога да не беше чувал нищо за нея, от както му казаха ,само с нея го сравняваха и сякаш той всъщност беше Тя, това изобщо не му харесваше и дори го дразнеше, прекалено много...

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Юки вървеше по каридора, като се връщаше от стаята на Зеро.
- Нямах кураж и да почукам - мърмореше си тя под носа и беше навела глава. Зад нея се чуха стъпки, но Юки не им обърна внимание. Тя беше изцяло замислена върху спомените си. Стъпките я наближаваха и не след дълго я настигнаха. Юки чу някой да казва името й , но нямаше смелост да се обърне.

Гост

нощ 2 - след часовете

Сае вървеше към градините, когато видя Юки надолу по коридора. "Тъкмо тя ми трябваше" - усмихна се на себе си и ускори крачка. Настигна я:
-Юки-сан.
Но Юки като че ли не чуваше. Тогава Сае протегна ръка внимателно... "Може дори да ме удари, както е в това състояние" - помисли си момичето и с едно наум леко докосна рамото й...

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Юки усети че някой я докосна по рамото и веднага се обърна. Уплашена тя видя Сае, която й се усмихваше и страхът й сякаш се изпари. Точно този момент в който Юки се чувстваше сама, появата на Сае много я зарадва.
- Сае... здравей, не е ли много късно или аз съм загубила представа за времето - каза й усмихната Юки.

Гост

Нощ 2 - след часовете

-Може да се каже, че много... рано. - Сае дръпна ръката си. - Всъщност теб търсех.
Момичето кривна леко главата си на една страна.
-Току-що ходих до Директор Крос, за да подпише разрешително... Налага се утре (събота) да отида до града. Исках да те питам дали случайно ще искаш да ме придружиш...?
Сае остави изречението висящо във въздуха и недовършено.

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

- Разбира се, че бих дошла. А ти сега какво смяташ да правиш - каза й Юки, като продължаваше да стой с широката си усмивка на лице.

Гост

Нощ 2 - след часовете

-Смятах да поскитам сама. - каза Сае - Трябва да помисля за реда на нещата, които трябва да свърша утре... Мисля да посетя къщата на Мико и още две места.
Риука замислено се извърна:
-Исках да отида до Градината, но сега не съм убедена, че ми се ходи там...
(И сега вече от теб зависи как ще завъртим положението, Юки)

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Докато Юки слушаше Сае, зад нея се чу прокашляне. Тя плахо се обърна и видя Канаме, който я гледаше някак станно.
- К-К-Канаме-сама здравейте - каза му Юки и се поклони, а Канаме я погледна и каза:
- Юки... не е нужно.
Юки отстъпи назад и се озърна бързо, за да види, че Сае се отдълечаваше надолу по коридора.
- Пак не спиш, нали? - въздъхна тихо Канаме.
- Трябва да си почиваш повече - усмихна се той леко -ела, повърви молко с мен. - Канаме тръгна бавно и се загледа замислено напред. Юки тръгна зад него и се чуваха само техните стъпки.
-Тревожи ли те нещо, Юки? Изглеждаш тъжна...
Юки погледна предпазливо Канаме. Искаше да знае каква роля играе той в миналото й, а все още не събираше достатъчно смелост, за да го направи... Както не можеше да събере и в този момент...

Гост

Нощ 2 - след часовете

Сае погледна през рамо Президента и Юки. Усещаше, кога трябва да се оттегли от сцената, а моментът сега беше точно такъв. Когато Юки видя Канаме, Риука почти "чу" как силно заби сърцето на малкия префект. Усмихна се на себе си. Разбираше, че има нещо странно тук, но знаеше, че не трябва да се рови в чуждите неща...
"Ето я и нея..." - Сае напълни с удоволствие дробовете си. О, да, този въздух носеше нежния аромат на рози... Колко познат й беше и колко любим...
Спомни си, че преди да замине за училището, беше набрала много рози и ги бе отнесла у дома. Тогава Мико я погледна и каза: "Колко приличаш на майка си, мило дете. Тя също прегръщаше розите и завираше нос в тях..." Но това бе всичко, което Мико някога каза за роднините й. На всички въпроси оттогава насам, отговорът се повтаряше: "Ще научиш, когато му дойде времето!"...
Сае се натъжи за момент и притвори очи... После пристъпи смело в градината...

оттук отиваме в Градината с Розите

Гост

От Академия Крос - Кухнята

Ден 4 - неделя сутрин

Докато вървеше бавно по коридора, Сае усети и нечие друго присъствие. Не посмя да се огледа, за да не изтърве таблата, която не беше много лека в интерес на истината.
-Добро утро, Риука-сан. - Каза някой и Сае се спря, за да може този някой да я настигне.
-Добро утро, Ичийо-семпай. - Отвърна вежливо тя и се кимна с глава.
Очите на Такума се разшириха, забивайки се в подноса.
-Какво е това...? - Разбира се, че знаеше какво е...
-Закуска, семпай. Благодарност за двама мои приятели. - Сае се усмихна леко и тръгна бавно напред.
-Нима? - Такума се усмихна широко. - Завиждам им.
Сае се разсмя.
-Риука-сан, ако видиш някъде Айдоу Ханабуса, му предай, че Канаме-сама го търси.
-Непременно ще го направя, Ичийо-семпай. - Тя се замисли... - Може ли да ви попитам нещо?
Такума кимна усмихнато.
-Можете ли да ми кажете съде мога да намеря една ученичка от нощната смяна. Има дълга светло лилава коса и черни очи. Висока е горе-долу колкото мен?
-Разбира се. Това е Куран Сунако. Потърси я в стаята й - първата врата от ляво на третия етаж в Нощното общежитие...
-Благодаря, Ичийо-семпай. - И Сае се насочи точно натам...

към "Стаите на учениците - стаята на Сунако

Заглавие: Re: По коридорите Сря Дек 03, 2008 2:16 pm

Ден 4-неделя вечер

Докато Сунако вървеше по коридора на общежитието на нощтната смяна се натъкна на стаята на Айдоу.Вратата беше леко открехкната...

Гост

от Стаята на Сунако

Ден 4 - неделя сутрин

Сае ходеше в нещо като транс... "Айдоу... Това самонадеяно, разлигавено дете..." - тя тръсна глава и риши, че не е това, което изглежда. -"Пък и да е, определено не е моя работа..." - Каза си Сае категорично.
После сви по коридора и се запъти обратно към стаята на Юки. Все пак трябваше да стигне там преди палачинките да са станали като подметка...

Заглавие: Re: По коридорите Чет Дек 11, 2008 8:51 am

Сунако се усмихна и зе ябълката..Те се качиха по стълбите и се запътиха към стаите...

Гост

Бавни и спокойни стъпки озвучиха странно тихия коридор. Една висока жена с катранено черна коса и искрящо сини очи вървеше напред, като след себе си дърпаше голям куфар на малки колелца. Спря се и впери поглед към една от вратите леко намръщено, самото й изражение струеше хлад и сериозност, макар и жената да имаше нещо мило в себе си, в сините си очи.

П.П. Майката на Мисаки се явява... ХD

Гост

- Юкито- сан?- вратата се отвори тихо и очилатият мъж надникна леко, като се усмихна широко и някак детски:- Радвам се да те видя пак. Мина доста време, Минаги.
- Така е.- отвърна спокойно жената, като изражението й не се промени, дори не трепна:- Аз също се радвам, Крос- сан.- едва забележима усмивка успя да се изрисува на лицето й и тя притвори леко очи:- Той... къде е?
- Оу, някъде наоколо.- вдигна рамене директорът, като се огледа замислено в двете посоки на коридора:- Или в стаята си.
- Ясно.- кимна Минаги, като продължи напред, сякаш знаеше къде точно отива или просто вървеше без особена цел. Подмина Крос, като за миг го погледна и пак кимна с глава положително, благодарейки му за нещо по този начин.

Гост

~ Ден 3 - След обяд ~

Мисаки слизаше по стълбите бавно и разконцентрирано, или по- скоро концентриран но само върху вратовръзката си, която все още му се опъваше. Едва не се спъна на последното стъпало, но пак не вдигна поглед от краищата на черния плат. Внезапно се спря и очите му се разшириха, като усети хладнината на дулото до челото си:
- Бум.- прошепна рязко някой и пистолетът изщряка, като накара белокосият да стисне стреснато очи:- Винаги се хващаш.
Момчето потрепери и отвори леко очи, като се взря в чернокосата жена, държаща пистолетът към него:
- Мамо...?- промълви тихо и примига няколко пъти стреснато:- Какво... какво правиш тук?
- Наглеждам те.- отвърна Минаги и прибра оръжието във вътрешния джоб на палтото си:- Хайде, няма ли прегръдка за старата ти майка?
- Стара ли? Говориш глупости.- усмихна се Мисаки, като пристъпи към чернокосата.

Гост

Сае всъщност не знаеше къде е точно стаята на Мисаки, но затова щеше да почувства неговото присъствие в коя да е стая добре... Всеки чистокръвен имаше силно енергийно поле, което си беше специфично негово. Вървеше бавно покрай вратите, несъзнателно притискайки ребрата си с една ръка.
Около една от вратите остатъчното поле на Мисаки се чувстваше по-силно и Сае реши да почука. Направи го, но не получи никакъв отговор. Отвори внимателно вратата и надзърна внимателно в стаята - нямаше никого, но поне вече беше сигурна, че това е стаята на Мисаки, защото неговите дрехи стояха на един от столовете. Тя се дръпна назад и затвори вратата.
Е, все пак щеше да пообиколи, за да го потърси... "Дано да имам добър късмет..." - пожела си тя и тръгна обратно по коридора.

Гост

- Какво наистина правиш тук?- попита пак Мисаки, като пусна майка си, след желаната от нея прегръдка.
- Дойдох да те наглеждам. Не може ли? Ти си си моето момче, все пак...- повдигна рамене Минаги и отстъпи крачка назад:- А и има още нещо.- промълви по- тихо тя и събра ръце зад гърба си.
- Да?
- Ще видя колко добре се справяш с историята.
- Какво?- сепна се момчето и повдигна вежди:- Ще си преподавателка тук?
- Разбира се! Проблем ли е?- смръщи се чернокосата и скръсти недоволно ръце.
- Не, не, никакъв...- засмя се нервно Мисаки и размаха ръце пред себе си. Пред тази жена той беше като малко дете, очакваше всичко от нея, от внезапни прегръдки, до жестоки наказания и забрани, а при положение че сега тя беше тук, в училището и щеше да преподава на Нощният клас... това го плашеше още повече и изобщо не смееше дори да се замисли какви можеха да са последствията от нейния странен нрав.

Гост

Ден 4 - обяд

Движеше се ту бавно, ту се затичваше. Не знаеше къде точно отива, но за пръв път от много дълго време се остави на интуицията да я води. Просто остави Разума си да брои точките по стената, докато Интуицията уверено я поведе към стълбите. Толкова тихичко говореше тя, че Сае бе събрала всичките си сили, за да я чуе... Така, изолирала всички шумове от вън, тя не чуваше разговора току до стълбите пред нея...
Застана на горната площадка на стълбата и погледна надолу, стисвайки перилата здраво. Видя директор Крос с още една жена и една белокоса глава...

Гост

Мисаки застана мирно и се ослуша, сякаш очакваше някой да го назове по име:
- Риука- сан?- възкликна изведнъж, като вдигна глава нагоре към стълбите и се усмихна:- Радвам се да те видя!
Чернокосата жена повдигна леко едната си вежда и погледна към момичето горе заинтересовано:
- А това е...?- запита тихо и погледна към белокосото момче.
- Риука Сае, най- добрата ми приятелка от Академията.- отвърна Мисаки без никакъв замисъл, автоматично.

Гост

Сае се усмихна объркано.
-Добър ден, госпожо... - Кимна тя. - Добър ден, Директор Крос.
Тя се стегна. Сега не беше моментът, в който да се поддава на желанието си да плаче неистово. Притисна жаждата си в ъгъла с такава сила, че тя изчезна... Сае заслиза по стълбите.
-Мисаки... - Тя хвърли поглед към сините очи на жената. - ...Не искам да ви прекъсвам всъщност. - Отново се усмихна и с несъзнателен жест оправи косата си. - Но когато се освободиш, трябва да... ми изясниш нещо по домашното от петък.
Тя излъга с лекота. Не знаеше каква е тази жена и колко трябва да знае... Затова силно се надяваше Мисаки да се досети, че не е за домашното и, че е... спешно.

Гост

- Разбира се.- кимна момчето и се усмихна, като погледна към Минаги и килна глава на една страна:- Мамо, извини ме.
- Върви, върви.- отвърна чернокосата и се усмихна топло, първата й такава усмивка, от както беше дошла:- Ще се видим по- късно, нали?
- Да... и всъщност, Риука- сан, това е Минаги Юкито, моята майка.- отвърна Мисаки и погледна към момичето с някаква надежда в очите, сякаш я умоляваше да го измъкне от предстояща ситуация на задаване на много въпроси от страна на синеоката жена.

Гост

Сае разчете молбата на Мисаки и се усмихна възможно най-чаровно на майка му.
-Много ми е приятно, Мисаги-чан. - Тя леко направи реверанс, което бе за нея като безусловен рефлекс, не мислеше за това. - Да вървим, Мисаки-кун. А по-късно се надявах да ми помогнеш за вечерята...
Тя му даде възможност да се измъкне от майка си, ако желае...
Отново се усмихна и тръгвайки към стаите задържа глава през рамо:
-Довеждане, Крос-сан, Мисаги-чан.

Гост

" Благодаря!"- възкликна на ум и пак се усмихна на майка си:
- До скоро.- кимна и последна Сае нагоре по стълбите.
- Довиждане, довиждане!- махна с ръка директора и се усмихна широко на двамата, като свали вдигната си ръка и прикани Минаги да заповяда в кабинета му. Тя не отвърна нищо, но го последва, като проследи внимателно Минаги и Риука с поглед.
- Колко много ти благодаря, нямаш си и представа!- спря се Мисаки и хвана Сае за раменете, като приведе глава леко.