Под града (Улан-сама)

И понеже това е град, обитаван от хищници и плячка, трябва да има и места, където едните могат да се скрият от другите.

Има три начина да се стигне "долу"-
през главния щаб на Ловците;
през повечето вампирски имения;
третият е през малката къщичка на местната...хм... Магьосница (не се сещам по-подходяща дума за момента, но ако някой се сеща - да каже, ще я поправя) - Улан-сама.
Това е жена, от която всички имат респект и искат услуги от нея. И макар и двете страни да я искат за съюзник, тя отказва да подкрепи когото и да е в тази "побъркана война"... И вампирите, и хората предпочитат тя да е на ничия страна пред това да бъде "на другата страна".

Повечето хора чуват едно и също за нея от най-старите си роднини: "Когато бях малък, тя вече беше стара..."

Ето (по подобен начин я виждам аз, не точно, но това като че ли най-се доближава...):


Престои редакция под ваше ръководство. Върти ми се идея из главата, но не можах да я оформя добре, за съжаление... И когато уловя сентенцията (или някой от вас), Юки ще изтрия допълнителното и ще се ползва по предназначение....

от "Града..."

Ден 3 - след обяд

Сае извади бележката на Мико и я сложи в джоба си. След малко се спря пред малка и доста порутена на пръв поглед къща. Пое дъх и почука отчетливо три пъти. След миг отвътре се чуха глухи провлачени стъпки. Вратата се отвори и те видяха една най-обикновена жена на средна възраст.
-Какво ще желаете? - Попита тя с мил тон.
-Бихме желали да посетим Улан-сама. - Каза Сае.
-Уви... - Жената се усмихна разбиращо. - Боя се, че това не е толкова лесно. Имате ли уговорка?
-Може да се каже.
-Влезте и ме последвайте. - Каза тя след кратък размисъл.
Поведе ги по един слабо осветен коридор, а след това по дълго стълбище, слизащо надолу. Стълбите свършиха в голямо помещение без прозорци, но което все пак бе доста светло. Имаше ниска маса и два ниски дивана. Жената ги помоли да седнат и изчезна на някъде.

Юки вървеше плахо и оглеждаше внимателно всичко покрай което минаваха. Щом седнаха на дивана тя погледна Сае която й изглеждаше спокойна, за разлика от нея.

Юки погледна Улан-сама и кимна с глава.
- Аз ще я придържам - каза тя уверено. Момичето поддържаше Сае и с помоща на Улан-сама я качи на коня. Юки седна зад нея и хвана юздите.
- Довиждане Улан-сама беше ми приятно да се запознаем - каза й момичето приветливо. Юки кимна на Мисаки и двамата дръпнаха по-здраво юздите на конете, след което потеглиха. Пътят не беше дълъг, но уморителен. Притисната от съня Юки придържаше Сае и щом стигнаха я взе на ръце и остави в своята стая. На Мисаки остана да прибере конете на сигурно място, а колкото до грижите - Юки поемаше цялата отговорност.


П.П продължаваме в "Стаята на Юки" ;]]

Милата усмивка подари на Сае моментно спокойствие... Тя се отпусна и за миг забрави всичките си тревоги...
Тогава Улан-сама заговори:
-Хиоу Мисаки... Според мен подозираш какво точно правя. - Тя кривна спокойно глава за момент. - Ти самият вече си разбрал, че това е един добър начин за получаване на информация, но ще мине много време преди да го овладееш до степен, за да ти върши работа. - И така конкретни въпроси? Все с някаква цел сте дошли, нали?
-Как можем да намерим сестрата на Куран Сунако? - Попита Сае.
-Отговорът на този въпрос е "трудно". - Тя се усмихна. - Може би ще искаш да промениш въпроса си?
-Да... - Сае се замисли. - Кои са стъпките, които трябва да предприемем, за да стигнем до сестрата на Куран Сунако?
Улан-сама се усмихна с някакъв дълбок елемент на задоволство...

(Улан-сама е ничий персонаж... Така, че - моля... Чувствай се свободен да играеш с нея )