Розите...

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Тук бяха розите, които заемаха по-голямата част от градината.

Гост

В полунощ Мария дойде тук и се замисли над нещо.

Гост

Нощ 2 - след часовете

Сае се огледа, наслаждавайки се на тези прекрасни цветя, огряни нежно от бледите и меки лунни лъчи. Точно тогава очите й се спряха на силует. Когато се приближи позна момичето, което бе в класната стая преди останалите в първия й учебен ден.
Зачуди се дали да я заговори - не изглеждаше да иска някой да я притеснява.
Все пак Сае пристъпи внимателно към момичето...

Гост

-Здравей ти си Рюука САе от нощната смяна нали. Аз съм Куренай Мария.

Гост

-Здравей...
(Тук, трябва да ти кажа, че по принцип Шизука е ухапала Сае, за да я превърне във вампир).
Студени тръпки полазиха по гърба на Сае и тя несъзнателно направи крачка назад.

Гост

Мария я погледна и каза.

-Разбирам.

Гост

-Аз - не. Нищо не разбирам. Чувствам, че знам толкова много, а паметта ми отказва да даде нужната ми информация... Коя си ти Куренай Мария? И знаеш ли нещо за мен?
Страните на Сае бяха пламнали едновременно от възмущение и яд. Малко й оставаше до кризите. Година, може би малко повече, ако не откриеше начин да се поддържа жива. Просто нямаше какво да губи...

Гост

-Всъщност аз съм Шизука Хио. Това отговаря ли ти на въпроса а и ако не пиеш от кръвта на един чисткръвен вампир ще се превърнеш в клас Е

Гост

Нощ 2 - след часовете

Сае се вцепени... Изпъна се като струна сякаш някой я бе ударил по гърба...
С едно изречение това момиченце успя да осмисли, обезсмисли и възстанови живота й. Тази жена, тези виолетови очи... Зъбите, впити във тялото й, докато стискаше ръката на майка си и плачеше... Беше страшно - толкова време всичко беше заровено дълбоко в паметта й, а сега я обливаше, караше я да трепери от страх, ужас, яд, паника и гняв. Искаше да се хвърли напред и да удуши това... същество, а не можеше.
Сае отстъпи назад, докато гледаше Мария. Още една крачка... и още една... Докато гърбът й не опра в нещо. Стресната, тя се завъртя рязко, за да види едно размазано лице, което като че ли й се усмихна. Сае не разбра кой е човекът срещу нея. Единственото нещо, изпълнило съзнанието й и всичките й мисли в този момент бе де се махне от тук.
Учителят Ягари, стисна ръката й, дръпна я и я завъртя към вратата като парцалена кукла... - Иди си в стаята, Сае-сан. - На нея изобщо не й хрумна да протестира. Напротив - беше благодарна. Затова изпълни нареждането незабавно.
Когато стигна обаче до арката в края на градината, се прикри и погладна назад. Ягари стоеше и говореше нещо, а Шизука го гледаше с умерена доза внимание.
Сае въздъхна и се отправи към стаята си... Крайно време бе да спре да предизвиква гравитацията, защото кракът започваше да я боли...

Гост

По едно време Мария стана и започна да се разхожда.

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

Зеро доиде седна на един парапед голям и се зъгледа в розите.

Гост

Мария мина точно под клона и сякаш нея интересуваше нищо. МОмичето крачеше ли крачеше и оглеждаше розите с различни цветове.

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

А Зеро сякаш не виждаше Шизука и продължаваше да си стои.

Гост

ПО едно време Мария си намери хубаво местенце, седна откъсна една роза и я помириса после въздухна.

Гост

~ Нощ 2 - след часовете ~

Мисаки се промъкна към Сае, това че беше видял въпросната Шизука като привидение в образа на другото момиче, изобщо не му се нравеше, дори го тревожеше повече от нормалното. Спомни си, че подобни чувства изпитваше всеки път, когато осиновителите му тръгваха на... лов. Боеше се, нищо че и той беше един от тях, един от онези същества, които някои хора преследваха почти постоянно. Тръсна глава и се откъсна от тези спомени, като хвана Риука за ръка и я дръпна леко на страни, зад една от колоните...

Гост

Нощ 2 - доста след часовете

Сае се оказа лице в лице с някого, когото познаваше, но в същото време не можа да си спомни точно кой беше. Тези очи - същите като на онази жена... Пое въздух, за да изкрещи. Но не го направи. Отблясъка в тези очи не беше същият... Нямаше я лудостта, нямаше насмешка, нямаше я онази наслада към жестокостта. Това не беше тя!
Тогава момичето се вкопчи в рамото на човека срещу нея и чак тогава се сети кой е той.
-Мисаки-сама... - за пръв път, откакто я дръпна настрани, Сае го гледаше с наченки на разум. Тя започна да съшива парчета близки и по-отдалечени спомени докато получи смислена картина. - Гомен насай... - Промълви и внимателно пусна рамото му.
Сае наведе глава:
-Вече знам какво ми се е случило в миналото. Знам и кой е виновникът за това. - Каза един малко по-различен глас, идващ от нейното гърло. Всъщност това си беше нейният глас... Истинският й глас. - Не мога да й направя нищо... Не и сега, още не. - Сае вдигна поглед... В очите й гореше един нов огън - на чистата омраза...

Гост

- Риука- сан...- промълви Мисаки смутено и се вгледа в очите й някак тъжно. Чувстваше вина, макар и да не беше негова, той я усещаше, самата му кръв носеше вината:- Няма нищо. Всичко ще е наред... Тази жена няма да те доближи, никога повече.- смръщи се леко, опитвайки се да прикрие тревогите си, но не успя изцяло:- Аз съжалявам.

Гост

Нощ 2 - доста след часовете

Това й подейства като чаша студена вода Сае и тя като че ли най-сетне напълно дойде на себе си.
-Съжаляваш? - без да усети как и тя се натъжи. - Защо? Нищо лошо не си ми направил.
Сае потърси опора на стената и наруши тишината:
-Помня, че при първата ни среща ме попита дали познавам някой от роднините ти... - тя се засмя леко. - Е, отговорът вече е ясен. Името й е Хиоу Шизука. Тя унищожи всички, които обичах тогава... Моето семейство...
При тези си думи, Сае осезаемо усети вината, която Мисаки чувстваше в този момент: "Но защо се чувстваш отговорен за това?" - помисли си тя докато наблюдаваше потъмнелите му очи. Поклати леко глава и си спомни всички деца, които обучаваше последната година. Толкова жизнерадостни и мили, толкова ... чисти и непокварени. Спомни си радостта в очите им и как търсеха от нея подкрепа и одобрение. Когато някое от тях беше тъжно по някакво причина, тя го прегръщаше и му казваше, че всичко е наред. На пръв поглед нищо... Но това беше всичко, от което се нуждае един човек, за да се почувства добре...
Сае понечи да прегърне Мисаки и да му каже, че всичко е наред... Но докато вдигаше ръце една мисъл я покоси: "Та той не е дете... Той е чистокръвен вампир, за бога... Освен това..." - Тя леко потрепери. - "Нямам представа какво би помислил за това или как би реагирал..."
-Мисаки-сама... Как се озовахте тук, в градината? - попита мило Сае.

Гост

Белокосият трепна и я погледна леко изненадано, но отговори почти веднага:
- Стаята ми има цялостен изглед към градината. Видях те, а и онова момиче, но в нея имаше нещо различно.- присви леко вежди и въздъхна:- Видях го като привидение, като халюцинация в лицето на другата, видях Шизука Хиоу и осъзнах, че наистина съм... пълно нейно копие. Колкото и да го отричах, и все още да искам да го отричам, мисля че вече не мога.- поклати глава и притвори малко очи, като се вгледа в земята.

Гост

Нощ 2 - доста след часовете

Сае се усмихна и хвана ръката му.
-Да, външно вие сте нейно копие... Но аз... Аз не съм видяла, нито усетила нищо зло у вас... у теб. - Тя кривна глава леко настрани. - Ако ще ти олекне искам да знаеш, че аз ще те съдя по това което правиш и няма да ти приписвам греховете на роднините.
Сае приближи и другата си ръка към първата.
-Никой не си избира родителите и рода! - Тя пусна ръката му. - Поне не и родните...

Гост

-ая ая.
Каза Мария като стана и с букет в ръка си тръгна а след нея се носеше странатата миризма на кръв същевременно и уханието на розите.

П.П;Добре е не съм философ като вас.

Гост

~ Нощ 2 - много след часовете ~

Мисаки вдигна леко брадичка нагоре, но без да откъсва очи от Сае. Беше изненадан от думите й, мислеше, че това което някой негов роднина е сторил преди, се пренася и върху него, като дълг, като грях:
- Благодаря ти.- усмихна се и приведе глава, като притвори виолетовите си очи и няколко тънки бели кичурчета паднаха пред лицето му:- Благодаря, че поне ти не ме приемаш като такъв, какъвто всички смятат че съм или трябва да съм.

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

Зеро си тръгна.

Гост

-Знаеш ли... Сега я мразя... Толкова много я мразя... Но затова, което ми е сторила, а не за това, което е. - Сае снижи глас. - Нали това е същността на вампирите? Нали точно това са те - хищници? А хората са тяхната плячка... И точно като плячка моето семейство се озова между ноктите на хищника, нейните нокти...
Тя знаеше, че това, което говори е вярно. Чувстваше го, но това не й пречеше да мрази Шизука. За момент й мина през ум, че хората са хищници за кокошките на село... Но те не спират да снасят яйца, когато бабата заколи някоя от тях... Засмя се на това сравнение : "Но си е така... За вампирите хората са кокошки".
-Мисля, че ще бъде много хубаво, ако някой ден й простя... - Тя замълча за малко. - Въпреки че едва ли ще мога.
Сае се озърна, знаеше, че и Мисаки го усеща.
-Трябва да се махна. - Каза тя припряно. - Тук замириса твърде много на кръв...

Гост

Момчето кимна положително и присви леко вежди, като се огледа, сякаш очаквайки някой да се появи от някъде и да ги стресне, но просто му беше като навик от преди:
- Да вървим.- кимна пак, но май повече на себе си. Множество мисли в момента върлуваха в главата му, за първи път срещаше своя истинска роднина, макар и не лице в лице, но вече беше напълно сигурен, че това е тя и че може би постоянно ще се срещат. Е, май щеше да прави опити да го избегне, колкото и да настояваха осиновителите му, че трябва да е сред себеподобни, той толкова повече отказваше да е в близост до други чистокръвни, някак си не беше свикнал, чувстваше себе си като обикновен... човек. И само се надяваше някой да не разбере за това негово усещане, тогава щеше да си има сериозни проблеми и с Асоциацията и със Съветът.