Голямата тераса

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Това е терасата от където обикновено перфектите наблюдаваха вечер за натрапници от дневната смяна...:]

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Щом се стъмни Юки отиде на голямата тераса за да се убеди че няма ученици от дневната смяна навън.
- Къде ли се мотае Зеро пак - измърмори си тя под носа. ;]]

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

-Ами просто отазаде ти
Каза Зеро и тръгна на долу.

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

- Зеро изплаши ме. Хмм на къде тръгваш пак не трябва ли да пазим - продължи да мърмори Юки. :]]

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

-Хм незнам но ако искаш ела с мен.

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

- Добре не ми се стои отново сама - каза Юки и двамата тръгнаха на някъде. :]

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

-ммМ размислих.
И зеро отиде да спи.

Гост

Терасата. Почти целият двор се виждаше от там и май това щеше да стане любимото му местенце. Мисаки се приближи към края и се подпря с ръце на каменния парапет, като се загледа надолу с неприкрит интерес, сякаш всеки момент щеше да провери от колко добре може да се приземява на крака, скачайки от такава височина. Лек ветрец потдухна, като разлюля леко бретона на бялата му коса, момчето хвана кичура с ръка и го подръпна раздразнено:
- Стига бе...- промърмори тихо и присви очи недоволно, като пак се опря на студения камък, но този път се приведе и опря брадичката си замислено. Скоро щеше да се наложи да се прибира в стаята си, а изобщо не му се искаше, предпочиташе да е навън денем, просто навик, но не можеше да обвинява хората, те го бяха отгледали и научили, беше прихванал повечето техни традиции... Въздъхна дълбоко и се загледа напред, където слънчевите лъчи вече озаряваха водата от басейните из двора. Май щеше да размисли и да пообиколи Академията, независимо че беше ден и не му беше позволено.

Гост

Харак беше решила, че господарката й няма нужда от нея за момента. Сае се бе затворила в салона и я бе оставила в стаята. Така че, като всяка котка и тя бе любопитна да обиколи територията си. Защото това, всичко това, докъдето й стигаше котешкия поглед, беше нейно. Нямаше с кого да дели...
Тя се промъкна през леко открехнатия прозорец и се хвърли към близкото дърво. Помагайки си с нокти, слезе на земята и се запромъква напред. Хареса й езерото - там имаше рибки, с които можеше да се забавлява.
Тогава надуши Юки. Познаваше миризмата на Юки, господарката й нямаше нищо против това момиче, затова Харак също нямаше нищо против нея. Зеро беше друга работа. Той миришеше на нещо друго... На онези, които неведнъж бяха нападали Сае през последния месец... Именно Зеро бе причината Харак да смени посоката на движение и да ги заобиколи отдалеч.
Тръгна по дирята на Юки и стигна до огромна каменна тераса. Пристъпи предпазливо и подуши въздуха. Имаше някого, разбира се... Но дори и като котка, Харак имаше достатъчно ум и достатъчно вярваше на 6-тото си чувство, за да избяга по най-бързия възможен начин от чистокръвен вампир...

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Юки присъпваше бавно и тихо. Тя се подпря на парапета и загледа гората.
- Хмм... толкова съм изморена, но ще успея и сама да се справя. Няма ученици от Дневната смяна не би ли трябвало да се прибера. Не ще остана за да съм сигурна, че всичко е наред. - говореше си Юки тихо и едва държеше очите си отворени.

Гост

от стаята на Кайн

Айдоу вървеше бавничко, като усещаше Рука зад себе си. "Знае." - каза си той - "Или се е досетила, или е чула. Не знам как, но знае!". Той се усмихна. Продължи да ходи докато стигна големия каменен парапет. Седна и чак тогава погледна към Рука.

Гост

Рука погледна Айдоу и му каза : - Хайде , кажи ми всичко.

Гост

-Ти вече знаеш всичко, Рука... Познавам те, нямаше иначе да се съгласиш да говорим. - Той се усмихна. - Но все пак ще потвърдя - да, вярно е. Още от дете... Кайн още оттогава чувства същото...

Гост

-Чувства какво .. ? - Рука знаеше че Айдоу не завърши изречението,защото тя знаеше какъв е завършека, но тя искаше да го чуе. - .. кажи го , искам да го чуя ... - Рука се усмихна.

Гост

Айдоу се усмихна:
-Жена... Сега разбираш защо ти казах, че не виждаш по-далеч от носа си, нали.
Той се оттласна от парапета и сложи ръка на рамото й:
-Да, Кайн те обича... - И Айдоу мина покрай нея, насочвайки се към вратата.

Гост

Рука се усмихна .
- Вярно, че преди не виждах по-далече от носа си, но мисля че .. - Рука не завърши изречението си , а излезе преди Айдоу да успее дори да стигне до вратата.

Гост

-Хей, Рука. - Викна той, затичвайки се след нея. - Какво ще правиш с него?

Гост

-Не се притеснявай ! - извика Рука затваряйки вече вратата.

Гост

Неделя около обяд

-Няма. - Каза тихо и се усмихна той. - Вече няма да се притеснявам за Кайн...
Айдоу прибра ръце в джобовете си и реши да се преоблече за вечерята... Но преди товя щеше да поспи... А може би дори щеше да помисли как да изненада... своето момиче... Той се усмихна широко, широко, въздъхна и тръгна към стаята си.

Гост

~ Ден 4 - привечер ~

Мисаки се беше придвижил към терасата по възможно най- бързия начин. Просто изпита нужда да отиде там веднага след като излезе от стаята на Риука, а пък и от това място можеше да наблюдава почти целия двор, което му харесваше изключително много. белокосият се подпря на парапета ,като опря и брадичката си на студената каменна повърхност и се загледа надолу замислено.
- Пак ли си сам?- запита женски глас тихо зад него, но той така и не се обърна, знаеше кой е и знаеше какво го очаква:
- Здравей, мамо.- отвърна спокойно и леко въздъхна:- Тук е приятно.
- Така е.- потвърди жената ,като се приближи до него и проследи погледа му надолу, а именно към една част от градината:- Нещо тревожи ли те?
- Не, нищо... или поне не е чак толкова сериозно.
- Какво е?
- Безопасността на... някои...
- А именно...?
- Не е от значение.
- Разбирам.- отвърна и кимна леко с глава, като няколко черни кичура паднаха напред по раменете й:- Как се чувстваш тук?
Мисаки помълча известно време, като очите му обходиха почти цялата градина и най- сетне се изправи, като насочи розовите си очи към Минаги:
- Всъщност много добре, благодаря.- отвърна с усмивка на лице и прибра ръце в джобовете на панталона си спокойно.
- А отношенията ти с другите чистокръвни?- продължи с въпросите жената, като вдигна поглед към него и се взря в очите му изпитателно.
- Няма проблеми. Разбираме се добре, за сега, а се надявам и за в бъдеще. А Карин и татко, те как са?
- Карин е при семейство Грейс, в Щатите, пратихме я там преди няколко дни, за да е на сигурно. Аз дойдох тук, за да преподавам, а баща ти хукна по дирите на група вампири от Ниво С.
- Защо не отиде с него? Може да е опасно...
- Той е добре, както винаги.- отсече Минаги и скръсти ръце, като наклони и глава на една страна:- Достатъчно е хапан, че да се интересува вече.
- А не е ли това най- лошото?
- Без значение е. Той си е много добре, в противен случай може да се побърка от скука. Такъв си е, още от хлапе.- засмя се тихо и поклати глава, като пак се загледа към градината. Настана кратко мълчание, през което Мисаки се опитваше да открие някакво скрито послание във всяка нейна дума, но всичко изречено беше съвсем нормално и напълно обикновено, нямаше начин да иска да му каже нещо... тайно или да прави опити да скрие нещо от него. Но така или иначе, той никога не успяваше да разкрие дали крие нещо или не, винаги се държеше по един и същи начин, изражението й, погледа й, изказванията й. Само по поведението й можеше да улови някакъв замисъл за план, но беше рано още да гадае:- Ще вървя да видя как стоят нещата с учебните планове. Ще се видим скоро, малки ми Мисаки- кун.- обади се тя ,като наруши тишината, отдръпна се рязко от парапета и се насочи към вратата, без да поглежда към белокосият.

Гост

Аяно бе тук.Облегна се на стената до себе си~ "загледа се в звездите" .. .
Въздъхна..

Гост

Кайн бутна вратата към терасата и пристъпи навън. Пое дълбоко въздух и за миг затвори очи, а после се огледа... Усети, че има още някой...
-Добър вечер, Тиски-сама.

Гост

Обърна се към новодошлия
-Добра да е.-каза-Извинявам се ^^" но аз не знам името Ви

Гост

Кайн каза:
-Казвам се Акатсуки, Акатсуки Кайн.
Кайн се чудеше как да се усамоти и следователно как да разкара всички от любимото си място, така че да може да се опъне на перваза и да се наслаждава на слънчевите лъчи. Но следващите думи на нежелания му събеседник го заинтригуваха.

Гост

-Приятно ми е.-каза и се обърна отново с гръб към него. Една падаща звезда озари небосклона и лумна в пламъци, докато целуваше за последен път света, преди кротко да изгасне.-Красиво...-каза и леко се усмихна.) Ледените игли на нощния вятър отново заудряха по тялото й и тя отново потрепера.
-Ако искате, ще ви оставя сам?-обърна се към момчето и го погледна въпросително