Аяме кимна с глава на Юки като знак за съгласие. Тя постави ръка на бравата и въздъхна преди да отвори. Момичета направи една-две крачки и се огледа. Стаята беше хубава, светла, с изглед към градината. Това напълно устройваше Аяме. Тя постави куфара си на леглото и започна да подрежда багажа си. Щом приключи усъзна че е взела прекалено много ненужни неща. Момичето легна на леглото и се загледа в тавана. В ръце държеше парцалената си кукла на име Боу. Това беше единственият й спомен от семейството й. Несъзнателно по бузата й се търкулна сълза. Аяме беше много лесно ранима, тя трудно сдържаше емоциите си. Веднага я избърса с ръка и след извесно време задряма...