През нощта

П.П това трябва да е Зеро нали той играе "убиеца"

Който иска да е.
Важното е, че аз съм оставила достатъчно свободен "край", така че да може да се продължи от всеки, който има идея как

П.П и ест това ще съм аз понеже съм online

Юки беше насочила пистолет към Сае понеже не знаеше коя е тя и от къде е.
- Коя си ти и какво правиш в Академия Крос - попита я Юки с сериозен глас.

За миг през главата на Сае премина смътен страх и смътно желание за защита. Но веднага след това си помисли : "Ако искаше да ме убие, щеше да го направи докато съм с гръб." Погледна в очите на Юки и там също видя и страх и твърдост, нехарактерна за "просто момиче".
-Аз съм Сае... Риука Сае. Уча тук.
Юки понечи да възрази, но Сае се усмихна уморено:
-От днес.

Юки се отдръпна и свали пистолета.
- Съжелявам, съжелявам....съжелявам толкова много - повтаряше тя.
- От нощната смяна ли си, а защо не си се запознала с учениците, от къде идваш - Юки не спираше да задава въпроси и дори не се усещаше.

-Юки, предполагам. - Сае стана бавно. - Спомням си, че Директор Крос спомена за теб и още едно момче, но не си спомням името, а и няма значение за момента.
Сае погледна езерото още веднъж - водата бе толкова чиста и толкова примамваща, че й се прииска да скочи. После се сети, че не е сама и пое дълбоко дъх, отказвайки се мислено от тази идея. Натисна нарастващата сънливост в ъгъла на съзнанието си и усмихнато се обърна към Юки.
-Е, надявам се, ще мога да се разхождам тук?

- Разбира се, съжелявам за недоразомението преди малко. Ако имаш нужда от нещо или ако искаш да те разведа из академията само ми кажи - перфектите винаги са насреща. Сега виждам че си много изморена, значи ще оставим това за утре. Ее стига съм нахалствала до утре Сае и... добре дошла все пак - каза и приветливо Юки и й махна за чао.

-"Странно място." - Помисли си Сае докато гледаше разсеяно след отдалечаващата се Юки. - "Странни хора. Вероятно и вампирите са странни. Но сигурно си заслужава да се лиша от кръв, за да живея по-спокойно... А може би не?"
Сае се огледа и тръгна към общежитията на нощната смяна. Беше жадна и действетелно бе по-здравословно за положението й тук, да се скрие в стаята си, отколкото да търси нещо за ... утоляване на жаждата. Не можеше да се провини още първата вечер. Изобщо не искаше да влиза като трън в ничия пета. Искаше само спокойствие... И да спи.

към "Стаята на Сае"

От "Стаите на учениците - Стаята на Юки"

Нощ 3

И без това тлеещите в червено очи на Сае сега съвсем пламнаха. Стоеше, впила поглед във врата на момичето... "Там има рана... има рана от чужди зъби. Тя вече храни някого с кръвта си, не мога да й го причиня... Не мога да го причиня на себе си!" - мислеше трескаво Сае. Дръпна се рязко, отскубна се и вдигна предупредително ръце към Юки.
-Трябваще да ме вържеш... Защо не го направи? - Сае вървеше назад, показвайки на момичето да не я следва. - Не ме карай да пия от кръвта ти, Юки... Не от нея имам нужда... Не от нея... - Тя стъпи във водата с единия си крак. - Донеси въже, Юки. Когато изляза оттук ще съм достатъчно замръзнала, за да съм безопасна... Върви сега и не ме спирай!
Докато Сае падаше назад впи поглед в очите на Юки:
-Позволи ми да постъпя правилно!
После се чу плясък... Ледената водя обгърна Сае и тя потрепери. Очите й потъмняха и почти възвърнаха нормалния си цвят. "Няма да плувам..." - каза си тя - "Няма да рискувам да се сгрея."