Салонът...

Гост

Тук е салонът за тренировки.
Има си станка и шведска стена и доста редуцирано количество мебели... И касетофон (да речем, че дисковете още не съществуват Wink

)
Намира се на първия етаж в Лунното общежитие надолу по едно тъмно, тъмно коридорче Very Happy

Гост

Нощ 4 - около 3 часа...

Сае пристъпи тихо и затвори вратата след себе си. Сбръчка нос, защото имаше някаква неприятна миризма, която дори не можа да определи. Така че отиде до прозореца и го отвори. После се приближи до касетофона и пусна музика. Точно в този момент не й се правеше друго освен цялата програма от упражнения на станката... С ляв и десен крак... Странно, по принцип пропускаше класическия балет, но... "Какво пък... И без това бягам от него още от училище." - Тя се усмихна и застана срещу огледалото, хвана се с две ръце за станката, прибра лактите си до тялото, внимателно събра плешките си една към друга и ги натисна надол...
-"Изтеглете се нагоре, нагоре. Все едно някой много упарито ви дърпа за косите." - Това бяха думите на Ноуи-чан, преподавателката й по тази дисциплина... Колко я ненавиждаше тогава Сае за това, че изискваше толкова много. Но сега й бе благодарна... искрено.
-"Приберете си коремчетата! Никой не обича балерини, които приличат на дядо Коледа." - Сае се усмихна и го направи. После, спомняйки си всичките правила, изнесе бавно десния си крак по земята встрани...

Гост

След краткия и малко безсмислен разговор с Минаги и след часовете, прекарани на терасата в изследване на двора от високо, Мисаки реши че е време да се върне в стаята си, поне за малка почивка или нещо подобно. Само, че въпросът беше дали изобщо ще успее да стигне до спалните помещения, особено след като дочу и музиката още по коридора. Това разпали любопитството му, от както беше тук не беше чувал музика, така че се замисли кой ли я бе пуснал и защо точно сега? Приближи се бавно до вратата и протегна леко плахо ръка:
" А ако е... не, няма начин.."- поклати глава и пое дъх, като открехна малко вратата и надникна вътре с неприкрито любопитство и интерес:
- Риука- сан...- прошепна съвсем тихо и изненадано, като видя кой всъщност беше пуснал музиката и защо.

Гост

Сае се издигна на пръсти и пак слезе ня цяло стъпало. Наведе се бавно встрани, следейки ръката си с поглед...
Тогава прозорецът се хлопна и тя се стресна. Изправи се и веднага отиде да провери дали няма някакви щети. Чак после потърси причината... А именно тово беше течението при отварянето на вратата...
-Мисаки-кун! - Вдигна вежди тя и сложи ръце на кръста си.

Гост

- Здравей...- засмя се нервно и влезе бавно, като събра ръце зад гърба си и погледна Сае виновно:- Съжалявам, че те прекъснах... просто ми беше интересно и... Да, съжалявам, наистина.

Гост

Сае се усмихна мило:
-Няма нищо... Просто не очаквах, че изобщо някой би дошъл тук... - Тя кривна леко глава. - Това място е като прокълнато за всички, които не танцуват. А това са всички останали... Освен мен.
Сае реши да продължи, като така се надяваше да покаже на Мисаки, че не я притеснява и дори може би момчето щеше да се отпусне, ако му обръща малко внимание... Тя се приближи до станката и продължи с 5-тото упражнение от програмата. Хвана се с лявата ръка, докато десният й крак и съответната ръка бяха свободни... Работеше с тях...
-Мисаки, ако желаеш седни и остани... - Каза тя и го погледна. - Има и други касети с музика ето там... В ъгъла. Ако това не ти понася... Класическата музика не влияе добре на много от момчетата, които познавам...

Гост

- Не ми пречи.- усмихна се и се придвижи тихо към ъгъла, където имаше и стол:- В предишното училище преподавателката ни по музика беше малко луда, но пък беше и нормално, за петдесет годишна жена.- засмя се наум, като седна кротко и подпря лакти в коленете си:- Караше ни да учим да свирим симфониите на тревички райграс.

Гост

Сае се засмя лъчезарно. Когато беше в залата винаги се смееше лъчезарно...
Веднъж, когато танцът стана без грешка, треньорката й бе казала, че е като слънце, щом се усмихне... И наистина беше.
-Това сигурно звучи уникално... - Тя се издигна на пръсти в пета позиция и се завъртя така, че да е свободна лявата й страна. - Първата ми учителка по класически балет ни караше на държим кончета между палеца и средния пръст на ръката... И чаши с вода на главата... Досещай се, че бях винаги мокра... - Сае продължаваше да се смее. - Ще ти намеря райграс. Искам да чуя как звучи подобно нещо...

Гост

Мисаки също се засмя, представяйки си гледката с чашата и притвори мило очи:
- Не ти и трябва да ми намираш райграс. Мога само да кажа, че звучи наистина странно, както нищо друго познато...- поклати глава, като продължаваше да се смее тихо и покри лицето си с длан.

Гост

Сае продължи да изпълнява движенията едно след друго, като остави Мисаки да си се смее на спокойствие.
Но когато стигна до 8-мото упражнение, реши, че й стига толкова и се приближи към касетофона. Спря го,
извади касетата и отиде да вземе друга, която пусна... Тук беше музиката от последното й състезание заедно със Сарима...
Тя хвърли поглед на Мисаки. Искаше да сподели това много любимо за нея усещане точно с това момче, както той й бе споделил една малка своя тайна... Дори искаше да го поведе със себе си, за да може по-пълно да усети какво значи "да се слееш с музиката"... Така щеше да узнае за нея много повече, отколкото, ако му кажеше каквото й да е. Дори може би прекалено много...
Може би действително щеше да го направи следващия път, но само, ако той го пожелаеше...
"Или защо не сега...?" - Засмя се тя и пристъпи към него, потягайки ръка.
-Спомням си, че подхвърли нещо за танци през часовете в петък. - Каза тя с усмивка. - Позволи ми...Няма да те тормозя много... - Засмя се пак още по-мило.

Гост

Мисаки примига изненадано, като до преди малко наблюдаваше упражненията, движенията й внимателно и пазейки тишина за да не я притеснява. Сега Сае стоеше пред него с протегнати ръце и се усмихваше, а той примигваше стреснато и някак неразбиращо:
- Какво...?- тръсна леко глава и също се усмихна, схванал думите й, чак сега:- Ами... не знам... до сега не съм... танцувал.

Гост

-Е, не става от веднъж... - Засмя се тя и се наведе, са да хване ръката му. Дръпна го към себе си, за да го накара да стане. - Но от 4 години не съм танцувала сама. И сега няма да мога...
Сае кривна глава, като си мислеше как точно да му каже...
-Дори само това, че стоиш там... - Тя посочи с глава средата на заличката. - ...Достатъчно е.

Гост

- Е, добре.- съгласи се, изненадващо и за него самия, много лесно и се усмихна:- Ще помогна с каквото мога, надявам се да не правя проблем.

Гост

-Проблем ли?
Тя го дръпна към себе си и натисна копчето на касетофона. Имаше 30 секунди докато започне музиката. Нагласи ръцете му - едната на кръста й, а другата - изпъната до тялото му.
-Защо мислиш, че ще направиш проблем?
Сае застана по навик плътно до него, както заставаше до Сарима, хвана лявото му рамо с лявата си ръка и преди да се наведе назад погледна в очите му:
-Помагаш ми много повече, отколкото си мислиш, Мисаки... - Каза съвсим тихо и съвсем сериозно тя... След това наведе раменете и главата си назад... Музиката започна...

Гост

" Надявам се, че наистина е така."- отвърна в мислите си той и пое дъх, като се заслуша в музиката. За момент очите му се спряха на врата й, миг преди касетофонът да засвири, но бързо отклони поглед. Във въздържането се справяше много по- добре от колкото с други неща. Но и нямаше друг избор, минали обещания и събития, просто му се налагаше да се държи другояче.

Гост

Сае се остави напълно на музиката. Изключи мислите си. Забрави къде е... Тялото й диктуваше всяко едно движение... Мисаки, разбира се не беше Сарима, който бе тренирал 10 години и от своя страна водеше нея... Сега трябваше тя да води. Когато се озова зад гърба на момчето, тя леко завъртя главата му към нея и прошепна:
-Отпусни се и ме следвай...
И тя затвори очи, за да може Мисаки да се отпусне, да е сигурен, че само той е свидетел на действията си... Неусетно и танцът свърши...
Сае чак тогава отвори очи и погледна Мисаки въпросително...

Гост

- Това беше...- замълча, като се вгледа в сините очи на Сае и широка усмивка се изписа на лицето му:- Беше страхотно! Изумителна си. За първи път виждам... по- точно присъствам и участвам в нещо такова. Изумително, наистина!- възкликна, като ръцете му трепнаха за момент, поиска да я прегърне силно, но отново се спря, не знаеше как би реагирала тя на тази внезапна негова прищявка.

Гост

Широко усмивка се разля по лицето й. Значи бе го направила. "Успях да му подаря, това, което исках" - Каза си тя.
Въздъхна и седна на пода:
-Много се радвам, че ти хареса. Наистина. - Тя вдигна очи нагоре и потупа с ръка пода, като му предлагаше да седне, ако желае. - Това е Нещото, което ме крепеше през всичките години. - Тя се усмихна. - Сега вече знаеш какво представлявам и знаеш с какво се забъркваш, имайки ме за... другарче...
Не бе убедена, че думата "приятел" е много правилна. Все пак се пазнаваха от съвсем скоро... Не беше сигурна и за думата, която употреби, но... В крайна сметка в какмо изобщо можеше да е сигурна?

Гост

- Сега те разбирам, наистина много добре.- седна на пода до нея, като пренебрегна възможностите някой друг от Нощната смяна да ги види и да остане широко изненадан от държанието им:- Радвам се, че имам такова... другарче, независимо в какво се забърсвам, се радвам.

Гост

-Беше важно за мен да станеш част от това поне веднъж. – Каза тя и опъна бавно краката си с крива физиономия, защото коленете я боляха доста. – Дори да не се беше случило така, че днес да се озовеш тук, щях да те помоля да дойдеш. – Продължи тя наблюдавайки дефекта на лявото си коляно, като го сви и изпъна отново. После Сае завъртя главата си към Мисаки и се усмихна мило.
-Ами ти? Когато не се разхождаш наоколо… - Тя го погледна изразително, казвайки му с очи сам да завърши изречението. – Какъв е твоят „малък грях”? – Усмихна му се. – Така го наричаше годеницата на Сарима… „Малкият грях”, когато отхвърляш мислите си и се оставяш изцяло на тялото си и на музиката… - Сае за момент затвори очи и потрепери леко. – Какъв е смисълът му, ако дори не винаги, но поне понякога не го споделяш с някой… - Тя млъкна, защото този път думата беше твърде… Затова се усмихна и отново погледна коляното си, което като че ли пак се беше подуло… Както обикновено.

Гост

- Моят малък грях.- засмя се леко белокосият, не замисли задълбано:- Колкото и странно да прозвучи...- замълча и вдигна поглед към нея, за първи път го казваше на глас, до сега винаги показваше нещата, които са важни за него или някои хора просто ги знаеха, хора като Минаги например, но тя какво ли не знаеше за него:- Не е само един "малък грях". Но в три думи...- пак се засмя и усмихна леко:- Китара, фотография, градинарство.

Гост

Сае се усмихна само с устни без да вдига очи. "Китара, фотография, градинарство." - Повтори тя наум. Нямаше представа от китарата... Никога не бе свирила на нищо, но пък пееше сравнително добре. С градинарство се занимаваше не толкова, защото й харесваше, колкото през лятото, за да помага на Мико... А фотографията - да. Знаеше колко е прекрасно чувството да "улавяш" прекрасни за някого моменти. Или тъжни... На снимките си личаха истинските чувства на хората, не можеха да се скрият. Освен това се криеше зад обектива... Не обичаше да бъде снимана точно, защото някой можеше да разбере чувствата й, а те я плашеха...
-Интересни занимания имаш. - Каза тя бавно. - Не ми приличаш на никой друг, който познавам... И това е прекрасно. - Сае вдигна очи и се осмели да го погледне.
-След минута-две ще мога да стана. - Промълви тихичко. - Стига ми за днес...

Гост

-Да, интересни са. Но ако имаш време за тях са още по- интересни и приятни...- отвърна с усмивка, като бавно се изправи:- Ще ти помогна. подаде ръце надолу, за да хване нейните и да я вдигне. Внезапно тръпки преминаха през лявата част от лицето му, беше му се случвало само веднъж до сега, когато беше на седем, при среща с чистокръвен с огромна сила, сериозно ранен и убит в същи момент от група ловци, които Минаги дори не познаваше, но и тя самата ги наричаше "чудовища". Мисаки присви леко очи, като лицето му помръкна за миг. Нима наоколо имаше някой чистокръвен, в опасност?

Гост

Сае забеляза, че вниманието му бе привлечено от нещо неопределено изведнъж. Стори й се, че Мисаки дори пребледня... Тя стисна зъби и стана светкавично. Не обърна внимание на моментното причерняване от рязкото ставане... Хвана ръката на Мисаки над лакътя с две ръце и тревожно впи очи в лицето му:
-Нан джа?

Гост

- Риука- сан...- заговори, като очите му се разшириха някак уплашено, по необяснима и за него причина:- Мисля, че в Академията има... умиращ чистокръвен...- едва го изрече, със съвсем тих глас и приведе глава като се вгледа в нея все така стреснато и замислено.