През деня...

-Безценна е! Реално погледнато тя спаси доста от учениците ми от Мен. - Сае се усмихна. - Тя усеща кризите ми преди да настъпят, така мога да се контролирам в много от случаите.
Сае изкачи няколко стъпала, подскачаяки на десен крак.
-Куче... Малка сестра... Сигурно е доста весело?
С две последни крачка тя стигна най-горното стъпало.

Нощ 2 малко преди часовете

-Човек не знае как ще се обърне животът му...
Сае посегна и отвори портата на общежитието.
-Но не е ли по-добре така? - Тя се засмя. - Винаги има елемант на изненада. - Пристъпи леко, като изчака и Мисаки да влезе. После се обърна към него с лъчезарна усмивка и направи реверанс. - Аригато, Мисаки-сама. Ще се видим отново в часовете, надявам се.
Сае се обърна и се насочи към стаята си, но се спря до стълбата.
-Знаете ли... Ако знаех, че ще получа криза в близост до ученици от дневната смяна, нямаше да отида на езерото. А ако знаех, че там ще намеря някой, който да ми подаде ръка, пак щях да отида. - Тя се усмихна леко. - При всички положения бях изненадана...


(И сега трябва писанието да се примисти в друг раздел Вече не сме при езерото. Мисълта ми е да се напише къде отива, за да се проследи с кой какво се случва.)

продължава тук

Сунако дърпаше Айдоу докато не стигнаха до езерото.Тя бе толкова енергична..След това нещо и стана и влезе във водата....

Айдоу някак едновременно очакваше и не очакваше да влезе във водата. По-точно му мина през ума, но га отхвърли с: "Тя не е луда... Поне се надявам..."
Сега стоеше на брега с ръце на кръста и съзерцаваше мило Сунако, която бе вече съвсем мокра...

-Хмм,Айдоу!-отсече тя.-Не забравяй,че и аз съм вампир и то чистокръвен..Знам какво си мислиш...-каза весеки Сунако и го опръска със вода....

-Хм... - Айдоу затвари очи срещу пръските. - Да видим...
Той се приближи до водата, приклекна и потопи ръката си ло лакътя. Сунако не можеше да помръдне, защото Айдоу направи едно хубаво подводно ледено блокче, което обхващаше краката й.
Той се усмихна:
-Нали не си се отказала да си играем? - Усмихна се той лукаво...

Сунако се усмихна..От водата излезе пара..Тя забеляза,че Айдоу си дръпна ръката..Той изгуби равновесие и падна във водата до нея..
-Така значи...-каза Сунако през смях..Тази игра ще бъде забавна...

Ръката му гореше и пулсираше болезнено. В момента, в който я извади от водата му причерня и той за частица от секундата загули съзнание, но това беше напълно достатъчно, за да се изтърси във водата. Когато се подаде но повърхността потърси с очи Сунако и я видя да се смее почти истерично.
-Много смешно! - Каза той през зъби. Онази, дълбоко скритата досега струнка на Мъжкото достойнство с главно М, изсвири един акорд. Айдоу се чувстваше почти унижен от това... Той тръсна глава и тръгна да излиза...

-Айдоу!Почакай!Съжалявам..-каза Сунако със сериозно изражение и хвана ръката му за да го задържи...
-Не исках да те нараня...Извинявай..-повтори по тихо тя...

Той спря, но не я погледна. Изведнъж си даде сметка, че той дапочна играта, забравяйки, че тя е с много по-големи способности от него. Затвори за момент очи и се обърна към нея с мило изражение.
-Не ми се извинявай. Не си виновна за абсолютно нищо. Не знам какво ми стана преди секунди...
Той протегна ръка и леко се усмихна, прекарвайки пръсти по бузата й.

Сунако се доближи до него.Усмихна се и каза
-Напротив!Аз съм виновна не биваше да го правя..

-Ела с мен. - Каза Айдоу, хвана ръката й и я помъкна извън езерото. Сунако отвори уста, за да каже нещо, но той слоши пръст пред устата й... - Шшшшт. Не питай.
Вървяха по брега на езерото, докато не минаха точно срещу Академията. После Айдоу се обърна към нея със светнали очи:
-Затвори очи, нека те изненадам...

Сунако все така усмихната затвори очи..
-Побързай,знаеш,че съм нетърпелива.....