Стаята на Мисаки.

Гост

Да заповяда който пожелае... Smile

Гост

Белокосият влезе в стаята си спокойно и затвори бавно вратата след себе си, като се отпусна и седна на земята замислено. Най- накрая можеше да се отпусне напълно ида си отдъхне, като за втора вечер се чувстваше под още по- голямо напрежение и някакъв страх се плъзгаше из съзнанието му. Самата среща с Канаме, няколкото погледа които си размениха, а и накрая това странно извинение пак с един от онези погледи... това го стряскаше. Пое дълбоко дъх и се изправи на крака, като се приближи до прозореца и се опря на перваза замислено. Розовите му очи обходиха онази част от двора, която виждаше най- ясно, а след това и вдигна поглед към небето, черно и обсипано със звезди, ярки и блещукащи и както осиновителката му казваше, едно от най- красивите неща, които можеш да видиш в живота си. Остана в едно положение няколко минути, докато погледът му не беше привлечен от нещо, случващо се долу, по- точно нечия чужда и непозната енергия, или не чак толкова непозната. Имаше още някой чистокръвен, не беше само Куран- сама и той, имаше и други. В следващият момент очите му се разшириха стреснато, Сае беше там, с още някого. Момиче със сивишкава коса, но сякаш в нейния образ видя някой друг, жена с бели коси и розовишкави очи като неговите. Нима това беше... тя? Дори не се замисли, само едно леко изтласкване и се озова през прозореца и долу, в градината.

Гост

~ Нощ/ Ден 2 - преди изгрев ~

Прибирайки се в стаята си и и първото нещо, което потърси с поглед беше един голям кафяв албум, украсен със сатенени панделки, ясно личейки че са дело на малко дете. Мисаки се усмихна и седна на леглото, като го разтвори и се отпусна, единственото което всяваше спокойствие в него. Панделките по албума бяха дело на момиченцето от една от първите снимки, а именно малката му сестричка Карин, която връзваше такива сатенени панделки дори по косата на Мисаки, но пък той не се дразнеше като други, а дори му беше забавно да се гледа с такива различни цветове по белите кичури. Точно една от снимките беше такава, множеството панделки разнообразяваха косата му, а кестенявокосото момиченце се смееше, прегърнала го през врата. Момчето въздъхна и затвори бавно албума, изобщо не беше усетил кога се бяха минали всичките тези часове до изгрева и сега слънчевите лъчи нахлуваха нахално през завесите на прозореца му:
- Темпо!- възкликна изведнъж, като връхлетя в банята с няколко вещи и след няколко минути излезе, захвърляйки бялата униформа на леглото. Сега тя беше заменена от риза с жилетка отгоре и прав панталон, а на врата му ясно се открояваше едно малко и лъскаво кръстче, което той всъщност никога не сваляше, но криеше когато е с ученическата униформа, беше подарък от майка му и беше обещал, че за нищо на света няма да се раздели с него.
Няколко минути по- късно и определено време престой пред овалното огледало на стената, в опити да окопити няколко стърчащи кичура от косата си, Мисаки излезе и затвори спокойно вратата след себе си.

Гост

~ Ден 3 - Около обяд ( от стаята на Юки )~

Мисаки влезе в стаята си, като шумно затвори вратата и стисна дръжката на бравата силно. Трепереше, неописуемо с думи, и не можеше да спре, сякаш беше загубил контрол над собствените си движения и тяло. За първи път правеше нещо такова и изобщо не му се отразяваше добре, дори не можеше да се сети от къде му беше хрумнало да отдели съзнанието си от тялото си и да е на две места едновременно, никаква идея нямаше, но изобщо не беше хубаво. Пусна бравата и се занесе назад, като се подпря на близкото шкафче и затърка очите си с ръка, някак сънито, но и все едно го пареха:
- Не, не... вече не...- прошепна тихо, с пресипнал и треперещ глас и се стовари на леглото омаломощено, като задиша дълбоко и се взря в тавана, отнесено и сякаш хипнотизирано. Колкото и зле да се чувстваше, поне беше опитал нещо ново, макар и да твърдеше че повече няма да го прави, все се съмняваше в себе си. Може би следващият път ще е по- добре, по- лесно и не толкова болезнено и уморително, но до следващият път можеха да минат месеци или години дори... Отказа се да размишлява над новото си постижение, просто се отказа от това да държи очите си отворени, за миг те просветнаха в червено и момчето усети лекото удължение на кучешките си зъби, но остана така, като скоро и се отпусна напълно и пое последна дълбока глъдка въздух преди да заспи.

Сунако усещаше присъствието на Мисаки в стаята за това почука и зачака позволение за да влезе....

Гост

Мисаки стисна очи леко, пробуждайки се от почукването на вратата. Отвори бавно очи и се огледа сънено:
- Ден е...- прошепна и се надигна от леглото ,като затърка с ръка едното си око. Изведнъж се сепна и впери поглед във вратата, усетил се, че тропането идваше от там:- Влез.- отвърна на по- висок тон, вече можеше да се движи по- добре, умората не беше толкова силна и все пак все още я усещаше, като тежина, особено в краката си.

Сунако влезе тихо и затвори вратата.След това се обърна към Мисаки..
-Ъъм,Здравей,Мисаки-сан!Нали не прекъснах нещо?-попита тихо Сунако..

Гост

- Не, абсолютно нищо.- отвърна и леко се усмихна, като напълно стана от леглото и отмести няколко бели кичура от лицето си назад:- Мога ли да ви помогна с нещо, Сунако- сан?

Сунако както винаги се усмихна..
-Мисаки!Първо бих искала да те помоля да ми говориш на ТИ,надявам се ще е по удобно и за двамата,ако естествено и ти си съгласен?-попита с лекопо висок тон тя...-Исках да поговорим,относно случилото се днес....Това,което чу..-довърши тя и погледна Мисаки....

Гост

Белокосият кимна с глава леко и одобрително и прибра ръце в джобовете си:
- Разбира се, както желаеш...- извърна поглед към едно канапе от лявата страна на прозореца и после пак погледна към Сунако:- Заповядай.

Сунако му кимна и седна на канапето..
-Е..-започна тя...-това беше моята тайна и я доверих на теб и Айдоу.Не бих искала да се разчува..Нищо лично,няма от какво и кой да крия но просто за момента мисля,че е добре никой да не знае..

Гост

- Бих се съгласил напълно.- отвърна Мисаки, като седна на другото канапе, срещу нея:- Може би ще прозвучи странно за теб, но смятам че в близко бъдеще наистина никой не бива да разбира за каквито и да било взаимоотношения между учениците и особено... Канаме- сама.- притвори леко очи, но не напълно като продължи да гледа в нея съсредоточено:- Ще запазя пълно мълчание. С Айдол- сан можете да имате думата ми.

-Благодаря ти,Мисаки-сан!-въздъхна Сунако..-И съжалявам,че ще повторя,но според мен не е нужно да се отнасяме официално един към друг,затова моля те,говори ми на ти...-помоли тя... :Д

Гост

- Гоменнасай.- кимна момчето, като се усмихна невинно и наклони глава на една страна:- Ще се постарая да свикна.

-Благодаря ти!-каза Сунако,изправи се и се запъти към вратата..-Е,аз ще тръгвам,отново ти благодаря за вниманието...а..И до колкото разбрах,днес ще има закуска във трапезарията..всички ще бъдат там!Не закъснявай!-усмихна се Сунако и продължи към изхода....

Гост

- Да, благодаря.- отвърна, като я проследи с поглед:- Ще бъда там на време.- промълви по- тихо и насочи вниманието си към прозорецът, който стоеше леко открехнат и това позволяваше на някои шумове да влизат в стаята спокойно. Главният, който привлече вниманието му беше шумат от спираща някъде близо кола.

Гост

Известно време наблюдава колата от вън, виждаше се само част от нея, но не разбра кой слезе. Черният цвят на метала някак си го стряскаше, но още по- стряскащо беше това, че не можеше да усети ничия чужда енергия. Значи не беше вампир. Въздъхна тихо и се обърна към гардероба си. На бързо извади бялата униформа и я облече, като излезе от стаята си и по път довършваше възела на вратовръзката, но май не му се отдаваше да се движи и връзва нещо подобно, и то на врата си.

Гост

От Коридорите...

Мисаки влезе бързо в стаята и без да затваря вратата, единственото което направи беше да остави сакото от униформата си на леглото, а от закачалката до прозореца взе съвсем обикновено кожено палто с вече прикрепен към него сив шал и черен каскет. Слагайки го на главата си, бялата му коса още повече се открои на тъмния цвят. Излизайки, дръпна вратата след себе си, а вече навън закопча и последното копче от палтото, след което превърза слабо шала. След няколко неосъзнати крачки, вече се намираше на стълбите за първия етаж.

» Стаята на Юки ;]]
» Стаята на Сае
» Стаята на Зеро
» Стаята на Меи Мисузу
» Стаята на Сунако