През деня...

През деня тук се събираха много ученици от Дневната смяна.

Зеро доиде качи се на едно дрърво и започна да спи.

През голямото междучасие Юки искаше да си почине и отиде в гората. Тя седна под едно голямо дърво на сянка и се загледа в небето.
- Хмм какво ли прави Канаме-сенпай сега - каза си тихо тя.

Зеро започна да цели Юки със ябалки и се смееше.

Юки скочи, понеже не очакваше Зеро да е на дървото и се огледа. Тя го видя и се засмя.
- Зероо изплаши ме - каза тя - Хммм какво правиш на дървото, май вече закъсняваме за час по добре да тръгваме.

-Умм не ми се влиза.

(От ''Нишата в стената'')(продължение)

Сунако без да забележи, беше излязла извън пределите на училището.Разсеяна от бягането тя не чу, че има още някой и продължи... Очите й бяха насълзени, тя изобщо не виждаше къде стъпва и след миг се спъна и се просна на земята. Докато ставаше, тя вече съвсем ясно усети присъствието на някой. Обърна се и видя няколко вампира ниво Е...Те бяха освирепели, загубили контрол над себе си...
Когато Сунако се опита да да се бие, не успя, защото си беше ударила много зле ръката, а й трябваше време за да се оправи... Оставаше й да бяга... И докато правеше жалки опити, вампирите й скочиха... За кратък миг тя изпадна в несвяст - щом отвори очи, беше късно за всяка друга реакция, затова тя просто изкрещя...

Айдоу тичаше бързо, може би никога не би тичал по-бързо и видя противните същаства ниво Е да се нахвърлят върху Сунако. Той протегна ръка и едно от тях спря на няколко см от лицето й, а после се счупи на хиляди ледени парченца. Другите ги последва същата участ...
Айдоу погледна Сунако, която се бе свила до ствола на дървото и я попита сериозно:
-Добре ли сте, Сунако-сама? - Учтивото окончание с мъка излезе от устата му, но... тя така искаше...
Докато тичаше, сърцето на Айдоу щеше да се спука от страх... От страх да не закъснее и нещо да й се Случи. В тези секунди чувствата му към нея се избистриха. Той нямаше да направи нищо, за да я нарани, освен, за да я предпази от нещо друго, което би я убило иначе...

-Защо?-попита Сунако тихо..
-Защо го направи?Можеше да ме оставиш..Защо...-попита още по тихо тя като,че ли бавно губеше съзнание..

-Да те оставя? - Айдоу я погледна по-неразбиращо, отколкото би я погледнал ако се опита даму обясни, че слънцето залязва на изток. - Никога не бих го направил, щом имаш нужда от мен...
Той хвана ръката й, за да й помогне да се изправи...

-Нали за теб беше по-важно дългът към семейството?Как така..Да не би да си промени мнението..или просто се почувства длъжен?-шепнеше тя...

-Семейството ми има още деца, за да изпълняват дълга. - Прошепна той. - Още много отдавна аз избрах Канаме-сама за свой приятел и като такъв, аз съм при него, когато е необходимо. Затова ти казах, че ще се съобразя с него за... нас и си спомням, че се съгласи с мен. Моето зъдължение е свързаво с него... Но ти - ти си едно дете, израсло далеч от нашите закони и правила... Страх ме е някой от роднините ти да не се появи с някакви искания, това е. Защото те ще бъдат подкрепени от Съвета а дори може би и от Канаме, за което няма как да съм сигурен...

-Да съсласих се със това за Канаме...-въздъхна тя..-Но ти говореше за дълг към семейството ти...Както казах,не мисля,че Канаме ще има проблем,а колкото до роднините ми..Те може да са ми роднини по кръв,но не и по душа,ако ми бяха истински родини щяха да ме потърсят..Сега нямат право да искат нещо от мен след като са постъпили така,макар и до една степен да не съм права....

-Права си. - Отсече Айдоу. - Но това, че до сега никой не те е потърсил, може да е не по една и две причини. И дори да е както го казваш, не пречи да те потърсят сега. Повечето търсят лична изгода и тя е свързана с теб... О, бъди сигурна, че ще бъдеш потърсена.
Той говореше тъжно, навел очи. Личише си как не иска да мисли за това и как с мъка излизаше всяка една дума от гърлото му, но... Беше започнал да говори - по-добре беше всичко да се изясни сега.

-И така да е...Аз наистина те харесвах,но мисля,че ти не искаш това да прдължава..Затова и избягах..А ти дойде при мен..(:Д)Щом те притеснява толкова много мнението на Канаме..тогав акакто казах все едно нищо не се е случило,но пък от друга страна аз бих могла да говоря с него ако има проблем...-прошепна Сунако..

Айдоу кривна главата си на една страна.
-Защо тогава не ме попита какво искам аз, а направо ме обвини, че те мамя? - Той направи крачка назад. - Аз исках само да ти кажа всичко, което смятам за важно... С Канаме-сама ще говоря аз, това е мой дълг, не твой.
Той направи още една крачка назад и я погледна в очите:
-Сега те питам, но помисли добре... Искаш ли да станеш... - Той изведнъж се намери до ухото й и й прошепна съвсем тихичко нещо, след което се изправи и отстъпи съвсем малко от нея, за да й остави вариант да му откаже, ако не желае...

Сунако се усмихна:
-Хах, под ''Искаш ли...'- какво имаше пред вид, Айдоу?-запита тя подозрително...

Той леко пребледня и се усмихна... Но в усмивката му нямаше нито следа от веселост...
-Имах пред вид точно това, което попитах. - Каза той. - Ако ми отказваш, ще те разбера, все пак точно това имах пред вид... Да се чувстваш свободна да откажеш, ако не искаш...
Айдоу извърна глава, чакайки отговора й, сякаш чакаше смъртна присъда.

Сунако сложи ръка върху лицето на Айдоу за да обърне очи към нея...
-Разбира се!КАк можа да се усъмниш,че ще откажа..-прошепна тя тихо,а след това пусна ръката си...

Айдоу погледна в очите й, за да се увери, че не си играе с него и щом видя, че е сериозна, се успокои. Изведнъж я прегърна и толкова я стисна, че щеше да я удуши. Не и позволи да каже нищо, а вместо това остави едната си ръка на кръста й, с другата повдигна брадичката й и я целуна... После я пусна и се усмихна:
-Наистина си помеслех, че ще ми откажеш, но... По-добре бе да те попитам сега... И се радвам, че го направих.

Сунако се усмихваше..След това предложи на Айдоу да се връщат за да не ги види някой....(към нощтното общежитие)

Той кимна, сплете пръсти с нейнитеи тръгна с умерено бързи крачки към общежитията.
-Знаеш ли, в момента ми се сструва, че всичко ще бъде наред... - Каза той и се усмихна леко.
После изведнъж спря под едно дърво и се протегна нагоре. Откъсна една ябълка и я подаде на Сунако:
-Е, не може да се сравни с кръв или шоколад, но... Мисля, че това е най-хубавата ябълка. - Той се засмя.

Ми май ден 5...

Айдоу вървеше бавно, стараейки се да изрита всички мисли от главата си. Беше тъжен, определено, но най-страшното бе, че идея си нямаше какво се случва. А Сунако беше мъртва... Той тръсна глава. Не я приемаше като мъртва, предпочитеше да мисли, че е заминала някъде или дори, че го е изоставила...
Въздъхна бавно и спря под едно от дърветата:
-Е, Сериен, има ли нещо ново? - Попита той без дори да вдигне глава.
Сериен скочи от едно от съседните дървета и се приземи зад момчето:
-Лош усет, не бях там. - Каза тихо.
-Да... - Айдоу я погледна отнесено.
-Но не. Нищо ново... Преди малко дневната смяна влезе в трети блок часове. Нищо тревожно, освен... - Тя се приближи. - Слабо, но надуших кръв... Непозната кръв.
-Хм. - Той я погледна. - Тиски Аяно...
Сериен кимна:
-Каза ли им, че трябва да се внимава?
-Да. Но едва ли го приемат сериозно... - Айдоу погледна напред.
Момичето направи няколко крачки, скочи и изчезна в покрова над тях. Айдоу поклати леко глава и продължи пътя си...

От нишата в стената

Айдоу беше взел решение... Но намаше да каже на никого, освен на Кайн. Знаеше, че братовчед му ще изкаже мнение, но няма да го спре. Стисна ръцете си в юмруци и след малко ги прибра в джобовете си - ставаше студено... Не усети никъде Сериен, значи или се беше скрила твърде добре или просто не беше тук. Харесваше му да говори с нея - когато розговорът станеше досаден, тя просто изчезваше... Мина покрай фонтана - там имаше силуети, но не му се ходеше да проверява. Имаше си префекти за тази работа.... Забърза крачка и скоро влезе в общежитието.