Директора...

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Това беше офиса на директора на Академия Крос ;] задавайте на него въпроси относно академията пък се някои ще отговаря най - вероятно който е online докато не си намерим "chairman" Very Happy

нещо такова представлява lol!

Гост

- Въпрос на време е...- промълви чернокосата. Беше спряла пред вратата на Директора и тихичко си мърмореше под носа, поредното писмо, но защо? Не я интересуваше особено, поне вече не, може би преди години щеше да бъде привлечена от предложенията, но сега... Въздъхна тихо и почука на вратата леко, щом чу мъжкия глас отвъд дървото, просто влезе смирено и се огледа. Повдигна замислено вежди и се вгледа в човека пред нея, очилатко, но пък и доста странно изглеждащ очилатко, някак уверен в себе си.
- Мисузу- сан!- усмихна се мъжът и стана рязко от бюрото си:
- Меи Мисузу, да. А Вие трябва да сте Кайен Крос?- отвърна и скръсти ръце, мразеше някои учтиви изказвания, но пък от части и беше свикнала. Той не беше първият който се обръщаше така към нея, започваше да се замисля какво щеше да е сега ако беше останала "Е".

Гост

Имаше един стол срещу бюрото на Дириктора, който се падаше с гръб към вратата. От него се надигна момиче със сравнително светла, сравнително дълга и сравнително чуплива коса. То се обърна към новодошлата и я загледа замислено с тъмносините си очи. В следващата секунда като че ли се сепна.
-Е, Крос-сан, благодаря ви за всичко. Предлагам да прочета правилата и ако имам въпроси ще се обърна към вас. Довиждане.
Момичето пристъпи
-Довиждане Риука-чан. - Захили се Диракторът.
Тя се поклони грациозно и тръгна към вратата. Когато се размина с чернокосата, леко кимна, леко се усмихна и промълви тихо:
-До скоро.
После с бързи стъпки излезе и затвори вратата след себе си.

Гост

Меи проследи с поглед излизащата и присви леко очи:
- Та... Мисузу- сан, с какво мога да ви помогна?- запита Крос, като се усмихна широко и махна с ръка към стола, на който до преди минута седеше Рука.
- Получих ново писмо то вас...- заговори тя и кротко седна на стола, като скръсти леко ръце:
- И решихте най- накрая да отговорите? Това е чудесно!- възкликна мъжът, като я прекърса.
- Боже, да.- отвърна тя и въздъхна някак отегчено:- Решението ми е просто, въпросът беше да избера някой от двата класа и тъй като съм убедена, че с кръвта няма да имам никакви проблеми, избирам Дневния клас. Разбира се, вашата дума е последна, тук съм главно защото ми писна от писма имолби.

Гост

(Само мъничка поправка: Риука Сае и Соуен Рука са две различни лица...)

"Защо ли ме гледаше с неприязън?" - се почуди Сае. Странно й беше, при все че не се познаваха... Тя прехапа устни и се облегна на стената - или може би се познаваха? Тук паметта отказваше да й помогне. Сае не искаше да мисли, че в миналото е направила нещо лошо на това момиче, а нямаше как да е сигурна, че не е... Затова просто тръсна глава и си забрани да мисли по този въпрос. Достотъчно се тормозише и без това... А пък така или иначе всичко щеше да се изясни рано или късно... Дано само това да станеше преди да й изтече времето...
И за пръв път от години Сае заплака. Много рядко си позволяваше да плаче... А никога не си позволяваше да се самосъжалява, но сега... Сега плачеше за себе си - както никога. И не я интересуваше кой какво ще си помисли!

Гост

Нощ 2 - след часовете

Сае почука внимателно на вратата и изчака съответното "Влез". И влезе:
-А, Риука-сан. - Засмя се той. - Какво има? - Изведнъж се разтревожи. - Проблем ли?
-Не, не... - Сае се усмихна и подаде разрешителното.
Директор Крос намести очилата си и го прочете. Тъкмо отвори уста, когато Риука го прекъсна:
-Крос-сан, с мен ще дойде Хиоу Мисаки-сама и ще помоля дъщеря ви да ни придружи.
-Аха! - Той тцъкна с език. - Добър избор, добър избор.
После се разписа и подаде на Сае документа.
-Приятно изкарване в града, Риука-сан! - Каза той, ухили се и скръсти ръце на бюрото си.
Сае благодари и излезе. "Сега ще трябва да потърся и Юки." - Каза си наум и се запъти към градината.

(съжалявам, че говоря вместо Директора, но когато се появи нашият, тукашен "Кайен Крос", ако не му харесва, ще го редактирам по нейно в случая желание)

Това отива към Коридорите

Гост

Ден 4 - след обяд

- Е, Юкито- сан...- заговори Крос, като седна спокойно на стола си зад бюрото и преплете пръсти замислено:- Какво наистина те води на сам? До колкото те познавам, не си тук само защото си решила да преподаваш?
- Колко проницателно, Кайен- сан.- подсмихна се чернокосата и скръсти ръце, като се подсмихна лукаво:- Истина е, че не съм тук само заради това. Всъщност...- замълча за момент и присви очи, сякаш се опитваше да улови шумове от вън, някой случаен който можеше да подслушва. Приведе се леко напред и преплете пръсти, както Директора, но опря лактите в коленете си, не на бюрото:- Асоциацията обявиха, че той може да смени името си, но въпросът е дали ще желае да го направи. Има възможност да загърби миналото на рода си, но тук има и още един проблем.
- Проблем?- изведнъж Крос стана изключително сериозен и присви очи от под очилата:- Издирван ли е?
- Не точно. По- скоро търсен внимателно от... родната му майка. Тя е в града, според това, което научих от последното й писмо тя иска да го изпита, да му покаже кой е всъщност, да му докаже че е Хиоу и никой друг. А това може да създаде много неприятности на всички. Ако той откаже да смени фамилното си име и запази родното си, това означава че ще бъде подложен на разпит и от Съветът и от Асоциацията, ще се наложи да направи избор. И Сизиру Коно...
- Иска да го привлече на своя страна, да го обърне срещу хората.- прекъсна я Директора и притвори очи, като се облегна назад:- Това ще бъде наистина труден избор за него.
- Не, няма да е. Тук съм за да предотвратя евентуален такъв избор. Изобщо всичко, което може да се случи. Сизиру иска да се срещне с него очи в очи, а ако това се случи, ще го загубя. Не бих го допуснала. Мисаки е мой син, макар и не роден, не мога да позволя тя да ми го отнеме, независимо каква е цената!
- Минаги... не би могла...
- Точно ти не си човекът, който да ми казва какво мога и какво не.- отсече жената и стисна очи леко гневно, по принцип не проявяваше никакви изблици на емоции, но очевидно с Кайен Крос се познаваха и пред него можеше да покаже истинската си същност.

Гост

От коридорите

Директора отвори вратата като влезе съсредоточено и махна леко с ръка на Кайн да седне:
- Има да говорим наистина много.- проговори, като седна на стола пред прозореца и опря лакти в бюрото.

Гост

-Прав сте!-съгласи се Кайн...-Канаме-сама вече трябваше да се върне...А Сунако-сан бе поставена в критично положение..Трябва да се направи нещо по въпроса....-каза Акатски докато сядаше на едното канапе..

Гост

- Местонахождението на Канаме- сама е неизвестно.- заговори Директорът:- Не мога да кажа кога ще се върне със сигурност, но мисля ,че и никой не знае също. А относно Сунако Куран, в какво състояние е? И ако мога да попитам, открихте ли нещо интересно в заключения отдел в библиотеката?

Гост

-Нищо особено!-каза Кайн и извъртя глава към прозореца.-Тя има близначка...Иии,явно тази ''близначка'' се намира във неприятна ситуация...Тя черпи сили от Сунако,за да възстанови раните си...Открихме само имената на близките й и разбрахме,че другите й братя и сестри са били убити на 15 годишна възраст.-каза Кайн след това млъкна..След минута отново се обади..-Риука-сан и Мисаки-сан,би трябвало вече да се завръщат от ''експедицията'' си,но никакви ги няма!-възкликна Акатски...

Гост

Кайен замълча, като притвори очи и въздъхна:
- Очакваше се.- промълви тихо, като погледна Акатски:- Риука Сае и Хиоу Мисаки няма да се върнат. До колкото познавам майката на Мисаки- кун и ако кой е взел от нейната упоритост, значи ще се върнат едва когато открият наистина нещо важно, което може да помогне. Мисля, че са поели да търсят "близначката", но има вероятност да попаднат в голям капан, ако не са достатъчно внимателни. Всъщност убийството на чистокръвни вампири на 15 годишна възраст може да се каже, че е познато от отдавна. Но убийците им си подбират точно определени семейства и родове, които да атакуват.

Гост

Кайн въздъхна и погледна директора..
-Незнам...Но положението е критично..Не са ми известни всички факти и сега съм в безисходица..Немога да помогна на никой!-каза Кайн и се изправи....

Гост

- Опасявам се, че никой с нищо не може да помогне точно сега.- Крос въздъхна и се облегна на зад:- Единственото, което имаме е времето. Можем само да чакаме ида се надяваме вампирите- ловци да не приближат прекалено много до града. Тогава чистокръвните ще са в безизходица.- поклати малко тъжно глава и пак въздъхна:- Погрижете се за Сунако- сан.

Гост

Кайн кимна(както винаги.. :Д )...
-Добре..-каза той и се запъти към библиотеката на нощната смяна....

Гост

Аяме влезе срамежливо като в ръце държеше куфара си с багаж. Лицето й беше прибледняло от притеснение:
- Ам... добър ден... аз съм новата ученичка Аяме - каза тя и гореща вълна премина през цялото й тяло.

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Юки минаваше случайно и зърна Аяме. Тя влезе в кабинета на директора и я загледа с любопитство:
- Здравей ти трябва да си новата ученичка Аяме, предполагам... Забравих да ти се представя, аз съм Юки...

Гост

- Приятно ми е да се запознаем Юки-чан - каза Аяме и се усмихна. Момичето й изглеждаше много познато, но не намираше отговор откъде. Аяме хвърли един бърз поглед на Юки като успя да я огледа от главата до петите. Изглеждаше й... приятелски настроена...

Брой мнения : 104 Join date : 12.10.2008

Юки се ухили доволно и запита Аяме:
- Ам искаш ли да ти покажа стаята ти, а после може да се разходим наоколо...?

Гост

- С удоволствие - отвърна й Аяме. Тя стисна по-здраво тежкия си куфар и тръгна след Юки.