Розите...

Гост

Нощ 2 - малко преди изгрев слънце

Сае усещаше как Мисаки се тормози, но сега по-важно бе да се махне оттук. Кръвта на Шизука миришеше така силно, че всички сетива на Риука, освен обонянието, бяха притъпени. Тя започна да ходи по-бързо, като с периферно зрение се увери, че и момчето забърза хода си. Когато се отдалечи достатъчно, за да може да подтисне това усещане, заговори:
-Е, Мисаки-сама... Аз... - Искаше да го попита какво има, какво го измъчва, но... Не можеше, а и нямаше право. Затова си даде обещание, че ще разбере какво става, но когато му дойде момента... Ако не е станало касно за нея... - ...Мисля, че трябва да поспя. - усмихна му се тя и тръгна нагоре по стълбите към стаята си, но се спря на горната площадка. - Мисаки-сама... Днес сутринта, в 9 и 30 тръгваме към града. Дотогава има само няколко часа... - Сае го погледна умолително. - Поспете и вие... и ти.
Тя не можеше да понесе отговор, затова просто се изниза много бързо...

към "Стаята на Сае"

Гост

Мисаки се засмя тихичко, като не отговори нищо, а отново само кимна с глава. Сън? Замисли се след малко. Дали това беше възможно за него, особено след като се случиха толкова неща, не, не бяха много, но пък и едно толкова сериозно си беше достатъчно за да му разбие съня за няколко дни за напред. Точно сега имаше нужда от нечии смях и нечии топли думи.
" Мисаки- кун..."- беше само спомен, но достатъчно силен за да го накара да потрепне и да се усмихне широко. Думите на човешката му майка, онази която го беше отгледала като свое собствено дете, на никого не го беше споменавал, но изпитваше привързаност към хората, повече от колкото към вампирите:" Мисаки- кун... не тичай по стълбите, можеш да паднеш!"- цялото й изказване се върна в съзнанието му и момчето се усмихна още повече:
- Няма да тичам, няма да бързам за никъде... мамо.- прошепна съвсем тихо и също се насочи към стаята си, ако не друго, то поне спомените от снимките му бяха там.

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

П.п Бати философиТеее

Гост

П.П:Аз им се чуда как пишат толкова

Admin Брой мнения : 109 Join date : 12.10.2008

П.П Еми така е

Гост

П.П. Ми на човек му трябва по- голямо въображение, за това е така.

Гост

П.П:точно това ние с Зеро не притежаваме. Very Happy

Гост

Рима дойде и седна под едно дърво. Тя се сви и една сълза се стичаше по лицето й. В този момент в мислите й беше единствено Шики. Когато той беше с нея, се чувстваше сигурна и някак по-щастлива.

Заглавие: Re: Розите... Съб Дек 06, 2008 8:50 am

Сунако забърза след Айдоу..
-Хей!Почакай ме...Явно много ти се яде шоколад Very Happy

...-каза тя и се засмя...

Гост

-Е... - Той я погледна палаво през рамо. - Не само шоколад ми се ... яде.
После за да я подразни забърза още ход.

Заглавие: Re: Розите... Съб Дек 06, 2008 8:55 am

Сунако продължаваше да се смее..
-Така ли?А какво друго?-каза тя през смях и се разбърза за да настигне Айдоу.

Гост

Айдоу се усмихна на себе си и не отговори. Наслаждаваше се на смеха й - беше много звучен и приятен за ушите...
Продължаваше да върви напрад, като по този начин играеше на нещо като гоненица...

В същото време Рука седеше на една закътана пейка в другия край на градината. Тя дочу смях и се ослуша. Не й беше познат този смях, затова стана бевно и се насочи в тази посока.

Заглавие: Re: Розите... Съб Дек 06, 2008 9:03 am

Сунако не беше чула Рука и затова продължи да бяга към Айдоу като след това му скочи на гърба..
-Хмм,защо си замълча?Отговори ми..-каза тя през смях като му рошеше косата.

Гост

Рука все още не виждаше, но чуваше ясно думите.
-Какво, по дя... - Промълви тя и тъкмо понечи да отмести клона, закриващ гледката, когато някой я дръпна за ръката... - Акатсуки? - Каза тя учудено. - Какво има?
Кайн я погледна тъжно, чудейки се как да я излъже, като я обичаше...
-Мислех си... Дали Канаме-сама ти е споменал кога се връща?
-Не. - Рука продължаваше да го гледа изненадано. - Канаме-сама отдавна не е говорил с мен.
Кайн кимна бавно и се прокашля силно, за да даде знак на братовчед си...

Айдоу чу прокашлянето и незабавно смъкна Сунако от гърба си. За секунда си оправи косата и си придаде дежурната идиотска физиономия...

Заглавие: Re: Розите... Съб Дек 06, 2008 9:19 am

Сунако го погледна странно..
-Какво став...-каза тя когато чу два гласа.Тя се обърна към дърветата и видя Рука и Кайн.След това си оправи униформата и се отдалечи на около метър от Айдоу докато стигнат до кухнята в дневното...

Гост

Когато стигнаха пред кухнята, Айдоу заговори тихичко:
-Кайн постъпи мило. Трябва да му се отблагодаря по-късно.
После влезе...

Заглавие: Re: Розите... Съб Дек 06, 2008 9:32 am

-Така е-усмихна се Сунако.-Можем и на него да занесем шоколад..-каза тихо тя и влезе също.Докато Айдоу ровеше из хладилника тя доближи до него и го целуна...

Гост

Нощта беше спокойна и сравнително топла, за разлика от останалите зимни вечери. Нямаше го пронизващия вятър и като че ли цялата вселена беше застинала в един миг на пълна хармония.
Саюри се разхождаше в градината, опитвайки се да се откъсне малко от писъците и кикота, идващи от вътрешността на Академията. Защо стаята й не можеше да бъде в крилото на момчетата? Момичетата пищяха твърде много (при това до среднощ) и не я оставяха да се наспи. Постоянно "Нощният клас това...", "Нощният клас онова...." Вече започваше да става еднообразно...
Саюри не можеше да разбере защо толкова се превъзнасяха по някаква сбирщина момчетии. Симпатични - вярно, но все пак като всички други момчета...
Момичето седна на една пейка, от двете страни на която се подаваха кърваво червените цветове на розите. Спокойствие, най-сетне... помисли си тя, усещайки, че малко по малко се отнася в така необходимата й дрямка...