Още ранното му детство е свързано с Канаме. Той му се възхищава и се страхува от него (спомнете си, когато Директора накара Юки да обиколи стаите в общежитията и Айдо колекционираше вещи на Канаме). Понякога е дразнещо самоуверен, но просъствието му обикновено не е неприятно... У него често се появяват чисто детски черти, което за мен е най-големият му чар.
Мога да си позволя да направя заключението, че персонажът му във филма е изключително на място.