Голямата тераса

Кайн успя да види падащата звезда с края на окото си и в следващия момент съжали, че не гледаше в тази посока, за да може да види, макар и краткия, но неописуемо красив живот на астероида. Сядайки на парапета той започна да гледа в малкото пламъче зародило се в ръката му и каза :
-Не, моля ви, госпожице Тиски, останете. Тази нощ може да благоволи да разкрие още някоя частица от красотата си. И понеже забелязах, че треперите, имате ли желание да вземете сакото ми. Може да ви е голямо не все пак ....

-Благодаря, че попитахте, но не ми е толкова студено ^^ - каза и погледна нагоре.Затвори очи ...обичаше романтиката на зимата, нейната ледена красота, толкова крехка, че се топeше от минималния допир с човешката плът.

Кайн погледна към младото момиче и видя как то искрено се наслаждава на момента. Изпитваше една емоция, непредизвикана с нищо, а в същото време толкова силна. До сега не си беше давал сметка какво удоволствие може да донесе една проста глътка въздух, един лек полъх на зимния леден ветрец. Kайн замислено, давайки си сметка какво прекъсва, каза:
-Има традиция, когато се работи на оризищата и подухне летния бриз, всички ниско приведени, улисани в работа селяни, едновременно се изправят и поглеждат в небето, наслаждайки се на краткия живот на този нежен ветрец. Те чакат този момент на кратка почивка дълго време и затова се опитват да изживеят мига възможно най-пълно, наслаждават му се от сърце.
(Джет Ли се научи да вижда тези моменти,поне във филма "Fearless")

Погледна към момчето и се усмихна
-Да.. но за съжаление аз много рядко успявам да му се насладя, както сега