Глава 1
Моля, моля
Рука погледна от балкона в далечината навън. Щом Канаме-сама бе прегърнал тази Юки отново, един самотен и горчив свят се беше появил в ума й. „Защо?” Защо я игнорираше? Тя го обичаше още преди да го срещне, буквално би умряла за него и не, защото той притежаваше силата да я принуди. Не… тя би го направила на драго сърце, ако някога се наложеше…
-Защо той избра нея?
-Не е. Не можеш да избереш кой да обичаш. – Се понесе мекия глас на Кайн до ушите й и прошепна доста болезнено. – Никой не може…
-Предполагам, че си прав. – Дългокосата хубавица въздъхна и се извърна настрани от милата сцена, която разбиваше сърцето й по малко повече всеки път, когато я видеше. Поемайки дълбоко дъх, тя смени темата:
-Както и да е. Защо си се облякъл толкова официално днес?
Кайн се погледна. Носеше училищната си униформа както винаги със свободно пусната черна риза и разкопчано бяло сако. Единствената разлика бе, че днес носеше бяла вратовръзка. Той леко се сви и отговори:
-Трябва да си отида у дома за малко. Имаме годишна семейна сбирка и поискаха от мен да се облека в съответствие с повода.
Рука повдигна вежди и каза саркастично:
-Наистина ли мислиш, че вратовръзка е достатъчна, за да ги впечатли?
Кайн се усмихна:
-Има само няколко човека, които искам да впечатля и нито един от тях няма да бъде на сбирката.
Айдоу хъркаше шумно с лице, завряно в голямата му, пухкава и миришеща на лавандула възглавница. Той сънуваше красиви момичета с прекрасни шии, шоколади и сладки. Ах, сладките…
-Ханабуса, ставай!
Светлосините очи на Айдоу се отвориха бавно и той погледна с досада братовчед си, който току-що хвърли будилника по него. Той повдигна лицето си от олигавената полусдъвкана възглавница и се прозя…
-Ахх! Какво искаш, Акатсуки, навън е толкова светло все още.
Кайн седна на леглото на братовчед си и го погледна:
-Ханабуса, имам нужда от една услуга.
Изражението на Айдоу веднага стана сериозно. Кайн искаше от него услуга? От НЕГО? Той му Вярваше?
-Какво ти трябва?
-Както знаеш, семейството ми прави семейна сбирка и аз трябва да отида. Бих искал да се грижиш за Рука докато ме няма. Моля те? Това е наистина важно за мен.
Айдоу се усмихна. За пръв път Кайн бе така честен и прям с него…
-Разбира се.
Кайн стана и каза небрежно:
-Добре. За всеки случай помолих и Ичийоу. Не е това, че не ти вярвам, но просто на него му вярвам повече.
Лицето на Айдоу се наду като балон и той започна да крещи:
-КАКВО?! Ти, неблагодарен идиот! И ето, аз си помислих, че най-после сме си споделили нещо поне веднъж! Как можеш да ми го причиняваш? Помислих си, че означавам нещо за теб!! И сега разбирам, че ти си го направил и с Ичийо също така? Какво има той, което аз нямам? Ти просто ме използваш и се предполага на мен да ми харесва!?
Лицето на Кайн бе по-червено и от косата му.
-Ханабуса, млъкни! Хората могат да те чуят и да го приемат погрешно!!
-Не, ти млъкни! – Айдоу избяга от стаята незабавно последван от Кайн.
-Шики, отвори. – Шики отвори уста, докато Рима пускаше шоколадово топче в нея. Рука внимателно отпиваше от чая си, а Ичийо я поглеждаше всеки път, когато обръщаше следваща страница от новата си манга. Беше мирен залез… Беше, ако не бяха двамата маниаци, които крещяха и тичаха надолу по стълбите, единият от които беше в розова пижама със зайче. Прекрасно…
-НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРОСТЯ!!!
-Ханабуса, стига си правил сцени! Погледни се само на какво приличаш!
-О, да, виждам! Сега вече съм и грозен! Бас държа, че освен това мислиш Ичийоу за по-хубав от мен!
Сега всички очи се стовариха върху Ичийоу, който бе станал почти толкова червен като Кайн, който пък се опитваше да успокои Айдоу.
-Ханабуса, моля те, бъди разумен!
-Аз съм застанал тук, за да бъда разумен! Как можа ти… двулично, нисшо (нещо като мекотело), лъжливо чудовище (не можах да намеря превод за дадената дума, сори). Аз ти вярвах! Мислех си, че бях единствения човек, от когото би поискал да свърши тази работа, но сега виждам, че ти си като всички останали. Ти отиде при Ичийоу зад гърба ми!
Рука, Рима и Шики, всички те погледнаха отново Ичийоу с подозрение, който криеше лицето си зад книгата. Рима направи забележка, която звучеше като разочарование към Ичийоу:
-Никога не бих помислила, че тези тримата са замесени в …това.
Рука се включи, все още отпивайки от чая си:
-Предполагам, че ти не познаваш хората наистина. Освен това единственият, който ме изненада е Акатсуки.
Шики спря да дъвче шоколада и каза:
-Вярно е, другите двама са ни правили достатъчно намеци, нали?
Ичийоу гледаше в розовата си манга, потейки се, докато Айдоу избухна:
-За какво говорите бе, хора?
Кайн въздъхна и му прошепна нещо.Очите на Айдоу се разшириха и той посочи укорително с пръст тримата.
-Как изобщо смеете!! Кой си мислите, че съм аз?
-Лала бой?
-Окама?
-Баразоки фен? (това май беше някакво гей-списание, поне така пишеше под поста)
-Какво по дяволите казвате?!? НЕ съм гей, ясно? – Айдоу хукна обратно по стълбите, като направо димеше от гняв.
Рука продължи да отпива от чай си, докато Кайн и Ичийоу размениха погледи. Шики обяви на всеослушание:
-Те флиртуват.
Ичийоу се нацупи и заговори с твърд глас:
-Шики-кун, толкова си подъл! И Рима-чан, Рука-чан, вие също, щом ме обвинявате в такова поведение. Какво ще стане, ако фенките ми в дневния клас ви чуят, горките малки неща?
Индекс 
Заглавие: Едно момиче от Англия.... 
Вто Яну 27, 2009 2:50 pm
Но общо взето съм се старала да се придържам към оригинала. Думите, за които не съм намерила превод, са написани по подразбиране. 