Стаята на Юки ;]]

Е който му тряам тук съм...

Юки се върна много изморена и още с влизането си се хвърли на леглото и откърти.

Юки се събуди. Тя се облече и се замисли какво да прави този ден.
- Ще се сприятеля с новата ученичка от Нощната смяна - каза си тя и хукна към стаята на Сае.

Юки се върна, но вече не й се спеше. Тя дръпна лего пердето на прозореца си и се вгледа в луната. Изведнъж споменът за онази мразовита, зимна нощ се върна. Юки падна на колене и се сви в един ъгъл, беше изплашена и се чувставаше самотна. Не знаеше какво да прави, определено вече не й се спеше. Тя въздъхна дълбоко и реши да види Зеро. Отдавна не го беше виждала и веднага блъсна вратата зад себе си и тръгна към стаята му.

Юки се върна и си легна. На сутринта, тя се излежава до късно.
- ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СРЕЩНА СЪС САЕ - извика тя и скочи от леглото. Набързо се облече, оправи и тръгна бягайки към сгадата където бяха всички ученици от Нощната смяна.

Юки отвори рязко вратата с крак и остави Сае на леглото си. Момичето стоеше неподвижно.
- Спокойно Сае след някой друг ден всичко ще е наред - успокояваше я Юки, макар и да знаеше че дори и да я чува няма как да й отговори.
За сега всичко беше спокойно, Сае не се нуждаеше от връзване. Юки седна на един стол до нея и въздъхна...

Нощ 3

Сае лежеше с отворени очи. Чуваше Юки, която й говореше нещо, но не разбираше точно какво. Стаята й беше непозната, леглото й беше чуждо... Тя опита да завърти глава и да огледа - до някъде успя. След още малко време можеше и да оближе изсъхналите си и напукани устни. Продължаваше да е жадна... Опасяваше се, че в момента, в който тялото й се раздвижи, ще потърси кръв... И колкото и да му заповядва, няма да се подчини... В момента тялото й нямаше господар, а това я плашеше. Сае винаги имаше прекрасен контрол над всяко свое движение...
-...Юки... - Промълви тя тихо и завъртя главата си към момичето.

Нощ 3

Сае положи усилия да си дръпне ръката. Размърда устни, опитвайки се да обясни на Юки, че трябва да се пази... Но не успя.
Докато се бореше за контрол над себе си, единственото нещо, за което стигна до съгласие с тялото си бе, че е адски уморена. Затова си наложи да си мисли колко много й се спи. Затвори очи и се опита да освободи съзнанието си , за да заспи. Тогава все още нямаше представа, че да даде почивка на съзнанието и ума си точно СЕГА, бе най-глупавото нещо, което изобщо би могла да направи...
И ето... Заспа...

ПП - пак си смених цвета... В момента лилавото ми харесва повече

Нощ 3

В сънен унес, с онази дежурна сетивност, коята ни казва кога е ден и кога нощ докато спим, Сае усети как някой загаси лампата. После всичко утихна. Никой нищо не й говореше.
В следващия момент с ужас Сае усети тялото си да става от леглото. Очите й се отвориха - виждаше прекрасно в тъмното, но сега беше твърде заета да се чуди какво става, за да се зарадва на нощното си зрение. Вкопчи се в завивката, опитвайки да застави насила тялото си да остане там, където е...
"-Остани си в леглото!" - Заповяда човекът Сае.
"-Накарай ме, ако можеш..." - Присмя й се вампирът Сае и насочи тялото й към прозореца...

Нощ 3

Вампирът -Сае беше доста учудена и й бе диста интересно защо това момиче я дърпа. Без много да му мисли понечи да я захапе... Но човекът-Сае някак, неясно и за самата нея, успя да възпре едва този порив. Вместо това, Сае бутна грубо Юки на леглото и изхвърча навън направо през стъклото...
Докато летеше надолу, студения въздух надуха лицето й и тя се посвести. Но после установи, че се е нарязала прилично от стъклото, а кръвта й на алени капки се приземяваше в зелената трева. Когато Сае приклекна в тревата от инерцията, миризмата на собствената й кръв сякаш я подлуди... Главата я заболя толкова много, че не знаеше къде се намира. В тази кървава мрежа, единственото, което стигна до ума й бе "Езерото...". Сае се вкопчи на живот и смърт в тази идея и хукна в посоката, където предполагаше, че е това Езеро.
Сае не осъзнаваше последствията от което и да е свое действие. Тя просто искаше да подтисне безмозъчния вампир в себе си... Щеше да направи още повече... много повече... колкото е необходимо...

Нощ 3

Юки видя как Сае се опита да я захапе и после сякаш нещо я възпря. Момичето не разбираше какво става, но първата й работа беше да види как е Сае. Без много да му мисли Юки също скочи. Тя осети известна болка и щом падна на тревата видя кървящото си рамо.
- "Това е лошо, дано няма ученици от Нощната смяна навън. Така и така имам много по-важна работа"- каза си Юки наум.
Тя видя следите от кръв и веднага се досети от кого са. Момиче нямаше друг избор освен да ги проследи. Последната капка я отведе на една пътечка, която водеше само към езерото. Юки тръгна да бяга към него и попътя видя сянката на Сае която също бягаше. Виждаше се как държи с едната си ръка кървящото си рамо. Момичето си помисли, че може би вампира в Сае се нуждае от кръв.
-"Ако е това защо направо не ме ухапа "- каза й Юки тръгна още по-бързо към Сае. Щом я настигна я хвана отново за ръката и й извика:
- Сае, няма нужда да бягаш - след което показа врата си и затвори очи, като очакваше да я захапе.


П.П ай вече да пишим на езерото

Ето тук сме сега

Нощ 3

Сае започна да усеща изобщо нещо след известно време. Студената вода буквално я беше консервирала. Представяше си как над нея се издигаха ледени пари. Знаеше, че устните й са сини като на мъртвец - такива ставаха през зимата, както и ноктите й. Радваше се, че може да мисли като Сае. Просто като Сае, а не като безмозъчен вампир. Макар да я болеше от студ... Радваше се. Ако можеше, би се усмихнала широко, широко...
Усети как някой внимателно постави топла ръка на челото й, а след това позна гласа на Мисаки. Позна и гласа на Юки, която му отговори.
Опита се да отвори очи... и почти успя...

Ден 4 - късна сутрин

Както ги беше оставила, така и ги намери. Нито Мисаки, нито Юки бяха мръднали. Сае се усмихна на себе си и остави таблата на масичката. "Дали да не ги оставя да спят още?" - Зачуди се тя с ръце на кръста, но все пак се приближи до стола на Мисаки. Протегна ръка, за да побутне рамото му, но се спря за момент разколебана. Питаше се дали, ако бе на тяхно място щеше да се разсърди, че я будят. В крайна сметка реши, че не би се сърдила за това... Така че сложи ръка на рамото на Мисаки и леко го разтърси...


(ПП: Видях, че нещо куца в продължението. Дано така да стане, защото аз ще го оставя така и толкова... )

Юки беше много изморена, че дори не й направи впечатление влизането на човек в стаята й. Момичето се отпусна на леглото и затвори очи. Тя вече беше спокойна, че Сае е добре и заспа на секундата.

Ден 4 - късна сутрин

...Ефект нямаше. Мисаки сякаш беше умрял, изобщо не помръдваше. След като видя и как Юки се обърна на другата страна все една каза "Остави ме да си спя...", Сае реши, че ще се поразходи...
Тя се среса, за да добие косата й приличен вид и излезе тихичко...

Към Нощна смяна...