Стаята на Аяме...

...

Щом стигнаха до стаята Юки каза:
- Еее ето я и нея. Ако ти потрябва нещо само кажи, ще съм в моята стая.
След това се усмихна широко и й помаха с ръка като тръгна към дъното на коридора...

Аяме кимна с глава на Юки като знак за съгласие. Тя постави ръка на бравата и въздъхна преди да отвори. Момичета направи една-две крачки и се огледа. Стаята беше хубава, светла, с изглед към градината. Това напълно устройваше Аяме. Тя постави куфара си на леглото и започна да подрежда багажа си. Щом приключи усъзна че е взела прекалено много ненужни неща. Момичето легна на леглото и се загледа в тавана. В ръце държеше парцалената си кукла на име Боу. Това беше единственият й спомен от семейството й. Несъзнателно по бузата й се търкулна сълза. Аяме беше много лесно ранима, тя трудно сдържаше емоциите си. Веднага я избърса с ръка и след извесно време задряма...

Аяме се събуди и разтърка очи. Щом видя че навън вече е тъмно, тя скочи веднага от леглото. Огледа се и разбра че е поспала доста. Реши да не търси Юки, а да излезе някъде навън сама. Едва ли Академия Крос щеше да е толкова голяма че да се изгуби. Тя грабна едно яке което бе оставила на стола близо до вратата и излезе...

Аяме се върна и веднага седна на един стол близо до прозореца. Небето се беше изяснило, а Луната отново огряваше всичко. Момичето се усмихна доволно и разтвори книгата. Започна да чете на лунна светлина и неусетно времето мина много бързо. Щом Аяме вдигна глава от книгата навън вече беше светло. Тя стана и се преоблече а след това седна за секунда на леглото. Затвори очи и обмисли плановете си за деня...