Дневната смяна

Тук бяха нормалните ученици

П.П Зеро не е нормален

С това непрекъснато спане, не може да се каже и, че са ученици...

...п.п. - много е гадно да не знаеш какво да правиш, нали?

П.П. мхм ;]

Юки още сънена вървеше из коридора докато не се спря пред една дървена голяма врата. Тя отвори и вратата изскърца шумно. Юки влезе в класната стая и щом се огледа разбра че е подранила, защото нямаше още никой. Уморена тя задряма на чина и не след дълго я събуди нейната приятелка Сайори. Юки подскочи и усети втренчените погледи на всичките й съучиници. Учителят беше влязъл и отново започваше да преподава своя скучен урок. Тя погледна празното място, където стоеше Зеро и въздъхна. Беше забравила че вече той е в Нощната смяна.
- Дано поне там е щастлив - каза си тихо Юки.
Сайори я беше чула и продължаваше да я гледа с този странен поглед. Учителят се разкрещя на двете момичета които не внимаваха в неговия час. Юки престана да мисли за всичко друго и се опита да се вслуша в урока, но все в главата й излуваха други мисли.

Юри е Майката на Юки.
Приятелката и е Сайори... и аз сбърках...

Амм да де ся ще го опрая

Часовете свършиха и всички се запътиха бързо нанякъде. Само Юки беше сама и излезе тихо от стаята, където никой дори не я забелязваше. Тя тръгна бавно към езерото, като се надяваше да няма хора там.